От тайния свидетел до специалния съд

Спокойно, бъдещият съд няма да се казва специален, а специализиран. Но въпросът не е в името, а в причините за появата му и в целта, която прозира зад представянето му като част от предприетата от ГЕРБ съдебна реформа. Кратък поглед върху хронологията на стъпките  в тази област досега разкрива един спояващ ги елемент - постепенното и безконтролно

навлизане на полицейските служби в наказателното правосъдие

Най-напред беше закрито бюрото за контрол на СРС, сформирано от миналия парламент по препоръка на Европейския съд за правата на човека, който прецени в свое решение по дело срещу България, че използването на специалните разузнавателни средства в българския вариант е на практика без контрол и е необходимо създаване на "независим орган", който да бъде натоварен с контролната функция.

Функционери на ГЕРБ, довчерашни ръководители на полицейски управления, афишираха мотивите за ликвидиране на бюрото така: Ние сме държава с парламентарно управление и затова контролът ще се осъществява от парламентарна подкомисия, този начин е съобразен и с европейските норми.

Само че според европейските норми независим орган в случая означава не група независими лица (такива избрани от парламентарно мнозинство няма), а отделена от останалите власти структура със собствен бюджет, която на основание на своя статут да може да "наднича" и в документацията, която включва и разрешенията на съда, и в изпълнението на регламента за неизползваните или негодни за процеса сведения, събрани със СРС.

Именно тази "гранична" (докосваща се до съда) зона за контрол елиминира възможността парламентарна подкомисия или какъвто и да е орган на законодателната власт да извършва реален контрол над използването на СРС - доказано е от многобройните парламентарни комисии, формирани без резултат след всеки скандал със СРС по време на прехода. 

Фактът, че ГЕРБ предпочете не дори да промени състава му, а  го заличи като орган, внесе първото сериозно съмнение в истинските, а не декларираните цели на реформата.

След освобождаването от дискомфорта на контрола и следенето, и подслушването вече можеха да станат основание за осъждане,

оставаше към СРС да се добави един анонимен свидетел

Дори една запетайка не беше коригирана в спорните поправки на НПК, въвеждащи възможност за осъждане по данни на СРС плюс анонимен свидетел или агент под прикритие (който може да остане неизвестен дори за съда и прокурора) въпреки заявената преди това готовност на премиера Борисов да се помисли.

И това е второто сериозно съмнение за истинските цели на реформата, такава, каквато я вижда вътрешният министър Цветанов. (Твърдата позиция на ГЕРБ да не се пипат поправките беше заявена след неговото посещение  в парламентарната група на партията ден преди гледането на президентското вето над промените в НПК.)

Показателно е обяснението и за решимостта им да останат непипнати поправките за тайните доказателства - написано било, че съдът може да осъди въз основа на тях, а не е казано, че е длъжен. Смразяваща представа изниква за това, което биха могли да произведат като закони тези депутати, щом въобще коментират възможност  съдът "да е длъжен или недлъжен" за нещо, а те, понеже са демократи, не са въвели задължението!

Всъщност съдът не може да бъде задължен (ах, тая правова държава) да приеме ничии доказателства, тайни или явни, ако върху тях тегнат съмнения за начина на събирането им и въобще за тяхната истинност. Поправките в НПК само дават възможност на "обикновения" съд да осъжда въз основа на сведения и твърдения единствено на специалните служби, но не го задължава. Познайте дали  неопетнени със съмнителни връзки,  компетентни и със свободна воля съдии ще приемат на вяра непроверими доказателства,  само защото вътрешният министър ги е определил за безспорни...

С други думи, специализираният съд става неизбежен

 Идеята за него бъка от противоречия, които издават разминаване между афишираната  и истинската цел на начинанието. (Но който пита за тях, е уличен от Волен Сидеров за свързан с мутрите; ако е съдия, е обявен за подлежащ на изчистване "гнил елемент", а от министър Цветанов  получава твърде безцветния на горния фон етикет на нежелаещ "държавата да бъде по-силна от престъпността".)

Един пример за противоречията: Докато в НПК се премахват сроковете от една и две години за изправяне на обвиняемите пред съда, с което се  развързват ръцете на полицията и прокуратурата да държат по своя преценка вечни обвиняеми, идеята за специализирания съд - обратно - въвежда задължение за прокурора до 15 дни след приключване на досъдебното производство да внесе делото в съда.  Това според юристи си е

чиста проба двоен аршин за правораздаване

А равенството пред закона на всички - пише в учебниците - се осъществява чрез еднаквост на  нормите, по които те отговарят за действията си.

Втори пример: Идеята за специализирания съд хем е мотивирана с постигане на бързина в произнасянето на съда, хем предвижда "съдът в срок до 15 дни от последната дума на подсъдимия да обяви присъдата ведно с мотивите" (цитат от раздадените от вътрешната комисия по време на дискусията писмени предложения за промени в НПК във връзка със създаването на специализирания съд).

Значи за разлика от "обикновения съд", който произнася присъдата след последната дума на подсъдимия или най-малкото съобщава в колко часа на следващия ден ще я обяви, а мотивите трябва да напише до месец, специализираният ще може "до 15 дни" да умува над присъдата! Нещо да ви говори тази възможност, която на практика е отлагане на решението? През моя отдавна претоварен от съмнения ум минава опасната мисъл, че 15-те дни са предвидени за съгласуване на присъдата... А за благовидност са представени като време и за написване на мотивите.

Дълбоко съмнителна е въобще целта, когато се създава специализиран съд без анализ на причините за недъзите на българското правосъдие.

"Само 4% са  оправдателните присъди за миналата година", твърди главният прокурор пред "Дневник".

"В Окръжния съд на Варна 68% от наказателните дела приключват в едномесечен срок, 93% - до 3 месеца, но при една съдебна зала за наказателния съд не виждам какво повече може да се направи", открехва вратата пред реалното състояние на нещата варненската съдийка Ванухи Аракелян.

При това положение едно от възможните обяснения за целта на специализирания съд е сред тези 4% оправдателни присъди да не попаднат определени именити лица,  за които вътрешният министър  е обявил още при публичното им тръшкане на пода, че са виновни "по целия Наказателен кодекс" - без значение дали в едномесечен или в тримесечен срок ще се готови присъдите.

За такава цел си струва  по време на криза да се похарчат пари за нова съдебна институция в две инстанции и отделна администрация... Вместо полицейските служби да се променят веднъж завинаги, тоест да разберат, че тръшкането на пода на прочутите им арестанти преди да са събрали основните доказателства срещу тях е най-малкото безсмислено, ако не и деструктивно за целта им, ако тя е осъждане от независим съд.

Към всички тези противоречия като се добави и охотата, с която ГЕРБ приемат сътрудничеството в изграждането на новия съд на магистрати, уличени в съмнителни връзки от иначе анатемосаното тефтерче на Красьо Черния - още повече нарастват основанията той да се смята и за специален...
 За специални поръчки спрямо специални подсъдими...
 

 От: http://dnevnik.bg/