Амнистията на дупнишките прокурори

Само през миналата година Районната прокуратура в Дупница е прекратила 4758 дела поради изтекла давност – съобщава в. “Сега”. Това са установили проверяващите при ревизията на дейността на държавните обвинители в Първи частен град – където след арестта на т. н. “братя” Галеви буквално се е изсипъл дъжд от жалби на потърпевши от тяхното насилие и от пълното безразличие на полицията и прокуратурата към потърпевшите от “братското” насилие.

Този огромен брой оставени без последствие дела свидетелства само за едно: че българското правосъдие се е превърнало в институция, която раздава на престъпниците индулгенции за извършените престъпления. Което е още по-парадоксално: само част от тези дела са срещу неизвестен извършител. Извършителите на част от престъпленията са известни – и няма отговор защо престъпниците не са получили съответното възмездие. По-точно има отговор: че няма правосъдие. Че вместо защита на държавния интерес има глобална амнистия за организираната престъпност. Че цялата система на работи. Че правоохранителните и правораздаващи институции са се превърнали в съдружници на мафията.

Впрочем обикновените хора имат достатъчно остър нюх за ненормалността на ситуацията, в която им се налага да живеят. Както се посочва в публикацията, те са определяли бившите барети и настоящи феодали като Първо управление на МВР в града, а реалния полицейски участък - като Второ. Или с други думи: престъпниците са мислени като основна властова институция, от която зависи всичко и всички – а реалните институции на официалната власт – само като придатъци и орнаменти към мафиотската такава.

И нещо много характерно: докато братските мекерета от полицията все пак бяха я пенсионирани, я разпофъчкани по други затънтени РПУ-та, то няма данни за подобно почистване на къщичката от страна на прокуратурата. По стар навик районните прокурори се оправдаха с разследващите, които не си вършели качествено работата. Те пък не можеха пак по стар навик да се оправдаят със съдопроизводството чрез изпитаната мантра: ние ги хващаме, вие ги пускате. Защото – как ще хванеш братя Галеви?

Само че: по закон прокуратурата е надзирава дознанието и определя неговите параметри – и ако в съда не са постъпвали годни за доказване на вината доказателства, то заслугата е преди всичко на прокурорите. В някои отношения за такава заслуга се полага наказателно преследване – по текстовете от НК и НПК, отнасящи се до възпрепятстване на правосъдието.

Няма такова нещо – възразява не друг, а главния прокурор. Не можем да вменяваме вина на неговите колеги. Чуйте го само – според него ревизията не била "израз на принципното ни недоверие в колегите, тъй като може да се установи, че няма нищо нередно в работата им. Просто трябва да сме сигурни в безпристрастността на разследванията".

4758 прекратени по давност дела – и безпристрастност на разследванията?! Едно предложение – при други случаи няма защо институциите и законодателите да си губят времето, съчинявайки Закон за амнистията. Възложете амнистията на дупнишките прокурори – те имат опит и ще свършат перфектно работата.