ДА ГЛЕДА НАРОДЪТ…

Евгений Тодоров

Ех, какви панаири имаше едно време!

За три дни БДЖ-то изпълняваше годишния план.

Колони автобуси и тролеи сновяха между Гарата и Панаира, човек не можеше да се размине по пловдивската главна, по всички градинки хапваха или просто лежаха на тревата морни панаирджии…

По магазините пускаха извънредни количества хладилници и телевизори, суджуци-подкови и „Пияни вишни” и в продължение на една седмица пловдивчани се изживяваха като център на планетата.

Най-хубав беше първият Пролетен панаир – отпреди точно 30 години.

Хората още не подозираха какви изненади ги чакат на територията на панаирното градче.

На този майски панаир имаше не само изложители, но и търговски обекти.

В тях без опашка човек можеше да си купи даже цяла огърлица тоалетна хартия.

Някъде към сряда следобед обаче тайната се разчу и панаирът се напълни.

Всъщност трагичната вина на едновремешните панаири беше разминаването между излагането и предлагането.

В палатите беше пълно с бленувани стоки, повечето от които никога нямаше да се появят в магазините. Производителите излагаха „мостри” с надеждата да ги види и похвали другарят Живков, който не пропускаше нито един панаир.

В четвъртък раздаваха златните медали, но похвалата струваше колкото сто медала.

Една година някой се осмели да напише в Тетрадката за похвали в Палатата на леката промишленост „Докога ще ни лъжете?”.

Преди органите да се усетят стотици панаирджии бяха намерили смелост да прочетат написаното.

Всъщност това беше май най-смелият протест за който съм чувал през тези 45 години.

В нощта срещу деня, в който първият партиен и държавен ръководител откриваше панаира, Пловдив не спеше.

Цялото градско ръководство беше на улиците и лично ръководеше миенето на улиците, засаждането на чимове трева, организиране на посрещането.

Обикновено церемонията беше в 9.30, но влизането в панаирното градчета трябваше да стане до7.30. За да се стигне до мястото, където щяха да прережат лентата, трябваха поне два вида пропуски и покана.

Да си поканен на откриването – това означаваше, че си от висшата каста на обществото.

Към 9.25 през тълпата богоизбрани преминаваше тръпка – някой предупреждаваше, че кортежът вече е дошъл.

След малко по алеята пред Палатата на земеделието се задаваха официалните лица.

Не помня в началото Тодор Живков да е идвал с каскет, но с очите си видях една година как Пеко Таков мереше каскети на един щанд.

Последните години другарят Живков идваше със сив лъскав костюм и изглеждаше като модерен държавен ръководител.

Много са историите около височайшето посещение, вчера един пловдивчанин разказа поредната.

В края на 80-те години на панаира вече излагали и системи за прием на спътникова телевизия.

В палатата на електрониката изложителите на такава система – „РЕСПРОМ” или нещо подобно, даже били включили някакъв западен канал, по който вървели реклами. Точно минавал край щанда другарят Живков, когато на екрана се появил неприлично гол женски корем – част от някаква реклама.

- Имате ли разрешение? – викнал ядосано другарят Живков, усетил вероятно как общественото внимание се раздвоява.

Изложителят се притеснил, разровил някакви папки и поднесъл съответното разрешение.

Другарят Живков обаче даже не го погледнал, той също бил впечатлен от женските прелести, показвани на екрана.

- Да гледа народът! – махнал благосклонно с ръка той и продължил с огледа.

Та така широко скроен беше нашият вожд.

На първият пролетен панаир имаше даже две магазинчета за колбаси. На подредената още от предишната вечер витрина имаше неподозирани деликатеси.

Продавачката каза, че ще ги пусне в продажба към обед.

Едното магазинче беше в северната зона, другото – в южната.

Официалните лица разглеждаха панаира от север на юг.

От ранна сутрин се бяхме залепили за магазинчето и чакахме кога ще дойде разпореждането „Сезам, отвори”.

По едно време дотича куриер откъм северната част и съобщи, че тамошното магазинче вече е отворено и за пет минути всичко е разграбено.

Съобщихме новината на нашата продавачка, но тя с леден глас съобщи каква инструкция и получила:

- Да се отвори, след като мине другарят Живков!

Неизвестно кой болен мозък беше решил, че на официалните лица трябва да се поднесе една лъжа.

По това време по магазините пускаха няколко вида колбаси и те свършваха набързо.

Деликатеси не бяхме виждали с месеци.

Та щеше да мине другарят Живков, да хвърли едно око на измислената витрина и сигурно щеше да разреши:

- Да яде народът!

Още преди да се появи Пролетният панаир в дъното на Есенния се отваряха по няколко сергии за специални панаирни стоки. Там можеше да се намерят прахосмукачки „Урал”, гръцки обувки, съветски бонбони, а една година пуснаха даже четирипистови магнетофони „Хорнифон”.

Най-хубавото на панаирите беше, че човек не само можеше да си купи нещо, до което бе абсурдно да се докопа в някоя от останалите 51 седмици, но и да изкара нещо на аванта.

Още през 50-те години над Пловдив кръжаха самолети с рекламни надписи и хвърляха „бюлетини” - шарени реклами.

Една година хвърляха картончета със залепен за тях бонбон „Кръц - кръц”.

На някои щандове раздаваха мостри.

Някаква западногерманска фирма демонстрираше машина за правене на пластмасови шишенца. Веднъж през деня се правеше демонстрация, произвеждаха се десетина шишенца, които се раздаваха на публиката.

Боят беше страшен. Хората се хвърляха един върху друг, ритаха се, крещяха, молеха се.

Немецът гледаше втрещен – не можеше да си представи какъв е този народ, който е готов да се избие за едно шишенце.

След като се разчу за събитието, се формира тълпа, която по цял ден стоеше пред щанда в очакване. Стоеше от сутрин до вечер и гледаше жадно към машината. В края на деня започваха да се молят на немците – наближавало времето да хващат влака, а искали да донесат армаган от панаира.

Дали Тодор Живков знаеше за резила на своя народ?

Журналистите гледаха тези сцени, но пишеха друго – за успехите на социалистическата икономика, за това с колко процента са нараснали откритите и закритите площи на панаира, колко повече са станали изложителките, с колко са се увеличили експонатите и колко от тях са новости, с колко милиона са се увеличили сключените сделки.

Цифрите ставаха все по-големи и по-големи и нямаше година, в която някой да признае, че има спад на някой показател.

Това продължи и след като вече го нямаше Тодор Живков. Макар и с просто око да се вижда, че от десетина години пролетните панаири не вървят.

Тази година обаче най-после нямаше как да не се признае, че фирмите-изложители са 30% по-малко. Заради кризата. Може би защото вече имаше извинение.

Една проста статистика обаче показва, че спадът в сравнение с 2007 е повече от 4 пъти, а чуждестранните изложители са намалели 12 пъти.

Тези неща обаче се премълчват.

Духът на Тодор Живков е още жив.

Блогът на Евгений Тодоров - http://zaprehoda.blog.bg/