СЕВЕРЪТ И ЮГЪТ НА НОВА ЕВРОПА

Между джафкането на двамата възпитаници на Държавна Сигурност, тоест сегашния премиер и сегашния президент, минава незабелязано последната мярка за консолидиране на Европа с отпускането на един трилион евро за застрашените икономики на континента.

На пръв поглед България и останалите балкански страни (с изключение на Гърция) нямат много-много общо с тая феноменална помощ, но това е само на пръв поглед. Вгледайте се внимателно в целите на тая сума и ще видите традиционното разделение на континента още от самото основаване на общността: развития север и неразвития юг. Политическите теоретици обикновено приписват юга към исторически по-улегналите и расово космополитни наследници на Римската империя: Италия, Испания, Португалия и Гърция с техните допълнително обременителни  характеристики, като по-малко работливи, по-темпераментни, по-олевени и по-импулсивни. На север от тях са потомците на келтските и германски варвари, трудолюбиви, с чувство за дълг и изпълнителност, по-малко бъбриви и физически по-активни, с  подчертано по-силно придържане към истината.

Друга теория за разликите между юга и севера на Европа е разделението на католици и протестанти, тоест (общо казано) протестантския север срещу католическия юг, с  други думи противопоставянето на догматичния и централизиран католицизъм на  импровизиращия и ориентиран към личността протестантизъм.

До тук, горе-долу, с разликите, които в миналото са били източник на дълготрайни  конфликти и войни. Днес положението е друго. С включването на Източна Европа в континенталната икономика се включва един нов район, разнообразен етнически и религиозно, много по-удобен за администриране и много по-лесно пригодим към новите изисквания, отколкото една Русия. Включването му обаче не е някаква хуманна прищявка на Европейския съюз – напротив, това е резултата от пълния икономически провал на комунистическата идеология. Този провал и успехът на западноевропейските икономики направиха възможно разширяването на икономическия хоризонт на континента, и то без войни – нещо немислимо до преди Втората Световна война. Това, което искаше Хитлер с неговия «курс на изток»,  беше постигнато безболезнено чрез икономически напредък, който направи възможно естественото приобщаване на Източна Европа към западната пазарна икономика. В тоя смисъл  може би най-големия принос за идеята за обединена Европа идва от самия Сталин, чиято политика на пълна конфронтация с всичко западно и отказа му за следвоенно развитие на континента с огромната помощ на САЩ  доведе до създаването на първата общоевропейска организация на НАТО, чиято цел на популярен английски е била: «to keep the Americans in, the Germans down and the Russians out”.

Но докато комунизмът буксува, затънал в икономическа безизходица, през април 1968 година малка група от интелектуалци – дипломати, академици, индустриалци и общественици - се събира в Рим по покана на италианския индустриалист Аурелио Печеи и шотландския академик Александър Кинг, за да обсъди дилемата между разрешаване на ежедневни международни проблеми и загрижеността от неограниченото използване на природни ресурси във все по-взаимозависим свят. Така беше роден Римския клуб. Ролята му в дългия процес към обединена Европа е неоспорим. Оригиналността на идеите на клуба в областта на световната взаимозависимост много скоро излиза наяве: в 1972 излиза неговия първи доклад, поръчан от клуба на група специалисти от Технологичния Институт в Масачузетс, под името «Границите на растежа».

Но докато в Западна Европа процесът на осъзнаване на общите интереси на континента води постепенно до преодоляване на гранични, валутни и военни проблеми, в Източна Европа продължава «непримиримата борба с капитализма и империализма», а опита да се създаде общ икономически съюз (СИВ) става пълна безсмислица под монопола на централизирана държавна икономика, която на Запад наричат просто «държавен капитализъм» и  в който държавата е превърната в компания с тоталитарно управление, пълна липса на конкуренция, липса на банково дело и силна зависимост от външните пазарни отношения.

Този модел днес е древна история, но последствията от годините на икономическо мракобесие са силно осезаеми навсякъде в Източна Европа. Ролята на Европейския съюз в задействане на лостовете за свободно икономическо развитие  в тоя район не са проста задача и включват редица закони, засягащи човешките права и етническите различия, без чиято защита не може да има нова Европа. След толкова войни и етническо разделение Европа най-после е намерила пътя към мирно развиттие.

Гръцката икономика в общия европейски контекст не е много различна от източно-европейската – Гърция е неиндустриална страна с много ограничен икономически потенциал. По-ранното й приемане в европейската финансова зона не променя това положение, но както и преди, така и сега Европейския съюз осъзнава общността като разширен икономически хоризонт за дълговременно развитие. Една от причините за сервирания  един трилион евро на Южна Европа е нейното жизнено за континента географско положение, където Балканите отново играят важна роля и са в пълна взаимозависимост с Гърция, тоест Балканските страни  са вратата на континента към Африка и Изтока, както и Италия, Португалия и Испания.  Със солидни икономически инжекции повече не могат да бъдат подпомагани само отделни страни, затова и началната негативна реакция към гръцкия икономически миш-маш беше бързо сменена  с огромна помощ за целия юг на Европа. Неизживените левичарски настроения в Гърция само усложняват кризата.

 Балканите не само ще получават нужното внимание за развитие, но и още сега те са една от най-обещаващите части на континента, които са по-слабо  засегнати от кризата. Това, парадоксално, го дължим на дългогодишното късоумие на балканските племенни вражди, гарнирани с още по- солидна доза комунистическо късоумие. За гърците остава само да опитат да живеят с трудолюбие, да чупят по-малко чинии на дълги държавни софри и да спрат да търсят вината у другите. На пръв поглед изглежда лесно, ако не погледнем алтернативите: между развита икономика с тежка криза, от една страна, и бедна икономика с лека криза от друга никой не би избрал втората. Третата версия - бедна икономика с тежка криза - е проклятие.