Станишев ще спасява... БАН

Звучи невероятно, но е факт. Премиерът на най-корумпираното  и най-безсрамно правителство в новата българска история се е заел да спасява българската наука, за която пет пари не даваше в течение на целия свой мандат!

И – забележете – това не е ефимерно хрумване, а базисна задача на българската левица. “Спасението” на БАН бе определено като една от основните задачи пред БСП – на проведеното в Русе разширено заседание на съвета за образование, наука, младежта и спорта към Националния съвет на БСП.

Според Сергей Станишев била необходима обществена съпротива срещу видимото намерение да се ликвидира БАН. Неоходими били също “протести срещу авантюризма и волунтаризма в политиката на правителството в науката и висшето образование, тъй като то не разбира от аргументи, а единствено от несъгласие, изразено на висок глас”.

Това, разбира се, е само ситуативно изказване. В ситуацията си на електорално малокръвие, летаргия и немощ левницата няма друг избор, освен да бунтува когото успее: било то учени или доктори, синдикати или корумпирани магистрати. Все едно кои и за какво: необходими са изобщо протести. Колкото се може по-буйни и по-масови. Това е политическа задача № 1.

И българските учени тичат по задачата. С идеята, че спасяват науката, институцията, 140-годишната традиция.

Спасяват обаче единствено БСП. По-точно не я спасяват, а услужливо позволяват да бъдат използвани като знак, че столетницата още шава.

Едва ли трябва да се питаме защо и с какво е тъй мила и свидна българската наука на този именно премиер, довчерашен гражданин на Русия, защитил дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“ и докторска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. Историк в крайна сметка, човек на науката. Също като родния президент, който пък е виден специалист по история на БКП.

В този смисъл е редно да призная, че бях несправедлив. Не е вярно, че Станишев не дава пет пари за българската наука. Тачи я той и милее за нея не по-малко от Първанов, чието вето се въздигна в защита на ВАК като последния крепостен вал. И е дал много повече от пет пари за... нейните феодали.

Учудващо, нали? Но все пак има някакво значение на кого. Тези пари са известни като “Станишевите бонуси” – нещо като принадена стойност към заплатата на всеки академик и член-кореспондент.

А за учените, дето се очаква утре да излезат на улицата под червените бойни знамена? Че за какъв дявол да се дават пари за масовка, след като в Академията има достатъчно бойни другари, които такова активно мероприятие могат да спретнат, че и покойника от гроба ще вдигнат да протестира.

Но взаимната любов между БСП и научната номенклатура се дължи на нещо повече от парични знаци. Става дума за сантимент, за носталгия, за един по чудо оцелял феномен от славните времена на социализма. За пирамидата БАН, непоклатима и ритуална като Хеопсовата. За любимото на всички социалисти битие на метастазиращата институция, в която се прелива от пусто в празно, но пък се плаща на калпак. За безвремието като такова, оцеляло в една обсадена от “лошите” крепост – БАН.

Какво по-точно се сили да спасява Сергей Дмитриевич, въздигайки това спасение като основна задача на своята партия?

Академията? Ами тя ще продължи да си съществува – с всичките нейни академици и член-кореспонденти, и ще си бъде пак в съседство с българския парламент.

Институтите? Те ще станат само по-независими – в степента, в която са независими университетите. Никой няма да ги каращисва по някакви безумни формули, както това прави настоящата академична псевдореформа, а учените в тях ще запазят работните си места – но с перспективата да ги остояват, доказвайки перманентно научната си състоятелност.  Ще могат да прокарват своя стратегия и кадрова политика, да сключват преки договори с българския бизнес, а като вторични разпоредители с държавната субсидия със сигурност ще бъдат и по-богати, тъй като тази субсидия няма да бъде източвана по пътя към тях от паразитни административни структури.

Собствеността? След като Академията е държавна институция, то и сега собствеността й е със статут на публична държавна собственост, а според намеренията на просветното министерство невнесения за обсъждане проект за промяна на Закона за БАН предвижда най-висшата възможна защита – тази собственост да променя статута си само с решение на Народното събрание.

Тогава? Тогава остава само едно за спасяване: шапката. Централното управление, което в момента изяжда над 10% от бюджета на БАН – колкото шест или седем научни института. Или по-точно казано: принципът, който крепи пирамидата. Началството, което мисли вместо теб, спуска нещата "отгоре" и с него не се спори. Някога го наричаха “демократически централизъм”.

Защо е важно това за БСП?

Защото този принцип превръща едно цяло съсловие от интелектуалци в крепостни селяни.

Защото плащането на калпак и липсата на отговорност към свършената работа е най-сигурния начин да култивираш морално безразличие и да поквариш съвестта и достойнството на учения.

Защото ако учените бъдат оставени свободни в своя избор – но натоварени с отговорността да се състезават в една конкурентна среда, в която заплащането и научния престиж зависят пряко от свършената работа, те ще станат прекалено мислещи и прекалено свободни. И ще почнат наистина да избират – не само своите научни стратегии, но и политиците, които са наистина годни да управляват държавата.

Изборът на свободният учен е значещ избор – и неговата тежест е добре позната на комунягите, които не случайно през 1945 г. разстреляха председателя на БАН акад. Богдан Филов, а повечето други академици разпиляха по лагери и зандани.

Знаят го, защото самите те са мъкнали камъните за сегашната пирамида, строена по съветски модел, обогатен с родния принцип: на всеки акедемик – научен институт.

Знаят го – и знаят колко важно ще е на следващите избори заедно с Гранитски из страната да вършеят добре отгледани “млади учени”, а покрай червените изборджии да пърхат академици и член-кореспонденти. Звучи някак си солидно - и почти прилича на реалност.

Затова – горе плашилото: искат да ни откраднат Академията, национализират БАН! Всички по списък на улицата – с жените и дечурлигата барабар – нещо като армията Бранкалеоне на поход за спасение на науката, с червени хоругви и песни на възбог: “Напред! Науката е слънце...”