Компромисът

Протестите на БАН завършиха със компромис. В компромисът има решения които предизвикват в редиците на учените и радост и задоволство и тревога и безпокойство.
Повод за радост и задоволство са няколко щедри, великодушни и благородни по отношение на БАН решения на правителството. Те бяха представени от министър-председателя в типичния му стегнат, прям и кратък стил на изразяване. Той каза: “БАН няма да се закрива. Държавата и правителството нямат претенции към имотите на БАН”. Това решение на правителството е радостно и правилно защото, запазаването на БАН и имотите му е необходимо не само защото Академията е най-старата и доскоро най-авторитетната в България държавна организация, сред чиито членове и учредители са били Левски, Ботев, Каравелов и други от най-видните българи, но и защото държавата има остра нужда от силна и развита наука.
Тревогите и страховете идват от това, че постигнатият компромис може да бъде нарушен, ако началниците в БАН продължават да се инатат и да се конфронтират с направените предложения за изработване и приемане на нов Закон за БАН и предлаганите  в него промени в статута и управлението на Академията. Необходимостта от нов Закон за БАН и нова форма на управление с участието на държавата е разработена и представена мотивирано от акад. Благовест Сендов тази сутрин по телевизията. Затова тук няма да се спирам на тях и ще представя само кратка справка за необходимостта да бъдат ревизирани и модернизирани досегашните промени в статута на БАН и неговите предшественици. Подредени в хронологичен ред промените са както следва.
*
Автономен статут на БКД
Той е от създаването на Българското книжовно дружество-БКД във Влашко през 1869 до пренасянето му в България през 1880 година. През това време БКД е автономно в пълния смисъл на думата. То върши всичко само и независимо от никой. Само си избира членовете и ръководството. Само си набавя парите и се самофинансира. Само се отчита пред членовете си.
*
Полуавтономен статут на БКД, БАН и БАНИ
Той е в сила в годините на монархия от 1880 до 1945 година. През това време БКД е преименувано на два пъти. През 1912 година то става Българска академия на науките-БАН, а през 1939 година на Българска академия на науките и изкуствата-БАНИ. Заедно с името се сменя и статута му и то става полуавтономно защото не се издържа и не се финансира само, а получава и държавна субсидия, която благодарение на Петко Каравелов започва да му се дава от 1880 година. Получаването на пари от хазната на държавата накърнява автономията на БКД и неговите приемници БАН и БАНИ и те стават полуавтономни и полудържавни.
*
Полуавтономен БАН с две тела и една глава.
В това състояние науката съществува в годините на социализъм от 1945 до 1991 година. Тогава по съветски почин под името БАН са обединени две тела. Едното тяло е на полуавтономния БАНИ от 1939-1945 година. Другото тяло е ново и се състои от създадените в БАН с държавни пари държавни научни институти и лаборатории. Сляти под общо име-БАН тези две тела се управляват от една глава. Тя е корпусът на академиците и член кореспондентите. Тяхното събрание е върховен орган за управление в БАН. То избира от своите редици членовете на ръководството и на Управителния съвет, който е известен още и с името Президиум на БАН. *
Полуавтономен БАН с две тела и две глави.
Този БАН се появи в годините на демокрация от 1991 година до сега. В него към двете тела и едната глава на БАН от 1945-1991 година е добавена и втора глава. Това е Общото събрание на учените в БАН. Появата на това Общо събрание промени БАН коренно и поведе науката към конфронтация със различни органи и организации в държавата, Европа и света. Например.
Конфронтация бе създадена с правителството и парламента. Те са обвинени, че искат да ликвидират БАН за да му заграбят имотите. По този повод от ръководните органи в БАН бяха пускани слухове и създавани истерии от най-различен характер. Имаше и такива, в които се разправяше, че на местото на ликвидираните и приватизираните научни институти ще бъдат построени молове. Слуховете, заблудата и истерията за тези молове са толкова голями, че се наложи лично министър-председателя да ги опровергава.
Конфронтация бе насочена и спрямо ресорните министри за наука и образование. Те са обявени за глупаци и врагове на науката. Персоналните нападки и оплювания на министрите достигнаха до там, че главата на предишния министър, Даниел Вълчев бе отъждествявана с тиква, която бе търкаляна по площадите на София от служители на БАН. Презрение и неуважение към сегашния министър, Сергей Игнатов бе демонстрирано чрез театрални сцени за погребение на мумии.
Конфронтацията порази и ресорния комисар за наука в Европейския съюз, г-н Яниз Поточник. Той бе обявен за враг на БАН и науката, защото дошъл в България но отказал да посети БАН, където се били приготвили да му покажат колко велики учени управляват там. Вместо с началниците в БАН той предпочел да говори за наука с ръководителите на друга научна организация.
Конфронтация се завихри и около Световната банка. Тя бе обявена за враг, който искал да ликвидира БАН и науката в България за да ги държи в робство. Тази теза бе развита в БАН след като експерти на Световната банка дадоха негативни и критични оценки за реформата в БАН.
Конфронтацията не отимина и онези социолози и политолози, които изразиха публично свето мнение за реформата в науката и нейното место в държавата. И те бяха обявени за врагове, които искали да закрият БАН и да преватизират имотите му.
Конфронтация възникна дори и със избаният от БАН почетен член, г-н Паница. Несъгласен със стила и методите на управление в Академията той си подаде оставката и върна почетното членство. За тази доблестна постъпка той бе порицан и обвинен, че се отказва от почетното си членство в неподходящ за БАН момент.
Конфронтация бе генерирана и спрямо създаденият в САЩ от бивши служители на БАН интернет форум за дискусии на проблемите в българската наука (Bulgarianscienceproblems). От 5 години в този форум се дискутират и предлагат за решение същите проблеми, които сега се предлагат и от правителството. От БАН отричат предложенията и обвиняват участниците във форума, че са врагове на науката, които искали БАН да бъде ликвидиран.
Конфронтация застигна дори и онези академици, които са действителни членове на БАН и едни от най-дейните учени в днешната наука на България. Трима от тях са обявени за безмерни предатели. Те са академиците Петър Кендеров, Камен Куманов и Борис Тенчов. Тяхното “предателство” се състои в това, че те имат собствено мнение и изразха публично несъгласие със стила и методите на управление в БАН.
            Обаче, с конфронтация наука не се прави, а се затрива. Нужни са компромиси, които не са по вкуса и силите на сегашните управници в БАН.