Президентът с дългия нос и късите крака

Политикът Георги Първанов, който отдавна наложи вето на морала в личния си живот и на свободата на словото чрез личната си намеса в медиите, вече се изживява като пазител на морала и на същите тези медии, налагайки вето върху промените в Закона за медиите.

Пиша това само четири дни преди читателите да се запознаят с моята книга “Президент на РъБъ”. Основно място в нея заемат тъкмо примерите за това как се погазва моралът в политиката ( и не само) от самия него и как бе смачкана медийната свобода под неговото задкулисно ръководство.

Сега президентът се е загрижил, че намаляването на състава на Съвета за електронни медии е опит да се контролират медиите и да се всява страх сред журналистите. И това го казва Той?! Доколко тъкмо от неговите уста е неадекватно да излизат подобни упреци, читателите ще научат много скоро.
В пернишкото село Витановци, където присъства на откриването на църковния храм „Вси светии“, Първанов намерил за обезпокоително, че „върху медиите се упражнява последователна кампания за натиск”, че промените в този закон били стъпка, ”която идва да насади страх у медиите, да покаже, че каквото си е наумило правителството, това ще стане, и така да бъдат уплашени определени медийни среди.“ И какво са си наумили? Явно са си наумили да дадат още един мандат на неговия човек начело на държавното радио Валерий Тодоров, което току – що се случи.
„Това не е правова държава“, заявява край Перник държавният глава, който е напълнил администрацията си със земляци, близки, познати, деца на колеги, приятелки на приятели, собствената си учителка и купища офицери, рожби на времето, през което България наистина не беше правова държава.

С патоса на лидер на опозицията президентът, който отдавна е подчинил на личния си интерес политическата си дейност, Първанов застава в позата на защитник от онези, които сега ( едва сега?!) проявявали стремеж да внушат, да създадат “страх в обществото“.
„Да не допуснем криза на моралните ценности, въпреки икономическата криза“, призова президентът, подарявайки евхаристиен комплект и плащеница на храма.

Това е първата ми статия, свързана с президента Първанов, в която спестявам примерите за своята теза. Направил съм го достатъчно подробно в книгата си “ Президент на РъБъ”, която всеки ще може да прочете и да прецени защо твърдя, че воплите на президента са кощунствена подигравка в храма на истината.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/