Първанов не е правов президент

Още един българин откри велосипеда с твърдението, че България не била правова държава. Поданиците български знаят отдавна това – а и няма как една държава да бъде правова, додето пазителите на въпросното право се уреждат с благословията на разни Красьовци и пробутват щерките си като крайно нуждаещи се, за да си строят китни хотелчета по Чреноморието.

Не това обаче имаше предвид въпросния българин. Кой? Георги Първанов, по-известен и по-автентичен в битността си на Гоце.

Същият се обади от Пернишкото село Витановци, за да възвести безправието българско. Прочее не сме били правова държава, защото твърде грубичко сме респектирали престъпността. С тикването в ареста на разни октоподи, медузи и прочее обитатели на родния бестиариум сме всявали страх в клетата душица на редовия гражданин.

Или – казано с неговите думи: “Не може да не прави впечатление на всички, че покрай необходимите действия, които трябва да респектират престъпността, успоредно с това сме свидетели на доста радикални действия, които прехвърлят границата и които са част точно от този стремеж да се внуши, да се създаде страх в обществото".

Съветът е ясен: спрете се, щото обществото трепери. Родителите плашат малките деца вече не с таласъми, а с полицейски акции, а медиите, горките, направо се тресат от ужас и тракат със зъби. Не на последно място и поради редуцирането на състава на СЕМ, което президентът приема като лична обида (и е – защото ще се редуцират и неговите хора в регулаторния орган) – поради което дава ход на новата си генерална стратегия – вето до дупка.

Проблемът, разбира се, не е там, където го вижда Гоце. Показността, с която се провеждат полицейските акции, е вредна не защото плаши хората, а защото произвежда кич. И защото снижава тъй насъщното заставане на държавата срещу престъпността до нивото на шоу-спектакъл. Да се арестува някой си лихварин от село Горно Нанадолнище би могло и без гръмки наименования и шумни пресконференции. Саморекламата в случаите, в които полицията си върши рутинната работа, е вредна – защото развращава както свидетелите на спектакъла, така и самите полицаи: особено когато дори министърът на знае колко шумно рекламирани акции вече е провел, а в резултат на всички тях няма нито един осъден.

Тъкмо поради това не е вярна президентската презумпция, че въпросните акции насаждат страх в обществото. Плашат се най-вече гаргите, а обществото се забавлява. Не е трудно да се предположи обаче, че когато се стигне до операция “Кокошкарите”, в този смях вече ясно ще звучат и ироничните, и презрителните акценти.

Иначе някои наистина се плашат: но не точно от полицейските акции, колкото от непредвидимия характер на big boss. И не точно престъпниците, а държавната администрация (при все че често това са едни и същи люде). При невероятната скорост, с която тази власт си обръща мнението, не е много ясно кога ще ти вземат главата, ако направиш нещо. Изводът е: не го прави. Както справедливо отбеляза Иван Кръстев наскоро, преди чиновниците не правеха нищо без подкуп; сега просто не правят нищо.

Нека се върнем обаче на президента с две имена: неговият диалог с премиера тече планомерно -  и в повече от очевидния контекст на предстоящите президентски и местни избори. Затова и отговорът на президентските претенции е живо олицетворение на казаното от Ницше: аз казвам и нямам време да доказвам. В думите на президента нямало “и грам истина”. Просто, ясно и категорично. Точно както пък Първанов се изрази преди време по адрес на Бойко Борисов: “Той е просто един лъжец.” Остава само да добавим по модела на Вапцаров: “Комай ни лъжат тия синковци.”

Но все пак няма как да не си задаем въпроса за моралното право на президента да говори за полицейщина и да казва, че България не била правова държава. Истината е, че не България не е правова държава, а Първанов не е правов президент.

Той мълча, докато полицията биеше хората пред Народно събрание на 14 януари 2009 г. Мълча, когато неговият човек в БСП, вътрешният министър Румен Петков, вместо да лови бандюгите, ходеше да преговаря с тях. Мълча, додето нагласената от него тройна коалиция опоскваше страната ни, а полицаите и магистратите се правеха на две и половина.

Би трябвало да мълчи и сега, ако имаше и капка срам. Няма как да има обаче. Комунист и срам – то това си е просто оксиморон.