БОБОВА ЗАВЕРА (пародия за нашенския демократичен преход по действителни преживявания)

оста време мълчах... мълчах... обаче вече не мога да се стърпя. Ще си призная всичко, пък дано ми олекне на душичката.

    Братчед ми Бобо и аз ви го натресохме това тежко и дъъъъълго като китайско мъчение нещо, дето някои го наричат “демократичен преход”. Но аз съм чувал, че едно време е имало стогодишни войни. Е що да няма тогаз и стогодишни преходи? А Симеон ни размътваше мозъците с обещания за някакви си 800 дни. Да беше дошъл да се допита до нас, пионерите на маневрата "От соц – към демокрация", а не само да си прави гаргара с лапнишаранковците-избиратели.

    Как започна всичко ли? Ами започна оттам, че братчедът беше в онуй време служител на прословутото УБО (някои ако не знаят, тез здравеняци пазеха тогава големите клечки). И като такъв, веднъж му се отдало да спаси живота на никому неизвестния в началото на 80-те години Миша Горбачов. Човекът просто си бил част от поредната делегация, която за пореден път се изсипвала по наште земи, и нищо, че бил деветата дупка на кавала, някой си наш Балканджи Йово, дето не е искал да дава Яна на съветската вяра, се опитал да му вземе скалпа и да си го окачи на червения пояс. Обаче братчеда ловко и съобразително предотвратил покушението, като с това си служебно деяние поставил началото на процесите на разпад на целия Източен блок.

    Като сътвори тоз подвиг, за който, между другото, той остана невъзнаграден, Бобо дойде при мене и пожела да ме посвети в тайната на делото. "Аз извърших най-важното – каза ми той, – съхраних за историята човека с големия белег на темето, който явно е белязан от нея, за да я промени. Сега е твой ред, малки ми братовчеде! Изчакай удобен момент и смело довърши започнатото!"

    Бях още твърде незрял и не знаех за какво точно ми говори, ама кат почнаха да стават едни перестройки... едни чудесии... започнах бавно да загрявам. Като видях колко набързо си отидоха и Брежнев, и Андропов, и Черненко (понеже го нямаше Бобо там да ги опази), и като се възцари нашият Миша на власт, аз съвсем конспиративно и съзаклятнически започнах да дебна за момента.

    И ето го, че той дойде. Тамън ме бяха приели в Софийския университет и вече ми отиваше да се правя на бунтарче, когато чух една информация от "Дойче Веле". Ставаше дума за някакво си "Дружество за защита правата на човека" и за това как неговият председател бил хвърлен в Старозагорския затвор. Викам си, нападам властта и това е. Ще й потърся сметка, понеже големият ми брат Миша (така го чувствах де!) ми е разрешил съвсем свободно да говоря.

    Споделих за идеята си с един приятел, който всячески се опита да препречи пътя на Историята. Каза ми, че ме чака Белене и така нататък (между другото, той сега ми е благодарен – или поне би трябвало, защото иначе никога нямаше да стане коскоджа ми ти министър в две поредни правителства). Не го послушах, разбира се, понеже отдавна бях посветен в секретна държавническа мисия, и то по кръвна линия. Взех една химикалка и с чувството, с което сигурно е било написано "Кървавото писмо", аз пък написах своето писмо-възвание до "Работническо дело".

    После събитията станаха неудържими. Безразсъдното ми мастилено предизвикателство попаднало от бюрото на главния редактор на официоза в ръцете на Генсека на БКП-то. Той веднага се разпоредил да му отговорят чрез всички възможни вестници, а впоследствие даже и да организират открити партийни събрания из цялата страна, за да разясняват генералната линия на Партията във връзка с вражеската опозиция. И както си му е реда, оттам бях прехвърлен в ръцете на Тайните служби, за да се позанимаят и те с моето нагло волнодумничество.

    Обаче колегите от "Екогласност" сигурно са си казали: "Хм, щом тоя дрисльо първокурсник се е осмелил, защо да не го направим и ние?!" И ето ти го "Кристал", първите открити сблъсъци, кратките схватки с червените ескадрони... и вече нямаше спиране. Убеден съм, че Луканов и Младенов са се надъхвали с мене, когато тайно са се наговаряли да гътнат Диктатора. Иначе откъде у тия послушни мишоци такъв кураж, че да спретнат цял дворцов преврат? Официалната версия е, че Мишата ги бил подкокоросал. Ама това пак доказва нашето участие.

    За жалост, не се получи така, както я мислехме с Бобо-братчеда. Даже той толкова много се сконфузи от неочаквания резултат, че избяга чак на другия край на света, в ЮАР, и се покри там от срам.

    А аз останах тук да се гърча и да се самонаказвам. И да слушам жалните напеви на призрака, който още броди из България - призракът на живковизма (съжалявам ако засягам нечий вкус, но аз не мога да предам жалейките му без онзи прословут Правешки диалект).

    “И тъй, другари и другарки, къту гу предадооме суциълизЪма и ни можааме дъ си гу упазиме, ний съ нътресооме у тува неидинтифицируему убществену състуяние, куету вечи толкуа петилетки ни върти и глъвузъмайва, къту чи ли сме у неакву ъмериканску влакче нъ ужъсити. Дубре, видяаме митинги, бдениа, шествиа, Кръгли маси... дури НАТУ и Иврупейскиъ съюз видяаме, амъ къкво ут тува?!

    А можееме ощи дъ си имъми киселуту млеку пу 23 стутинки, и то у стъклени бурканчеатъ. И не дъ ги пиеме теа скъпи имии, а да съ жъбуркъми с ълтай, сайдер и кооп-колъ. И вместу неакви си “Фукли”, “Недели” и тем пудобни сладки извръщениа, дъ си нагъами ду припадък линдзерити и триочкити. (А бре некуй ут по-младити галоши знай ли как изглеждът теа Тетаници нъ рънителну-вкусувътъ мисъл?) Оф, и лютеницатъ с орцету неаши дъ прилича нъ долнупробен сладкокисъл кетчуп, ниту шипкувиъ мармълад – нъ неаква неръзпузнаваема резливъ кунстистенциъ. Пъ и гевреците ми съ струат сиа с по-мънИчки дупки, пуръди куету спрех дъ ги купуъм, къту вечи съ заричам да съ утрека зъвинаги и ут жилаву-тестяните мазни баници и тутмъници с онаа заседащъ в гърлуту изваръ ут стерупор.

     Не съм чак толкуз прост дъ не спомЕна и производствуту нъ алкоолни минтета. Зъклеам съ у пъпъ му нъ бай Ганю! – щеши дъ бъде "Мисиътъ невъзможнъ". Е, саму дету в главнътъ ролъ неаши дъ участвъ Томича Круз, а не по-малку известниъ ут негу цар Киру. Васку и Жорку Илиеви, Илийчу Пъвлов, Коситу-Боситу от Самукув и изобщу целата плеада ут мъртви гирои на Преода ни сеа щеа дъ водат дилигациити нъ бългърските бурци, щънгисти и буксьори пу състезаниъ и улимпиеди, ъ не дъ бъдът бившъ клиентелъ нъ Пугрибалните бюра. Чи дае и тоа мурук Кадъфиту щеши дъ ни й пръв приятел, ъ не къкту сиа – зъкуравел враг. Данчету Ристовъта щеши дъ си пей у кунгреснити зали нъ Аван(Ъ)та, дету у уфициалнити ложи щеа да седът Фидел и унаа Марадона, ъ не да съ изявеа къту жури у неакъв си съмнителен там "Мюзикъл айдъл".

     Чалгътъ – къту истествен придатък нъ мутризациътъ, неаши да съ разгури тъй яку къту пужар у гура пусред върла сушъ, а щеши дъ си зъмре ощи с нелигалните изпълнениа нъ исарскиъ поп. Бедствиету "Азис" неаши да съ разръзи въубще, ниту да стани "Кътрина", ниту "Въсилка", а слъдкупойниъ славей ут Костинброд, мисла, щеши дъ стигни най-многу ду сулист нъ оръ нъ Струителни вуйски. Ъ, да... И Миленъ неаши дъ пей, чи "неа нерви", ъ примерну... "Сичку й любов". Тугаа и мичтите ни неаши дъ бъдът "в зилену, в зилену" (той долърът и биз другу е болнав), а вместу дъ искъми сто Мерцедесъ дъ имами и сто години дъ ги каръми, щеами да съ зъдуоляаме с "Ладички" "зъ пу пийсе гудини" (дустатъчну ни беа, нали?). Саму "цвитъ нъ Ферарито" па щеши дъ си й чирвеничък, убаче маркътъ... маркътъ... тя щеши дъ е или нъ пруслаенътъ "Волгъ", или нъ дустулепнътъ КПСС-къ "Чайкъ". Нищу, чи сме свикнаали дъ ги виждами саму у траурну кумунистическу черну.

     А, и ни ми приказвъйти, чи некуй щеши да съ усмели дъ цепни дънките нъ некугу, пунеже у Белине – честнъ пиунерскъ, щеа дъ цепнът негувити! А сичките Радки-пиратки – дъ бъдът въдвурени у убразцов поредък, дудету станът прилежни и убръзовъни пучти къту възружденскъта героинъ Радъ Гуспожинъ. Мумиатъ на Гиорги ДимИтрув-Тарабъта (какту съ гу нъричали у КуминтерЪна) щеши ощи дъ си стуи нъ покъз и дъ предизвиквъ поклунение къту пред илядулетен игипетски фъраон, а не дъ бъди придаденъ зъ ръна нъ червяити у неаква си там кална пудземнъ кумуналкъ. Щеами дъ разглеждами пу стенити нъ учреждениъта не саму ликъ нъ Левски, зъстанъл голуглав пред съдъ нъ историътъ, или нъ Ботев с ониъ ми ти "гол у ръкътъ нож", ну дъ бъдим зъслепяани и ут високити умни чила и учибийну гиниалните голи темита нъ членувите нъ Пулитбюро.

     Би било некуректну спремо наште бивши другари и пъртньори дъ не дубаа и тува, чи ипидемиътъ ут улични псетъ въубще неаши дъ стуи нъ дневин ред, тъй къту ревнустните пуследуватели нъ О Ши Мин редовну щеа да съ грижът тя дъ бъди потушаанъ ощи в зъродиш. Ръзбиръ съ, чи лозунгъ па щеши дъ й: "Тероръ – долу! Съюз със СССР!", къту в дубавкъ щеши да съ чувъ: "Чувек зъ чувекъ й брат... (и тукъ мааалку по-тиичку, със съскъне) ръзбра ли бъ, гад?!" И па щеами дъ си читеме и припручитъми "Как съ къляаши стуманъта", за дъ съ привръщъми не просту в силни оръ ут плът и кръв, а в желиза (ни помните ли как бе прусъскАл в едно емблимътичну стиотвурение фъшисткиът ъгент нъ гироъ-кумунист?), убаче и дъ затъяъти дъа пред пъртизънлъкъ нъ тъварища Янка из города Правеца. Ъ не дъ си губити времиту с неакви си екзинстинциални блудкаши, с куиту Запъдъ погребА жив соц-риализЪма наш роден. Верну: държавицъта ни стааши все по-дръгливъ и ни беши вечи онаа нъпръщела швейцарскъ мунтъфонкъ, ут куяту бозаа неколку покулениа Крълимаркоуци.

    Убаче имъши твърде многу зъ дуизсуквъне ут неа и тува ъку ни си прулича впуследствие!... Казвам ви ощи: със сигурнус неаши дъ експириментирът върху нас тъкиа пришълци ут низнайни пуселениъ кът Къшпировски с ониъ висок и прикълену равен къту нъ чъвдарчи бритон, чирнуризецъ Фори-Свитулкъта, тъйфунити с нежни имена и цапнъти устенцъ Славчу, Янету, Волен и Дим, гиниалниъ шпионин, сделън в СССР, Ъндрей Карлувич, безгръбначнуту мекутелу Любен Берув, наакъниъ кумсумолец Жан Видинув, Стефчу Суфиянски-The Big Smile-ъ, Мъдритскиъ чудутворец "Осимстотиндневку", ъгентите пуд прикритие Гоцету и Савъта, Сирьожа вместе с ево Путиновские батюшки-тъварищи и бъгъбонтски кълъбълък ут гьонсурати, който мааши дъ ни извози ут Ивропата с “Уриент-икспресъ”, Тигъръ нъ сидемте нъдувки БББ (лесну й зъ утгатвъне кой е пъ тоъ; идин тъкъв къту некуй пужарникар у гурящъ плевнъ, кат некое си чинге у детска гръдинъ, къвто беши филмъ с Арниту Шварца, любимецу на вси певачки, врачки и глидачки, а бе кръстоскъ неаква мижду Правешка и Мъдритска месиъ), и т.н. и т.н. Да де... и уктуподи кат тоъ бейчо Алексейчо и динозавЪри кат Миждунъродниъ Вълутен Фонд и Свитовнътъ банка. Къту чи ли СИВ и Вършавскиът догувуни ни беа предустатъчни...

    В зъключение, увъжаеми другарки и другари, бий желал дъ кажъ саму следнуту: кат ни мужааме дъ си пуструиме кумунизЪма и сичку дъ ни е безплатну, шъ си плащъми сигъ - и то здравътъ шъ си плащъми."

    (Моля, не отбелязвайте за протокола, че не следват бурни ръкопляскания!)