Кризата, от която не сме излизали

Криза, криза и пак криза, навсякъде, където и да погледнеш. Пари няма за нищо – няма как, криза е! Търпение му е майката, вижте Америка, Европа, та на нас ли ще ни се размине. На всичкото отгоре и тези от тройната коалиция не само че опоскаха всичко, а и ни оставиха дългове до гушата.

Така "кризата" и "лошото наследство" се оказаха заклинанията на Бойко Борисов и екипа му, които отместват погледа от тях самите и го насочват встрани.

Не че няма криза, има, и то най-голямата от 30-те години на миналия век. Нито пък предишните управляващи са невинни като агънца по Гергьовден, напротив, много са виновни – и политически, и морално, и наказателно дори.

Неблагоприятни бяха - и продължават да са - условията, в които ГЕРБ дойде на власт, но тъкмо тези условия, а не капризните българи или политическите опоненти на Бойко Борисов предявяват високи изисквания към начина на управление на държавата. А България продължава да се управлява зле.

Кризисното състояние е момент или фаза в цикличното развитие и на най-големите, най-богатите и най-успелите държави по света. То поставя на периодични изпитания тяхната жизнеустойчивост, зависеща от намирането на сполучливи решения за трудни и често нестандартни задачи.

Да си поставиш точните проблеми за разрешаване, да формираш дневния си ред като управляващ субект – с това започва всеки разумен мениджмънт. Но за да не сгрешиш още в началото, е необходим хладнокръвен и обективен анализ на изходната ситуация – да се знае кое е добре, кое зле, защо едно нещо е добре или зле, кои са факторите, от които зависи това, което е добре да си остане добре, а онова, което е зле, да се трансформира в нещо по-добро. Ето това правителството на Бойко Борисов не направи, когато дойде на власт.

Казвал съм и продължавам да твърдя, че

кризата в България е бивалентна

от една страна, това е ендемична, нашенска си криза, в която бяхме и преди да дойде кризата отвън и в която ще си останем най-вероятно и след като тя се отиде, а, от друга страна, налице е несъмнено и глобална криза, която нямаше как да ни отмине.

Тъкмо комбинацията от едногенни и екзогении кризисни явления прави от българската криза нещо оригинално, неповторимо, за изхода от което са наложителни също така нестандартни управленски решения. Не че трябва да се открива всеки път топлата вода, но комбинацията от антикризисни действия, необходими за България, не могат да се препишат от политиките на САЩ, на ЕС, на балтийските държави, на Гърция, на Испания, на Португалия или на Русия. И този анализ и синтез българското правителство не направи.

И тъй като сме прекалено малки и незначителни от световна гледна точка, нека оставим глобалната криза на глобалните елити и лидери и да се концентрираме върху онова, което зависи от нас като общество и държава. Българската криза се открива, ако желаеш, разбира се, и с просто око:

- Непрозрачни, несвободни, сиво-черно обагрени, силно неравновесни и слабо конкурентни пазари – стокови, парични, капиталови, трудови, политически... в които трудно и с разрешение се влиза и от които всъщност практически не се излиза.

- Огромната част от сделките с държавата – най-могъщият икономически субект в страната, преразпределящ над 40% от БВП, стават квазипазарно, направо извън пазара, с предварително подбрани на корупционна основа "партньори". Така посредством манипулирани приватизации, държавни поръчки, публично-частни партньорства и други подобни буквално се

засмукват всяка година не по-малко от 15-20% от БВП

от едно старателно прикривано, но често добре познато по места малцинство от т.нар. нови елити, което се възпроизвежда безотказно при всяка власт и с помощта на всяка власт.

- Най-големите контрабандни канали (горива, метали, цигари, алкохол, "китайско карго"и т.н.) и най-обемните данъчни и не само данъчни престъпления стават само със съдействието на съответните държавни служби и така е вече повече от две десетилетия.

- Няма нито един сектор или производство, които да служат като локомотив за изтеглянето на останалите, благодарение на своите потенциал, пазарни позиции и конкурентоспособност, затова пък имаме стихийни, погрешно насочени и най-често спекулативни чужди инвестиции, обиращи ситуативни луфтове и неравновесия, с краткосрочен хоризонт на инвеститорските нагласи.

- Ние имаме най-извратената, икономически неграмотна, социално безперспективна и геноцидна към старите хора пенсионна система, която никой управлявал страната през последните 20 години не пипа, за да не си оцапа ръцете.

- У нас действа образователна система, произвеждаща разхайтени неграмотници, повърхностни средняци за масова вътрешна употреба и амбициозни, най-често самоподготвили се, таланти за безплатен експорт към страни от всички континенти.

Бюджетните драми напоследък са огледално отражение на продължаващата криза в България на фона на постепенно отшумяващата глобална криза. Като че ли тъкмо в тази област лъсва най-ярко сегашната управленска несъстоятелност –

липсват всякакви приоритети

вследствие на което "всичко е приоритетно" (под което се разбира "ще правим каквото поискаме"), "оптимизират" се разходите, като се режат на калпак – 10, 15, 20% или колкото там се налага (нещо като лечение на болните с бой?), за реформи само се говори, а на практика само се уволняват (някои) и се назначават (други), демонстрира се пълно отсъствие на реализъм (ние сме "най-добре" или най-малкото сме "по-добре" – например от Гърция сега или както преди си мислехме - от Румъния).

Отсъства елементарна последователност в приказки, намерения, решения. Ту бюджетът ще е балансиран и ще поддържаме голям фискален резерв, ту ще вдигаме ДДС с 25%, защото приходите се сринали, после пък няма да го вдигаме, а ще излапаме резерва, но за нищо на света няма да теглим заем – нито отвътре, нито отвън, а за МВФ и дума да не става.

А за дефицита финансовият министър ни светна, че не бил нещо лошо, както си мислят по света, стига да не се вдигали данъците, което и той обещава на сънародници и чужди инвеститори. Въобще суматоха, откъдето и да го погледнеш.

И докато по света, когато случайно стане дума, се питат "абе какво ли става в България при Бойко Борисов, октоподи ли гонят наистина или нещо друго, май познато от времето на "мистър Клийн", то обикновеният българин като че ли взе да психясва.

Чета напоследък, че 62% от нашенци били "неудовлетворени", но пък 64% заявили, че са "щастливи". Други пък изчислили, че 2/3 от населението определя положението си като "нетърпимо", но пък 57% очакват скорошно подобрение.

За "щастливи нещастници" ли става дума или за "нещастни щастливци" - не зная, както и не зная що за състояние е "неудовлетворени щастливци", както ни изкара една психоложка. Въобще битието като че ли ни размъти съзнанието.

А само като си помислиш, че ГЕРБ и Бойко Борисов нямат никаква алтернатива за момента...

* Авторът е професор по публичен и бизнес мениджмънт
 

От: http://dnevnik.bg/