Бъдещето на президента

1940. Хитлер води брутална война в Атлантика и срещу Англия. Западна Европа е на колене. Фюрерът не може да въздържи възхищението си от развитията на континента и казва на Сталин: «Нашите две армии трябва да триумфират в Европа и да си я разделят така както направихме с Полша». В тоя крайно интересен диалог Сталин отговаря: «България е моя!» Той има предвид, че германците са вече в Румъния и че той иска България, за да разположи войските си там в удобно изчакване за Проливите. България не става негова, понеже много скоро тя подписва договор с Германия.

Зад гърба си Сталин има една готова за политически танц марионетка на име Георги Димитров. Марионетката знае много добре, че няма никакъв шанс да вземе властта без чужда помощ.

България днес има за президент човек,  който също много добре знае, че вече няма да може да вземе властта без чужда помощ. Тоя президент е не само изолиран – той е още и скудоумен политически профан и това с нищо не може да учуди един видял всичко свят,  но той показва и неизменно придържане към интернационалния болшевизъм, с който е закърмен, а това вече е опасно. Опасно е за страна като България, в която той използва слабия национализъм на българите и все още непреодоления им страх от половинвековно насилие,  за да пробутва руската кауза във всичките й аспекти: православие, панславизъм, централизъм.

Но да не бъдем несправедливи – самото  съществуване на  комунистическа надстройка зависи от чужда помощ и това е единствено Русия. Никога българите не са имали по-ясно потвърждение за това от годината на Русия, обявена още на първия ден от взимането на властта от Първановата тройна коалиция. На българите, за съжаление, им бяха поднесени и  много други потвърждения.

В последните дни путинската дипломация в България е особено активизирана, явно в унисон с потъващите гемии на президентството. Това е външна помощ и, не се съмнявайте, уговорена предварително.

Както никога прозападната ориентация на Бойко Борисов също се нуждае от чужда помощ, а от страна като България, в която антикомунизма е прощъпулник, той не може много да очаква. Америка, от която той очевидно очаква подкрепа, е известна като “no nonsense”   и  “down to earth” страна, която би помогнала в усвояването на икономически методи, неизвестни за половинвековното комунистическо управление.

Традиционно българските комунисти получават тикове когато стане дума за Америка. От тази целенасочено наложена игнорантност към Западния свят произлизат днес икономическите проблеми на страната. От същата тази игнорантност днес продължава да се възползва и президентската клика десари, тоест продължава да използва един слабо ориентиран народ в проблемите на световното развитие.        

Президентът има от какво да се страхува – с всеки изминат ден икономическия хоризонт пред България се разширява, а това значи че влиянието на Русия намалява.

 За ужас на президентската клика обаче Бойко Борисов я заобикаля и засилва връзките си с Западна Европа и Америка, и няма намерение да споделя ходовете си с един доказано враждебен президент.  Шамарът, който президента нанесе на Дянков, отекна звучно върху бузата на Бойко Борисов. Органът на Държавна Сигурност вестник «Труд» изрази този страх много ясно: в информация за визитата на директора на ЦРУ господин Панета вестникът пише: «...по време на срещата е станало дума и за политическия проект на президента Георги Първанов», което означава изолация.

Прозападната ориентация на сегашната власт и специално на премиера може да бъде консолидирана само чрез изолация на президента и президентската институция. Българите си дават много добра сметка, че до тук се стигна заради раздвоения език на тая пепелянка. Самолюбието му помага в ролята на саботьор и на ловец на балъци.

Партията на тоя президент  твърдо върви към петрификация, а на хоризонта няма никой, който да й предложи спасителна идея и да поеме юздите без чужда помощ. За да я извади от това положение той би трябвало да събере ревматизираната партийна орда и да я поведе в обратна посока на непреходната, непобедимата, неразрушимата, вечната и шизофренична любов към Русия, а това не може да се очаква от възпитаник на Държавна Сигурност. Това е същата Русия, която счита, че «България е моя»!  А  според икономическия му гений той ще ни извади от кризата чрез «...ефикасно генериране на нетно търсене чрез фискални дефицити...»

Но по-важно е дали тоя човек си мисли, че ние всички сме такива балъци?