Битката за СДС не е приключила

Препечатваме това интервю на Огнян Минчев, публикувано във в. "Труд", с негово позволение и наши благодарности.

Явно смислените тези, развивани в интервюто, по неизвестни причини взривиха Андрей Райчев, който преди дни изригна с порой обиди към Минчев пак в "Труд". С нетърпение очакваме отговора на Огнян, за да го публикуваме.

- Г-н Минчев, на 21 януари неправителствени огранизации и основните политически партии подписахте обществен договор за почтеност. Оттогава насам имаше кметски избори в редица общини. Спазват ли партиите договора? ГЕРБ първи обещаха, че ще сложат предупреждения върху рекламните материали, че купуването на гласове е престъпление.

- И ги сложиха. С опозиционните партии имаме добро сътрудничество. Проблеми имаме с БСП, ДПС и новосформираната коалиция “Напред”, които подписаха обществения договор с особено мнение, отхвърляйки ключови негови елементи. За сьжаление е и обстоятелството, че партия “Атака” не подписа този договор.

- Точно тези партии подписаха договора с особено мнение. Не одобриха идеята ви за създаване на регионални преброителни центрове. Защо според вас?

- Не бих желал да бъда черноглед, но този отказ навежда на мисълта, че тези партии биха желали да съхранят статуквото в секционните комисии, което дава сериозни възможности за злоупотреби. Коалиция “Напред” очевидно разчита на своя потенциал да организира колективно гласуване на миньори, металурзи и енергетици, както организира и “спонтанния митинг”за отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлудуй”.

- Доколко регионалните центрове биха могли ефективно да ограничат търговията с гласове?

- Регионалните центрове са важни по две причини. Първо, по-голямата част от манипулациите и фалшификациите на вота, принуждаването към определен вид гласуване, както и реализирането на купените гласове се случва в секциите. Купуват се секционни комисии, подправят се протоколи, трудно е да се наблюдават 12 000 секции. Второ, има пряка връзка между това къде живееш и как гласуваш. Когато вземем запечатаната урна от секцията и я занесем в регионалния център, където ще се броят бюлетините, връзката се прекратява. Да, купувачите пак могат да платят определен брой гласове, но няма да могат да идентифицират дали те наистина са попаднали в урната.

- Какво ще предприемете, ако предложенията ви бъдат отхвърлени и в парламента?

- Нашата работа ще бъде затруднена, но няма да бъде осуетена. Ще подготвим наблюдатели, които да покрият огромен брой избирателни секции вместо по-малък брой преброителни центрове. През 90-те БСЧИ и ГИСДИ правеха мониторинг с голям обхват. Но от края на 90-те участието им във вота е селективно. Надяваме се, да станат наблюдаващи на цялата територия на страната като наши партньори.

- Зад мотаенето с изборните закони виждате ли и други мотиви на мнозинството? Освен желанието да се споразумеят за мажоритарен елемент, за “две в едно” и др.?

- Виждам старите прелести на ориеанталско-византийската политика - в последния момент да хвърлиш текст, за който имаш предварително нагласено мнозинство. Така поради липса на време, извивайки ръцете на обществото, да прокараш това, което е в твой интерес.

- Хипотезата за предсрочни избори отмря. Има ли основание премиерът Станишев да благодари на опозицията за седмия вот на недоверие? Вотът не мина, а управляващите надълго и нашироко се хвалиха с успехите си.

- На кого да благодари премиерът, след като целият спектакъл се игра пред празен салон. Подробните хвалби в дългите доклади отекваха кухо.

Обществените очаквания и разочарования от действията на властта следват определена динамика. В началото има надежда, тя се сменя с разочарование, разочарованието - с гняв. Сега сме стигнали фазата, в която гневът се сменя с безразличие. Голяма част от гражданите са се дезинтегрирали от политическия процес, от публичния живот, затваряйки се в собствени житейски проекти. Колегата Иван Кръстев го формулира много добре: “Хората имат голямо желание това правителство да си тръгне, но нямат желание друго правителство да дойде.” Ако можехме да изкараме шест месеца без правителство, сигурно щяхме да вземем глътка въздух. Но няма как да стане.

- А чуват ли се аргументите на опозицията?

- За добро или за лошо – не. Защото са чувани десетки пъти, но без голяма полза. Кой не знае вече за делото “Лиани”?! Само че това дело, което описва тоталното разкапване и политическия разврат на ДПС във властта, не се появява в парламента. Нито се появяват институционални доказателства за злоупотреба с власт или за провал във властта. Какво е направил административният инвалид Гагаузов за 4години, освен да гарантира милионите на “братлетата”? Кой ще поеме отговорността на Орешарски за спрените еврофондове и за случващото се в НАП? Кога г-жа Природно бедствие ще се отчете за сключените договори, в които квадратен метър фургон (за настаняване на пострадали от наводнения) се плаща от държавата като квадратен метър в луксозна кооперация? Гражданите и опозицията нямат реални контролни функции върху институциите на властта. Това ни отпраща отвъд аргументите! За съжаление и отвъд надеждата, че бихме могли да променим нещо със собствени усилия.

- Защо опозицията не успява да се възползва от жокери като скандала с “братлетата” или с източването на ДДС?

- България не е институционална система, която спазва собствените си правила. Има масиран скандал с подозрения за злоупотреби, които стигат до шефа на НАП, пряко подчинен на финансовия министър. По силата на елементарните институционални правила има изискване за моментално подаване на оставки. Кога и дали ще бъдат приети е втора институционална процедура. Но в България министърът се хили и казва, че оставката му била в джоба и щял да я даде, когато я поиска премиерът. А премиерът отговаря, че това е любимият му министър. Какво да направи опозицията?! На турски има дума “гьонсурат” за подобно поведение. То не се вписва в никаква институционална демократична традиция.

- Но и влиянието на опозицията не нараства. Как си го обяснявате?

- Опозицията не съумява да представи себе си като стойностна алтернатива. Алтернатива не на технологията, а на философията на едно цинично управление. От друга страна не може да бъде сурово винена за тази си неспособност. Психологически се намираме в края на 20-годишен период. Период, през който хората останаха с впечатлението, че видяха всичко и от всички възможни управници. И не останаха удовлетворени от които и да било от тях. Умората, оттеглянето на обществото обезсмислят и политиката като демократичен процес.

- Ще се случи ли прословутото обединение на десните?

- Като коалиция за изборите, мисля че да, въпреки силните опити от страна на лобистки групи то да бъде осуетено. Депесарската клиентела в СДС всячески се стреми да пречи, защото обединението би подкопало потенциала й да контролира СДС. По-точно да председателства окончателното отмиране на СДС като партия и превръщането му в клиентела на Доган. Битката за СДС не е приключила. Въпросителни стоят и в най-твърдо стоящата уж партия ДСБ. Съотношението между лидир и екип на лидера не е безпроблемно и не е приключило като разговор в партията.

Но дори обединението да се случи в последния момент, основата, върху която ще бъде изградено, не ни позволява да прогнозираме доколко стабилно ще бъде то в следващия парламент. Ако влезе във властта, би могло да бъде съхранено заради упражняването на самата власт. Остане ли извън нея, не е ясно доколко би могло да оцелее.

- Според социолозите засега пет политически сили влизат в следващия парламент – ГЕРБ, БСП, ДПС, “Атака” и коалиция “Напред”. Какво правителство би могло да се направи?

- Това, което ни очаква, не е позитивен отговор на настоящата безпътица. В най-добрия случай ГЕРБ и едно дясно обединение ще получат критичната маса депутати да направят правителство. Но и този оптимален случай ще бъде уязвим.

- Защо?

- ГЕРБ е млада политическа сила, в която по-лесно биха могли да се инфилтрират депутати и те да бъдат използвани за манипулиране на мнозинството. Различията между ГЕРБ и старата десница също са доста значителни, за да бъдат безпроблемни в една управляваща коалиция.

Още по-малко стабилен е вариантът на т. нар. голяма безпринципна коалиция между ГЕРБ и БСП. Коалиция, от която Бойко Борисов се отрича категорично. Но ако се случи, тя ще бъде окончателният край на политиката. Нейното създаване ще бъде критерий за това, че за кого гласуваш и дали изобщо гласуваш, няма никакво значение.

- Има ли и най-лош вариант?

- Най-лошият е коалиция с участието на ДПС или подставени политически групи на ДПС. ДПС е проказа за българската политическа система. Организирана бандитска групировка, под егидата на която българската демокрация се разкапва - като морал, институции, и политически процес. Това е истината не защото ДПС е турска или мюсюлманска партия., а защото безнаказаните практики на депесарската олигархия обезсмислят напълно основанията на публичния, на демократичния политически процес.Не визирам етническия компонент на партията. Отстраняването на ДПС от властта е спешно необходимо.

- А какво правителство ни е нужно насред икономическата и финансова криза – ляво, дясно, центристко?

- Ако водехме този разговор в Берн или Лондон, щях да ви отговаря теоретично съдържателно. В нашите условия отговорът не зависи от политически идеологиии или съображения за конкретни политики. Аз съм на 50 години. И нямам нито ден в живота си спомен да е управлявала БКП или БСП и в България да се е живеело нормално. Ако има хляб, няма да има вода. Ако има ток, няма да има парно. Световният империализъм и четирите годишни времена системно пречат на ефективното управление на българската левица. Да кажа, че на България й трябва ляво правителство, означава умствено да не съм наред.

Нелепо е да кажа също, че ни трябва дясно управление. Финансовата криза е причинена от методологията на радикални десни икономически определения, които доминираха света в продължение на 30 г.

Това, което е необходимо на България, е правителство, което съчетава компетентност, морал и прагматизъм. Способно да действа независимо от партизанските подбуди - на мен осем, на теб – пет, а на теб – три, а в крайна сметка кой колкото откъдето вземе.

Новият сайт Общност на свободните хора -  www.desnite.eu