ЖабешкияТ хор

Последният вот на недоверие към тройната коалиция все пак преобърна обществените нагласи.

Демонстративната наглост и самодоволство на управляващите, превърнали парламента на конгрес на КПСС, премести акцентите и в медийното говорене. На мястото на подигравките по темата „дясно обединение” започна да се появява анализ.

Сериозни, авторитетни хора заговориха не само за широк десен съюз, но и за възможността той да инициира онова спасително за България управление, което да прекрати неспирния позор и да върне страната в европейската цивилизация.

На този фон трябва да се приветства новината, че раждането на ядрото на съюза – събирането на СДС и ДСБ – е вече въпрос на ратификация от страна на ръководните органи на двете партии. Щом веднъж това стане, няма да има пречки СДС / ДСБ бързо да привлекат и останалите очевидни участници в този спасителен за България процес на обединение.

Крехката надежда за възстановяване на нормалността обаче все още може да бъде попарена – и цялата работа да отече като обичайния лепкав и дребен скандал. Ратификацията на съюза не е самоочевидна.

При ДСБ, както се случва напоследък, нещата са по-предвидими. Онези, които бяха против съюзяването вече напуснаха партията и нямат влияние върху нейната политика – нямат ресурса да спрат единението. В случая със СДС обаче нещата не стоят така. Там все още може да гръмне бомба, която да обезсмисли цялото усилие и залее надеждата с помия.

Несъгласните със съюза са си в СДС и правят всичко възможно тази партия да изпусне историческия момент и да се оттегли с хленч в мрака – за най-голяма радост на плячкосалите страната тройни коалиционери.

В ръководните нива на СДС от години се е настанила една никому неизвестна групичка дребни партийни началници, които вкараха в СДС нравите на малка и злобна партийка. Те провалиха ръководството на Надежда Михайлова и Петър Стоянов и изгониха целия експертен потенциал с идеята, че след краха на големите те самите, от никого незабелязваните, ще станат големи. Един вид – когато наоколо няма лъвове, публиката ще приеме и жабите за лъвове.

Публиката обаче не прие жабите за лъвове. Дори не ги забеляза. Те обаче са си внушили, че този път ще е техният звезден миг. Идеята е да се намъкнат в парламента, да се прикачат към ГЕРБ (или „Атака”, или ДПС, според случая) и най-сетне да добият власт. Тогава, убедени са те, неблагодарната публика все пак ще трябва да ги забележи. За целта на всяка цена трябва да няма дясно обединение, защото има опасност то да привлече толкова хора, че дребните СДС-началници съвсем да бъдат избутани встрани.

Чест прави на Мартин Димитров, че не се повлече по акъла на подобни хора и тръгна (колкото и колебливо и на моменти – с вбесяваща непоследователност) към десния съюз. Но тъй като тези хора продължават да са в управлението на неговата партия той няма гаранцията, че десният съюз ще мине на Национален съвет. Или Димитров ще намери начина да се справи с тях – или те ще се справят с него, какъвто опит вече имат.

Не става дума за борба на идеи и каузи, защото те идеи и каузи нямат. Не биха ги разпознали, ако им ги поднесат на тепсия. Затова срещу напълно разумната и веднага разбираема идея за широко обединение срещу тройната коалиция, те хвърлят снопове заклинания, които нямат нищо общо с разума и с действителността. Такова е заклинанието „нов консерватизъм”, например, за който никой нищо не знае и на-малко – неговите поборници. Как ви звучи: „В никакъв случай дясно обединение, защото – новия консерватизъм”?

Има и други заклинания, извиращи от жабешкия хор. „Костовизирането на СДС” е напоследък любимо. Идеята е, че при събирането с ДСБ Иван Костов ще завземе СДС. Без да искат, авторите на това заклинание ни съобщават, че са напълно безпомощни субекти – че всеки техен контакт с Иван Костов може да завърши само с това, Костов да ги „превземе”. Като са толкова лесни за превземане, какво търсят в политиката?

Отчаяно също така се върти тезата – „В никакъв случай дясно обединение, но обединение с всеки друг на всяка цена”. Отначало този друг беше ДПС. После се оказа „Атака”. Утре или вдругиден ще се окаже Ковачки, братя Галеви или който и да е, стига да не е десен.

Освен заклинания, на разума се противодейства и с други средства. Емблематичната Дора Христова, например, успяла да сведе гласовете на СДС в Кърджали от 10 000 на 350 и впоследствие станала член на НИС на СДС, оспорва регистрацията на партията, в чието ръководство се намира. Целта, разбира се, е да се отнеме правото на Мартин Димитров да подписва каквото и да е и най-вече – съюз на десните сили. Има и още. Но дори само това е достатъчно, за да се зададе политическият въпрос. А той е: кои са тези хора? Кой е чувал за тях? Тяхното присъствие в СДС отнема или добавя обществена подкрепа? Дали СДС трябва да държи на тези хора, или – на националната кауза? Кариерата на Дора Христова или спасяването на България е по-важното за СДС?

Ако в Националния съвет на СДС си дадат трезви отговори на тези въпроси, то десният съюз има големи шансове да се случи; и да постави началото на изправянето на България от колене. Ако не – не.

Няма да има прошка, обаче, ако заради дребните сметки на дребни хора СДС загърби разума и саботира задаващия се съюз на десните сили. Това би било тежко предателство тъй като, ако няма съюз, няма да има смисъл да се говори за дясна алтернатива в България. Страната ще потъне безнадеждно в онзи азиатско-олигархичен модел, който тройната коалиция вече осъществява в рекордни срокове.

 Новият сайт Общност на свободните хора -  www.desnite.eu