Голямото енергийно обръщане

Ден след като обяви оттеглянето на България от проекта за петролопровод “Бургас – Александропулис” и замразяването на АЕЦ “Белене” – и беше бламиран първо от своя министър Трайко Трайков, а сетне и от собствената си пресслужба – Бойко Борисов потвърди думите си, изречени пред посланиците на ЕС. От Благоевград той даде ясно да се разбере, че не става дума за недоразумение, а за драматична нецелесъобразност на двата проекта – и за също тъй драматична липса на финансии за осъществяването им.

“Инвестицията е 1 млрд., ние трябва да участваме с 330 млн. лв. От кое перо да извадим парите, за да ги дадем за проекта "Бургас – Александруполис?” С този реторичен въпрос нефтопроводът бе отпратен в небитието. Като свръх това премиерът посочи, че нито Гърция, нито Русия са предвидили средства за осъществяването му в своите бюджети – и че когато някой говори за оценки на въздействието му върху околната среда (на които се позовава неговата пресслужба), се има предвид международна екологична оценка, тъй като проекта попада в НАТУРА – сиреч в създаването на екологична мрежа от защитени територии, регламентирана с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз.

В цялото му направено от Благоевград изявление обаче най-голяма тежест имат не аргументите, а еманципирането от свързаните с Русия страхови комплекси, които караха досегашните управници страхливо да заобикалят откровеното говорене за руските енергийни проекти в България, предавайки с това заобикаляне и българските национални интереси. Реакцията му на журналистически въпрос дали се страхува от Русия в този си отказ, показва тази еманципираност достатъчно категорично. “Страхувай се ти от Русия” – сопна се той – “за мен е по-важно какво мислят хората от Бургас.”

Замразяването на АЕЦ “Белене” беше потвърдено по същия безапелационен начин. Бойко Боорисов потвърди старата си теза, че става дума не за проект, а за корупционна яма: “В момента имаме 2 милиарда изхарчени и един гьол”. И даде пример със строежа на АЕЦ в Турция, където четири реактора струват 26 милиарда евро – от което простата сметка показва, че двата в Белене ще струват 26 милиарда лева (да оставим настрана елементарния въпрос кому всъщност ще продаваме произведения в Белене ток, след като и Турция, и Румъния строят свои атомни централи).

В същото време заместник-министърът на външните работи Марин Райков заяви в прав текст на конференцията “България и Европа: нашата енергийна сигурност”, че “За България първостепенен дългосрочен приоритет е газопроводът “Набуко”, а във връзка с проекта "Южен поток” стоят много открити въпроси”.

Това изказване е изключително важно – тъй като досега на думи страната ни се отнасяше по еднакъв начин и към двата конкурентни проекта, докато на дело правеше всичко възможно да прецака “Набуко” в полза на “Южен поток” и руските геополитически интереси (самото договорено от президента Първанов съгласие за участие, неговият прословут “голям шлем”, беше именно такъв акт). Като при това за отбелязване е, че аргументацията на Райков не се основаваше на финансови аргументи (сами по себе си уместни, тъй като разходите по газопровода са над 10 милиарда евро – и то по предварителни разчети, които при партньорство с Русия винаги се оказват занижени). За пръв път в официалното говорене за този газопровод бе посочено, че част от откритите въпроси във връзка с “Южен поток” са от външнополитическо естество, а също и че “страната се обявява за нов преглед на "Южен поток" в сегашните му параметри от страна на европейските институции и заинтересованите европейски страни”.

Това казване поставя и третият руски енергиен проект под въпрос – и говори за отчетлив поврат в мисленето за енергийната сигурност на България – особено в нейните геостратегически измерения. Голямото енергийно обръщане навярно е шокирало както Кремълските сатрапи, така и българските им слуги – доколкото за това може да се съди по слисаната физиономия на злощастния Трайчо Трайков, който просто не можа да повярва, че премиерът е дръзнал да каже своето “не” на Русия – и от смахнатите блянове на атомното лоби, което реагира на нерадостните перспективи за ядрената енергетика в България с налудни приказки за трета АЕЦ в Ивайловград и за отваряне на затворените от ЕС блокове в Козлодуй.

И една дребна, но стратегически важна подробност: лобист №1 на Русия в България, българският президент Георги Първанов, все още мълчи по въпроса. Мълчание между впрочем логично – само ден преди изявлението на Бойко Борисов и (както вече посочи Иво Инджев) в пълен синхрон с руския ултиматум България да вземе решение за “Бургас – Александропулис”, той направи официално изявление, в което изрази необходимостта от ускоряване на решението за АЕЦ “Белене”.

И сега е получил искания отговор: Белене няма да се строи! Можем само да гадаем какво се случва в русколюбивата му душица – особено при спомена за други български държавни мъже, подопечни на ГРУ и КГБ, които не са са оказали на висотата на положението си и не са защитили своевременно и ефикасно руските интереси в България – като Андрей Луканов например.

Същият си отиде мърцина, защото не успя да предаде на “Газпром” собствеността над българските газопроводи зад гърба на Жан Виденов. Какво ли ще се случи с Първанов, при чието резидентстване се провалят не един, а цели три енергийни проекта – всичките от ключово решение за Русия?