Петя Владимирова"Това решение на съда по никакъв начин няма да ни обезкуражи. И ви уверявам, че продължаваме да работим в същия стил и със същия ентусиазъм."
Това е част от коментара на вътрешния министър Цветанов по повод оправдателната присъда на Красимир и Николай Маринови (братята Маргини) по обвинението за създаване на организирана престъпна група, която да подготви убийствата на Иван Тодоров-Доктора, финансиста Никола Дамянов и ген. Любен Гоцев.
Съдът е приел, че останалите четирима подсъдими (които получиха от 3 до 5 години затвор) са участвали в група, която е готвела убийствата, но не е получил достатъчно доказателства, че групата е била ръководена от братята. Точно Маргините обаче бяха подсъдимите, натоварени с решаващ смисъл - и вътре в страната, и пред Европейската комисия.
Перманентната криза на досъдебната фаза
Тази вечна "частичност" (недостатъчност) на доказателствата е хроническата болест на разследването. А в целия (правов) свят, когато се избистри наличие на такъв проблем - през поредица оправдателни присъди, управляващите политици не започват безконечно дърляне със съда и прехвърляне на вини и отговорности, а сядат с юристите и умуват как досъдебната фаза да стане по-резултатна. Тази прословута "фаза" наред с прокурорската компетентност, е (пред)решаващата изхода на наказателните дела.
Да си спомним нашумелия преди години в Америка процес срещу О Джей Симпсън, обвинен в убийството на бившата си съпруга и приятеля й. Цяла Америка заедно с медиите беше твърдо убедена, че подсъдимият е убиецът и ще си получи заслуженото. И когато съдът произнесе "невиновен", понеже размерът на някаква си ръкавица (измервана в досъдебната фаза) провалил обвинението, Америка настръхна. Наложи се президентът Клинтън да излезе пред народа и да заяви, че и той самият не знае, но "съдът каза и трябва да му вярваме, друго не ни е позволено".
Тази азбучна истина - че събраните доказателства при разкриването и разследването са решаващите за присъдата, е най-неприятната за ухото на всички шефове на МВР и управляващи политици от 20 години насам. И колкото по-очевидна става кризата на досъдебната фаза, толкова повече те я загърбват, заравяйки главите си в пясъка. Къде по-лесно е да обвиниш нереформирания съд, че не е удовлетворил очакванията на обществото. За разлика от изискванията на процесуалния кодекс това послание е лесно смилаемо от широката публика.
Подобна, да я наречем, защитна тактика обаче върши само временно работа. След оправдаването на Маргините МВР и прокуратурата би трябвало най-сетне да схванат, че
в този си вид битката им със съда е изначално изгубена
Какъвто и специализиран съд да създадат, каквото и да говорят в медиите, това най-много ще продължи само да качва рейтинг, но няма да доведе до присъди. Просто такъв е принципът на правовата държава - незаобиколим.
Ето защо оправдателната присъда на Маргините трябва най-сетне да послужи за промяна на модела, по който се извършват арестите и се събират доказателствата. Той отдавна е зависим от извънправни съображения и тук е заровен един от ключовете на кризата в досъдебната фаза.
Да си спомним как започна делото "Маргините". На 25 октомври 2005 г. министри отговарят на въпроси след редовното заседание на МС. Влиза забързан чиновник и прошепва нещо на ухото на вътрешния министър Румен Петков. Той спира изявлението си по средата на изречението и с изменено лице напуска залата. Застрелян е банкерът Емил Кюлев. България води преговори за присъединяване към ЕС, преговарящите трескаво убеждават Брюксел в нашата подготвеност скоро да имаме осъдени босове на силови структури. Вместо осъдени босове обаче - пореден поръчков разстрел. На другия ден са арестувани братята Маргини.
Самият факт, че те не бяха обвинени в крайна сметка за убийството на Кюлев, а за организиране на убийства на други трима души, подсказва, че се е прибягнало до паническо "действие", по правило под формата на гръмотевични арести. Маргините са удобни заради публичното знание за тяхното ъндърграунд минало, нищо че години наред то е оставало необезпокоявано от полиция и прокуратура. В един момент им идва редът, но късно. (Закъснялото прилагане на закона впрочем е също сред решаващите обстоятелства за оправдателните присъди, но да не се отклоняваме.)
Да си спомним как започна и другото дело срещу Маргините - че са поръчали убийството на радиоводещия и описател на мафията Боби Цанков, разстрелян посред пладне на крачки от знакови институции на властта на 5 януари т.г. Брюксел вече пишеше следващия доклад за напредъка ни по правосъдие и вътрешен ред, тоест пак трябваше да се "действа". В резултат Големия Маргин беше светкавично арестуван, а малкият изчезна, докато МВР и прокуратурата два дни комично се разминаваха в твърденията си дали е бил видян в парк-хотел "Москва" или не бил и ако е бил, защо не е бил задържан.
Паническата реакция доведе дотам, че нашите прокурори направиха уникален принос в правото: намериха и обвиниха поръчителите на убийството на Цанков, преди да са заловили извършителите. Тях и до днес ги няма. Можем да предположим какво ще стане и с това обвинение.
Какво представляват събраните доказателства по току-що приключилото дело "Маргините" съдя и по поведението на прокурора в последното заседание преди заключителните пледоарии, когато Красимир Маринов даде обясненията си пред съда. С категоричен тон той отхвърли едно по едно всички обвинения, отрече да познава мишените, отрече и да е снабдявал групата с боеприпаси и въобще да се е занимавал с подготовката на убийства. Като свърши самоуверените си обяснения,
Залата чакаше да бъде притиснат и разобличен с въпроси, но прокурорът не каза и дума!
А всеки знае, че съдията няма право да изземе ролята му, дори и много да му се иска да прати Маргина в затвора. Министър Цветанов трябваше да бъде в залата, за да чуе лично оглушителното мълчание на обвинителя. Но това не му попречи да обвини нереформирания съд.
"Трябва все пак да имаме надеждата, че по предстоящите дела ще има осъдителни присъди", дава кураж вътрешният министър, имайки предвид вероятно нашумелите процеси "Октопод" и "Наглите", за които обяви (вместо прокурора!), че до 4-5 седмици ще влязат в съда, а може би и делото за подкупа от бившия военен министър Николай Цонев за следователя Петков.
Уви, изплувалите на съдебните заседания по мерките за неотклонение детайли от работата на полицията и прокуратурата отново вещаят мрачни прогнози.
- По делото "Октопод" лъснаха противоречия в обвинението срещу Алексей Петров, че чрез заплахи е принуждавал да му бъдат прехвърлени акции от търговски дружества. Според прокуратурата прехвърлянето се е случило през ноември 1998, тогава били отправени и заплахите, а защитата представя писмени доказателства, че това е станало през март и септември. Можем да си представим как ще се отрази тази подробност, когато дойде ред да се доказват обвиненията.
- По делото "Наглите" не е проследен пътят на парите, плащани на похитителите, а става дума за суми от порядъка на 500 хил. евро, ако са верни изнесените в медиите данни.
- По делото за подкупа изплуваха данни, че и следователят си е искал рушвета, което би могло да го превърне в обвиняем (макар че прокуратурата едва ли ще го позволи въпреки изискването на закона). Да не говорим за мистерията с пръстовите отпечатъци и двете ЕГН-та на следователя, което достатъчно компрометира обвинението. Можем да си представим хода и на това знаково дело.
С други думи, уверението на вътрешния министър "продължаваме да работим в същия стил и със същия ентусиазъм" може да допринесе за осъдителни присъди само с втората си част. Стилът обаче се нуждае от неотложна корекция.
От: http://dnevnik.bg/
Вземете последните новини.png)
