КУКЛА НА КОНЦИ ИЛИ ЗАВОЙ КЪМ АМЕРИКА?

Не се безпокойте, драги  читателю, този път не става дума за «подруги навсегда». Напротив, става дума за бизнес и прагматизъм, най-отличителните черти на американския начин на живот. И ако не сте се отърсили от неудобството на вашия промиван с омраза към Америка  мозък, то направете го по-бързо. Тук става дума за интересите на страната и за огромните възможности, които Америка може да предложи. Птичия мозък на българския русофил трудно може да разбере това, тъй като носи със себе си бремето на съветския империализъм. Какво имам предвид?

В 1960 Тодор Живков, следвайки стъпките на Никита Хрушчов, посещава САЩ и държи реч в ООН. Той престоява в Америка почти един месец, очевидно за да разсее натрупаната вражда от студената война и сталинизма, но също така и за да задоволи безкрайното си любопитство към тая пословично богата Америка. А на БеКаПистите така им се искаше тайничко да стъпят в Америка и да видят що за чудо е това! Но на една от пресконференциите на Тодор Живков журналиста Едуин Гриц от «Вашингтон пост» го пита вярно ли е, че България е кукла на конци за Съветска Русия. «Кукла? Не е вярно! Това е клевета – казва куклата – Съветския съюз ни помага да развием независима икономика!»

Цели 29 (двадесет и девет) години по-късно, тоест в  1989, удавникът Петър Младенов в минута на удавнически проблясък описва картината на потъващата партия и държавата, която завлича към дъното с нея: «Другари, картината в икономиката е потресаваща!... Сменихме Живков, защото стигнахме до пропастта!... Ние не знаехме!... Аз не знаех!... И се оказа, че най-накрая ние имахме приятели само в лицето на другаря Чаушеску. Ето това е картината. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта!».

Другарят удавник не споменава изобщо, че същата тази Съветска Русия ги изрита като мръсни котета, тоест изостави ги, заряза ги, завлече ги.

Вече под арест, правешкият поклонник на Русия ще заяви: «Ако сега можех да почна отначало, щях да тръгна с американците!» И като верни последователи на заветите на Тодор Живков, те всички тръгнаха да опознават Америка: Станишев, Първанов, Маразов, Бойко Борисов. И както лисицата замита следите си, така и те замитат зад себе си партийната си темерутщина и съпричастност в международната изолация на България. Скрили старите си партийни книжки, те се надяват, че с евтини поклони, с едно ръкостискане и чаша вино ще замажат 50 години танцуване на конци по свирката на Русия.

И днес ще познаете общата кръвоносна система на партията с Русия по нейната пълна безкритичност към тая страна и пълната липса на угризения за антинародната им политика през всичките тия години. Отдавна зарязали пролетарските си идеали, днес те показват невероятно развития си нюх за парички. Това го дължим на огромният им опит в тоталитарно беззаконие, освободило партийния талант за бездънен грабеж. Или както казва удавникът Петър Младенов: «Появи се в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, харчене на пари, при това пари в грамадни размери... Това са народни пари...»

И макар че нямаха почти никакви връзки с Америка, те я мразеха по сталински. А дипломатическите отношения на България със САЩ  имат дълга история, и по същество двата народа  не са имали нито един повод  за такава неистова омраза. По време на процеса срещу Трайчо Костов  обяздената  от КГБ българска преса често  споменава името на американския свещеник Хийт, който е атакуван като главната връзка на Костов в «заговора му за сваляне на българското правителство”, а американската легация като шпионски център.

САЩ  отговарят на тия сталински подлости, като скъсват дипломатическите си отношения с България през февруари 1950. Хийт и 43 членове на американската легация напускат България и отиват в Турция. Българското правителство заклеймява скъсването на отношенията като «нова степен в борбата на американския империализъм срещу фронта на мира и демокрацията». Няколко месеца по-късно страната е в ръцете на още един сталинист, Вълко Червенков. Според американски данни около 12,000 българи са хвърлени в Made in Russia концентрационни лагери – нещо абсурдно за цялата нова история на България.

Днес «фронта на мира и демокрацията» не съществува, а дори и да имаше,  другарят Гоце Първанов няма никакво намерение да го защитава срещу американския империализъм. Днес той се страхува да не го оприличат на Уго Чавес.

Не за пръв път българите притичват да търсят Америка, дали заради нейното необичайно отношение към разни народи и народчета по света, доста различно от европейското, дали  заради нейния антимонархизъм  или заради нейната готовност да помага безрезервно при нещастия и кризи, както и другото й отношение към смисъла на човешкия живот.  Но Америка е богата и заради своята развита финансова система, която не съществува в много страни по света, и която България тепърва започва да използва като опит, а комунистическата мафия знае много добре, че без такава система тя не може да осигури награбените си богатства.

Дългите отношения между САЩ и българските области на Отоманската империя  стават дипломатически едва в 1914 година когато Стефан Панаретов, бивш професор в Роберт Колеж в Истамбул, става нашия първи дипломат във Вашингтон, а няколко месеца по-късно Доминик  Мърфи става генерален консул за САЩ в София.

В по-далечната 1903 Джон Джаксън, специалният пратеник и дипломат на САЩ в Гърция, Румъния и Сърбия, представя своята дипломатическа акредитация на принц Фердинанд. Принцът, чието признание за цар тогава е зависело изключително от изискването на  враждебна и просръбска Русия да приеме православието, приема Джаксън в двореца си и дори произнася тост на английски докато оркестъра свири американска музика. САЩ обаче все още не признават официално царство България, тъй като по международни договори тя е все още княжество в зависимост от султана.

Всъщност на много по-популярна основа нашият първи дипломат в Америка по право е Алеко Константинов, чийто пътепис «До Чикаго и назад» впечатлява българската интелигенция дълбоко на фона на монархична и враждуваща Европа.

Има ли наистина завой към САЩ в политиката на Бойко Борисов? Тепърва ще видим. Каквито и да са намеренията му, над него продължава да виси грубиянския образ на Русия и нейните сталински маниери, подкрепяни през цялото време от сметкаджийските връзки на неизживени ДеСари. Това е една Русия с дълбоко накърнено самолюбие, която няма никакво намерение да се извини за епохалния провал, в който завлече България. Въпреки мизерната си икономика тя продължава натиска си за влияние на Балканите.

 Желанието на Бойко Борисов да се придържа към принципите за развитие на евро-американската общност изглежда като осъзнаване на тази нова реалност в живота на страната – нещо, което затлачените мозъци от БКП-БСП не са способни да направят.  

Почти незабелязано от контролираната българска преса минават и големите инвестиции на Америка в българската икономика. За щастие, времената днес са други и тези данни са достъпни за всички в интернета.  Може би списание «Форбс» е право,  че ще трябва да изтече много повече вода преди да говорим за завой – спомените за съветската кукла на конци са още много свежи за всички в България и в чужбина.