Още по-дълбоко в блатото на конфликта на интереси

Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е на път да се окаже конфликтна точка и за това правителство. След като беше прокаран в предишния парламент с големи мъки и под настойчивия натиск на Европейската комисия (след скандала с недекларираните роднински отношения на бившия шеф на пътната агенция, станал известен като "Батко"), нормативният акт отново е в полезрението на народните представители.

Въпреки че съществува едва от година и половина (в сила е от 1 януари 2009 г.), законът вече претърпя три поправки през миналата година, а сега се задава и четвърта. Причината по думите на заместник-министъра на правосъдието Жанета Петрова е

неефективно прилагане, неразбиране и ниско качество на издаваните актове

Преди няколко дни тя съобщи, че за година и половина единствените наказания за конфликт на интереси, които не са били отхвърлени от административните съдилища, са тези, които не са били обжалвани. Това шокиращо признание за съжаление не беше подкрепено с факти, нито поне със статистика, за да даде картината на конфликта на интереси в държавната и местната власт.

Можем само да се досещаме за какво става дума, тъй като от години единственият действащ инструмент за разкриване на несъвместими назначения и в трите власти са медийните публикации. Пресата досега извади десетки скандални случаи на затъване в конфликт на интереси, разминали се без никакви последствия.

Съдебната власт например, която би трябвало да е коректив по отношение на морала и спазването на законите, е отличник по нарушаването им. През изминалите години не един или двама от пребивавалите във Висшия съдебен съвет, както и заемалите ръководни постове в съда, прокуратурата и следствието успяха да уредят назначаването на децата си без конкурс. По тази причина

в момента съдебната власт е една роднинска институция

Това личи най-ясно в малките населени места, където обвързаността често е драстична – например председателят на съда е свързано лице с прокурора или с местния топ адвокат, а често и с двамата. Подобна е ситуацията с нотариусите и съдебните изпълнители. При това положение обективността при решаването на споровете е силно под въпрос.

След последните имотни разкрития сред магистратите и техните "крайно нуждаещи се" роднини изплуват все повече зависимости. Нейни представители доскоро се изявяваха в бордовете на спортни федерации, познанствата им с лица от ранга на Красьо Черния бяха замазани от Висшия съдебен съвет, а институцията Прокуратура на Република България се оказа съдружник в ООД, което строи на морския бряг в съдружие с частни фирми и лица.

В законодателната власт не е по-розово. Там роднините на политиците се внедряват на държавни постове още от студентската скамейка. Длъжностите – сътрудник и парламентарен секретар – отдавна са станали като трамплин за децата на властта.

Изпълнителната власт не изостава с обвързаностите. Роднините на държавните чиновници печелят без проблеми финансиране по европрограми и обществени поръчки. Други, едва навършили пълнолетие, се оказват съдружници в десетки фирми, пряко свързани с ресора на родителите им. Заради отчайващия факт, че единственият стигнал до съдебната зала е бившият пътен шеф, ситуацията се приема за нормална, а

обществото става все по-склонно да се примирява с нездравите връзки във властта

"Не е луд, който яде зелника, а който му го дава" е любимата поговорка на премиера и тя идеално се връзва с конфликта на интереси. Случва се нещо типично за България: всички закони са хармонизирани с европейските, в тях изрично са записани правила за свързаните лица, частния интерес и несъвместимостите при заемане на държавен пост, създаден е и специален закон и въпреки това те не се прилагат, защото явно няма кой да осъществява контрол.

Сегашният закон задължава всяка държавна и местна институция да следи за наличие на частен интерес на служителите си. Всички публични органи имат вътрешен отдел, който да събира декларациите за наличен или възможен конфликт на интереси и да ги публикува в интернет (опитайте се да намерите такива публикации!).

При съмнения за наличие на несъвместимост на лицето с длъжността, която заема, следва производство в административния съд, който се произнася има или няма конфликт на интереси и съответно налага административно наказание на нарушителя.

Този механизъм очевидно не работи, иначе нямаше да научаваме от вестниците и телевизиите, че бивши шефове на митниците и зам.-министри са "глътнати" от частния бизнес, който е бил в ресора им като управляващи, без да изчакат задължителния едногодишен срок след освобождаването им; че съпругът на председателя на Народното събрание заема позиция в държавно дружество, на което предстои приватизация; че синове печелят обществени поръчки. 

Очевидно управляващите осъзнават, че все повече техни хора затъват в блатото на конфликта на интереси и че трябва да се предприеме нещо. Основното, което те предлагат като алтернатива, е

централизиране на процеса чрез създаване на специализирана държавна комисия

Идеята е тя да се избира от парламента и да се отчита пред него. На нея ще се вмени правото да преценява кога има конфликт на интереси и да праща лицето, за което има съмнения, в съда. Така щели да се избегнат разнородната практика от различните комисии и противоречивите последици от нея.

Авторите на предложението обаче трябва да отговорят на много въпроси - например как и в какви срокове централизираният орган ще смогне да отсява многобройните сигнали за конфликт на интереси, които неминуемо ще го засипят. Или той ще бъде снабден с гигантска администрация точно в момент, в който от правителството се очаква драстично свиване на разходите и на държавния щат.

Идеята някой централно да правораздава - защото предлаганата институция доста прилича на извънредна юрисдикция, е доста притеснителна и за да я защитят, авторите й ще трябва да дадат пример за подобни успешни комисии в други държави. Отделно от това политическата обвързаност на комисията може да доведе до всевъзможни колизии. И не е ли по-лесно задължените лица по сегашния закон и техните ръководители просто да бъдат принудени да си вършат работата и всички декларации най-накрая да бъдат качени в интернет?

Съмненията за необективност трудно ще бъдат разсеяни с предлагания проектозакон, защото "тайната" на разкриването на частните интереси във властта се състои в публичността и принципността - думи, които в предлагания законопроект старателно се избягват. Впрочем смяната на името му от "разкриване" на "установяване" на конфликт на интереси говори достатъчно за преследваните от него цели.
От: http://dnevnik.bg/