Червеният килим е осеян с мотики

Който е срещу АЕЦ „Белене“, той работи в полза на Турция, заяви във Варна бившият премиер Станишев и възкреси интригите около Източния въпрос. Преди около век и половина той е бил актуален заради апетитите за разпределяне наследството на разпадащата се Османска империя. В наше време се разтури съветската. И нейните адепти гледат да запазят за себе си някоя отломка влияние в рамките на възможностите си, базирани на съветското минало.

За разлика от Русия като приемник на разкапалата се „империя на злото“ ( както я нарече нейният гробокопач Рейгън), днешна Турция е в добро здраве и има амбицията да разраства регионалното си влияние. Русия губи милиони свои граждани поради драматичната демографска криза, свързана с общия упадък на държавата и дължи статута си на важна световна сила на оръжията от съветско време и на износа на природни суровини. Но както отбеляза един руски коментатор, това не е достатъчно, за да бъде уважавана по света. Признава го и президентът Медведев, който все по – настойчиво говори за необходимостта от модернизация на неговата страна.

Интересно е, че на местна почва в България в това съревнование ( съчетано обаче с все по-интензивни икономически контакти между Турция и Русия) тъкмо политик като Станишев се опитва да извлече пропагандни дивиденти от антитурско говорене. Докато съпартиецът му Румен Овчаров недвусмислено обвини сегашно правителство в изпълняване на американска поръчка за спиране на руските стратегически енергийни проекти в България, Станишев ни остави да се досещаме за нещо подобно. Досега той се произнасяше неясно с прозренията си за „чуждите интереси“, стоящи зад буксуващите руски амбиции. И ето че червеният лидер реши да наелектиризира енергийната тема с антитурски внушения, отдалечавайки се по този начин от чисто антиамериканската реторика, в която основателно беше заподозрян с реакциите си след изявлението на Борисов за завоя към Америка!

Този ход обаче не само не прикрива проруската същност на червената позиция, но я откроява още по-ярко. Защото демонстрира на какво са способни в БСП, за да услужат на постколониалните интереси на Кремъл. Който не ще руските проекти, ще си готви манджата с турски ток! Брррр, ужас!

Примитивно и издайнически паническо е това послание. Откакто настъпиха изборната мотика в БСП се чудят как избегнат повторението на болезнения челен удар от нейната електорална дръжка. Президентският разбивач на червени пенсионерски сърца Стефан Данаилов ( призовавайки Станишев да си ходи в близките месеци от лидерския пост) им го каза на пресконференция днес: дори и да пада рейтингът на ГЕРБ, нашият на БСП не се вдига! То и на Първанов не се вдига, а пада дори, но по това нанадолнище Данаилов е готов да служи, както служеше на Станишев в онзи телевизионен рекламен клип със спускащия се нейде допотопен трамвай.

На „Позитано“ са измъдрили рецепта за заобикаляне на мотиката, залагайки на позната стара рецепта от времето на открито спонсорирания от партията червен национализъм с дъх на 19-ти век.Може ли това хапче с изтекъл срок под надписа ОКЗНИ да е ефективно, макар да е примитивно?

Питайте милионите български зрители, приковани пред екраните по време на турските телевизионни сериали. Моя милост не ги гледа ( по принцип избягвам заробващата дневния и вечерния ред „изкусителност“ на телевизионните сапунки), но чувам как децата на улицата играят на Инджи. Не на на Индже…Това добре ли е? Вие кажете. Но е факт. Не виждам някой да е пострадал от него, нито пък да получава турски токов удар при мисълта за внос на електричество от юг. Защо обаче в страната на Инджи се радват на прираст и (заразителна за българските зрители) жизненост, а в страната на Индже страдаме от униние ( също заразително, но чернобилско по своя произход) ?

Не казвам, че трябва да заимстваме. Турският модел не е приложим за България. Но да ни плашат с „Туркия ке падне“ в днешно време е опит да ни наврат обратно там, откъдето уж сме се измъкнали – в нишата на етнически мотивираните страхове заради защитата на стратегическите планове на бившата ни колониална владетелка по някаква налудничава формула : „По добре да се държим за модерните ни колонизатори, вместо за старите ни поробители“!

Няма такъв избор и такъв филм щом претендираме, че сме пратили слугинското си минало на кино!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/