ЕВРОПА КАТО МИРАЖ: ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА УЛИЧНИЯ ПРОТЕСТ

ГЕРБ е абревиатура на „граждани за европейско развитие на България”, което навежда на мисълта, че настоящото правителство е поставило като крайъгълен камък на своята политика европейските ценности и следването на най-добрите европейски практики във всички сфери на обществения живот. Случилото се на 19 май 2010 г. на срещата между Министър-председателя, г-н Борисов, и ръководството на БАН - „Централното управление се запазва”, „там трябва да продължат да провеждат реформата” (това пише в сайта на Министерски съвет за новините от 19 май 2010 г.) - обаче, ни кара да мислим, че на този ден миналото взе връх над европейското бъдеще на България.

Разбира се, пресилено би било за това да се вини правителството или г-н Министър-председателя, защото към тази дата „феодалите” в науката добре си бяха свършили своята работа да представят собствения си користен интерес – запазване на архаичното статукво в БАН - като една „патриотична” и „про-академична” кауза, в това число, изкарвайки на улицата група от заблудени или наплашени учени, както и откровени академично удостоени радетели на постсоциалистическия застой. Както най-често става, когато съпротивата срещу една институционална власт има неформална структура и не разполага с административен и финансов ресурс широко да огласи своята позиция, и в този случай неформалите (не малко на брой представители на различни институти от БАН, наричани, впрочем, „хуйвенбини” от някои управленски кадри в Академията), ратуващи за адекватна на времето модернизация на академичните структури и тяхното управление, не успяха да дадат нужната публичност на критиките си срещу сегашното тоталитарно управление на Академията и порочната по своята същност реформа, провеждана в момента в нея.

От какво е породена позицията на неформалите срещу управлението на БАН и провежданата сега в нея „реформа” и за каква адекватна на времето модернизация на Академията те пледират?

Първо, това е фактът, че нормативните документи (Закон за БАН и Устав на БАН), регламентиращи дейността на Академията отдавна са изживели своето време и са основната пречка за една адекватна на времето реформа на науката у нас. Който и европейски учен да погледне настоящия Устав на БАН не би повярвал, че е възможно науката в една европейска страна да се регламентира с такъв, авторитарен по същество, нормативен документ. Този Устав е мрачен рефрен на авторитарния начин, по който се управляваше цялото българско общество в периода 1945-1989 гг. Освен това, нормативните документи (Правилата за преустройство), съгласно които в момента се провежда „реформа” в Академията, много напомнят постановленията отпреди 1989 г., гарантиращи привилегиите на бившата партийна номенклатура. На всичко отгоре „реформата” въобще не е съобразена с препоръките на европейските фондации, които само преди няколко месеца направиха научен одит на Академията (за който, впрочем, бяха дадени над сто хиляди евро) и дадоха своите препоръки, безпардонно неглижирани от сегашното ръководство на БАН. Всичко това, днес, през 2010 г. в европейска България, е откровено безобразие!

Второ, това е желанието да се акцентира върху начина, по който БАН може да се превърне в една съвременна динамична научна организация. Много публикации, мнения и петиции в медиите бяха посветени на този проблем. В резюме основният патос на това желание (и на тези публикации, мнения и петиции) се свежда до следното: Българска академия на науките се нуждае от:

1. Реална децентрализация на нейното управление (преосмисляне на ролята на Централно управление), изразяваща се в разделение между научното, административното и финансовото управление на Академията.

2. Административна, юридическа и финансова автономност на отделните институти в нея.

Същевременно тези стъпки трябва да бъдат предшествани от приемането на нов Закон за БАН, нов Устав на Академията и нов Закон за научните изследвания. До тяхното влизане в сила, естествено, че настоящата вече провеждана „реформа” трябва да бъде преустановена.    

Ясно трябва да се каже, че правителството беше подведено от шествието-протест на учени от БАН. Зад това улично мероприятие, изцяло издържано в духа на „борбата срещу идеологическия враг”, стои само една част от работещите в Академията и това са хората, които са облагодетелствани от настоящото статукво или онези, които просто ги е страх от началниците в науката. Организаторите на това шествие, ръководството на Академията, умело представиха собствения си интерес – запазване на сегашната архаична структура на БАН и нейното откровено авторитарно управление – като битка за запазването на академичната автономия и на имотите или собствеността на Академията, които всъщност са скрит ресурс за капитализиране на тяхната власт, а не за акумулирането на повече финансови средства. Иска ни се да вярваме, че правителството ще прогледне за тази истина и в по-нататъшните си действия за реформиране на сектор „наука” у нас ще се допитва не само до тези, които „управляват” науката, но и до тези, които правят наука. Позицията и мнението на ръководството на БАН съвсем не се припокриват с позицията и мнението на всички работещи там. За да има чуваемост, за да се постигне реална промяна в структурите и в начина на управление на науката у нас, правителството трябва да се вслушва в различни гласове, а не само в тези, които изнасят шумни водевилни спектакли по улиците. Разбира се, и нека това не се разбира като заплаха, а просто като логично следствие от настоящата ситуация, ако критичният глас на тези, които не приемат настоящата нормативна уредба на науката у нас и начина, по който тя в момента се „реформира” – а това е гласът на една голяма част от работещите в Академията - не бъде чут от правителството (ръководството на БАН, естествено, се прави, че тези хора не съществуват), вероятно неформалите ще бъдат принудени да запознаят всички сродни европейски институции с настоящото положение на науката в България, в това число и Европейската комисия, както и посолствата на европейските страни у нас.

Този текст е израз и на едно основателно притеснение. Всички, които не приемат настоящата нормативна уредба на науката у нас и начина, по който тя в момента се „реформира” са притеснени от факта, че Управителният съвет на БАН успя да впечатли Министър-председателя с манипулативната си улична шумотевица, имаща за цел както да измоли от правителството да не посяга на 65-годишното статукво от съветски тип в Академията, така и да прикрие порочния начин, по който в момента се провежда недомислието, наречено от ръководството на БАН „реформа” – една безсмислената и порочна симулация, провеждана в дух на авторитаризъм и постсоциалистическа инерция. 

Както вече стана ясно позицията на неформалите е продиктувана от факта, че десет години след началото на ХХІ век, когато България вече е член на Европейския съюз, Академията продължава да бъде организация, структурирана и управлявана по модела на съветската (дори и след като вече СССР не съществува) наука. Този модел е идеологически по замисъл и авторитарен като изпълнение, и е в разрез с логиката на развитие на съвременното научно познание, което го превръща в окови, спъващи модернизирането на българската наука. Същевременно тази позиция е и срещу започнала вече „реформа” в БАН, която за съжаление и по дух, и като процедура възпроизвежда същия този модел и не е нищо друго, освен алиби - под формата на самоцелни сливания на институти и атестация, облагодетелстваща най-вече управленския ешалон в науката – за запазване на настоящото статукво.

Добре би било да се повтори още веднъж: далеч не всички учени в БАН застават както зад провежданата в момента недемократична и свръхцентрализирана безсмислена реформа на нейните структури, така и зад политиката (научна и управленска), провеждана от нейното настоящото ръководство. Истината е, че Управителният съвет на БАН, използващ инструментариума на тоталитарния по дух Устав на Академията, без никакво предварително обсъждане в отделните научни звена се е впуснал в провеждането на тази непромислена, безцелна и вредна, но същевременно и демонстративна „реформа”, за да остави у правителството измамното впечатление, че той е поел по пътя на реалното оптимизиране и модернизиране на най-старата у нас научна организация. На практика ръководството на БАН има за цел с тези заблуждаващи обществеността симулативни действия на промяна да съхрани удобното единствено за него статукво, което е и основната причина днес Академията да се намира в кадрова, научно-творческа, управленска и финансова криза. Такава беше и единствената премълчана цел – запазване на статуквото – на проведеното на 19 май 2010 г. „протестно” шествие, организирано под административен натиск над хората в отделните институти и обединено около спекулативно раздуханото невярно твърдение, че правителството иска да закрие Академията.

Като изразители на нагласите на голяма част от работещите в БАН, неформалите имат следните предложения:

1. Правителството на базата на предварително проведени обсъждания в институтите на БАН да пристъпи към изработването и приемането на нови нормативни документи, регламентиращи функционирането и финансирането на Академията, а именно – Закон за БАН и Закон за научните изследвания, които да станат впоследствие база за промяна на Устава на БАН.

2. В качеството му на принципал на Академията Министерството на образованието, младежта и науката в лицето на неговия министър да спре започната вече в БАН „реформа”, която, освен че е безсмислена и порочна, има за цел също така по линия на „атестирането” на научния персонал да отстрани неудобните на Управителния съвет научни сътрудници, които публично изразиха несъгласието си с начина, по който все още се управлява науката у нас.

3. До приемането и практическото приложение на новите нормативни документи, регламентиращи функционирането и финансирането на Академията, т.е. до приключването на истинската и смислена реформа в БАН, правителството да подсигури с необходимите финансови средства нейното нормално функциониране.