Вече и Лукашенко…

Да, и Лукашенко. Звучи невероятно, но е факт. Лукашенко врътна кранчето на газта: на Путинската, Газпромската газ. Върна го на Кремъл със същия червонец, с който питомците на КГБ свалиха Юшченко и принадиха Украйна към Русия – като да е една 16-та республика.

“Наредих на правителството да прекъсне транзита на руския газ през територията на Беларус, докато "Газпром" не изплати дълга си за транзита” – заяви той. И добави, че газта няма да потегли към Европа, докато руснаците не платят дължимите 260 милиона долара.

Президентът на Беларус постъпи така, въпреки че е държавен глава на последната сатрапия, попадаща криво-ляво на територията на цивилизована Европа. Въпреки че се канеше не само да се прегръща, но и направо да се обединява с Русия – Меката на всичкси сатрапии от 1917-та насам. И го направи не поради идеологически причини, а от чувство за чест и достойнство – колкото и нелогично да звучат подобни поняткия редом с неговото име.

Невероятно, но факт – направи го, защото го обидиха словата на руския президент Дмитрий Медведев, който на свой ред пък си искаше парите, дължими от Белорус на “Газпром”, като настояваше този път да ги получи в твърда, при това – зелена валута, говорейки с обидно пренебрежение за досегашните бартерни сделки. И настояваше не случайно, а защото Лукашенко едностранно отказа да плаща новите цени на газта от 185 долара за хиляда кубически метра (точно така, точно така, уважаеми читателю: 185, а не четиристотин и кусур, колкото плащаш ти за същата тази руска газ!) – и продължи да я калкулира по старому – сиреч по 150 долара.

В отговор Русия му приложи хватката, с която работеше срещу Украйна –  енергийния рекет. Започна да намалява доставяните количества, като заплашваше с редуциране от 15% всеки божи ден. И Лукашенко врътна кранчето – и в прав текст заяви, че щом е така, Белорус пък ще черпи от газта за европейските клиенти. Вече и Лукашенко…

Като, разбира се, белоруският президент не се мотивира с дребни бакалски сметки – кой на кого и какво по-точно дължи. Мотивира се с голямата уста на своя руски колега – и го направи с дързост, която вероятно е стресирала Кремъл. В отговор на Медведев, който настоява този път газта да се плати не в “пирожки”, а в твърда валута, Лукашенко отговаря по следния начин: “Когато започнат да ни унижават с пържоли и пирожки, говорейки, че Беларус може да бъде прескочена, а се вълнуват само за потребителите на руски енергийни суровини в Европа - това е оскърбление. На президента на съюзната държава не му подобава да се държи по този начин”.

Можем да предположим, че едва ли са му неизвестни йерархическите взаимоотношения между Кремълските джуджета– в които по-ниското с три пръста джудже слуша във всичко по-високото – независимо от постове и протоколи. Вероятно е могъл да предположи, че с устата на Медведев говори самия Путин. Което обаче не му попречи да удари по масата така, че да го чуят и на Червения площад.

Значи вече и Лукашенко… Може да се каже и иначе: щом и Лукашенко, значи червеният крайцер хептен отива на кино. Лукашенко да се сопне на Путин: това е все едно Куба да поеме по капиталистически път на развитие – или Северна Корея да признае южната си съседка. Обръщането на разните там Литви, Латвии и Българии все още можеше да бъде изтърпяно от червените влестници с имперски нрав, но щом и Лукашенко… Щом и Лукашенко се подиграва с Москва – и то потребявайки най-могъщото руско оръжие – газта, това е вече лош, пагубен знак, е направо прокоба.

Значи и Лукашенко…

Но Първанов – не. Твърдо нье! Газта в България струва три пъти повече от газта в Белорус – и това е гротескния ефект от “големия шлем” на българския президент. Нека припомним: България не дължеше нито цент на “Газпром” – което не попречи да й врътнат кранчето в най-лютите студове – а после да й се подиграват и да я прящат за зелен хайвер – при плахото искане на компенсации.

Путин на два пъти накара българския премиер да чака като кученце пред прага на кабинета му – и въпреки това руските енергийни проекти са свещената Станишева крава: който говорел против “АЕЦ Белене”, работел за турските интереси – това е последния бисер, отронил се от устата на многстрадалния Сергей Дмитриевич.

Какво следва от всичко това – след като вече и Лукашенко… Ами следва един елементарен извод: че настоящият български президент и бившият български министър-председател са по-големи задници и от него.