Без модерен научен мениджмънт БАН ще си остане същата

На 19 май т.г. минах пред Централното управление (ЦУ) на БАН, за да видя масовостта на организираното от ръководството протестно шествие в защита на академията. Не мога да се ангажирам с числа – беше ранен час и период на количествени натрупвания.

Разбрах след това, че освен всичко останало шествието било и театрално - имало протестно балсамиране на млада жена учен пред Министерския съвет… Било е напълно излишно, тъй като мумиите на БАН отдавна са привлекли общественото внимание.

Впечатли ме и продължава да ме изумява друго - на площада пред Централното управление срещнах хора, с които винаги сме мислили и оценявали нещата почти еднакво. А този път като че ли пътищата ни се разминаваха – те очакваха групата на протестиращите да нарасне, за да поемат към Министерския съвет, аз побързах да отмина, за да не придам и мимолетен принос към подготвяното представление.

"Ти си философ, а не виждаш големите неща, не разбираш, че те всъщност искат да закрият БАН."
Направих си труда да разбера, че "те" са: Нов български университет, кръговете около "Сорос" и не зная защо тук се включва и "собственикът на каолиновите заводи". Отговорих – трудно импровизирам, не съм журналист или политик, че: "Ако ЦУ на БАН беше сляло вашия институт с още два други, с цел "да се получи критична маса", удобни са съкращения, сигурно щяхте да сте на друго мнение." Почти се съгласиха с мен, та ние сме си и дългогодишни приятели.

Истината е, че независимо дали вашият институт се слива с друг, или остава самостоятелен – както преди "реформата", независимо колко е висока неговата наскоро приключила международна оценка от Европейската научна фондация, учените в него са подложени на инквизицията, свързана с целта около 30% от научния състав на академията да бъде съкратен.

Не крия, погледнах алтернативно на проблемите пред БАН едва когато ножът опря до кокала и нашият Институт за философски изследвания бе закрит и слят с Института по социология и този по наукознание. Култов за радиоточката на академията е шлагерът, че Световната банка иска да ликвидира науката в България, да ни превърне в страна за туристически и магистрални услуги, а пък споменатите по-горе врагове искат да сложат ръка на апетитните академични имоти.

Спомних си за онези двузначни изображения, където виждаш и старица, и млада жена или пък сам чертаеш куб и после не можеш да решиш дали е вдлъбнат или изпъкнал. Късно видях другия образ, но доста ясно.

Централното управление  е олигархична структура

всевластен по отношение на отделните институти и учени административен субект, нормативно институционализиран чрез Закона за (автономията) на БАН и чрез вътрешната нормативна уредба на академията. Съгласно устава върховният управленчески орган е общото събрание на академията, а в него винаги влизат директорите на институтите и поне досега техни приближени.

Те избират управителния съвет, а той на свой ред назначава директорите. Като всеки перпетуум мобиле,и този краде външна енергия – в случая от редиците на митингуващите в негова защита. Властта е защитена и от мощна преторианска гвардия от чиновници, юристи, финансисти, както и от висококвалифицирани специалисти, чиято численост и разходи за издръжка оставям на вниманието на протичащия в момента в академията финансов одит. Отношението й към редовите учени е бюрократично и арогантно.

Зад всяка арогантност стоят много пари, в случая – активи за 3 млрд. лв.

За 23 години трудов стаж в БАН не съм получил и стотинка от управлението на тези активи – всичките ми възнаграждения са били за сметка на скромния държавен бюджет. В замяна на това в реплика на предвижданото назначение на управител на БАН от страна на Министерството на образованието, младежта и науката една от предводителките на шествието декларира: "Ние ще решим какво да прави този управител."

ЦУ на БАН е и паразитна структура - освен че не е допринесла с нищо за решаването на финансовите и организационните проблеми на академията,

по отношение на изследователските приоритети е и тържествуващо некомпетентна.

Това, което съм видял от тях, са искания за нескончаеми отчети. А съдържателен поглед към област, в която човек е некомпетентен, е невъзможен. Как е възможно химици и математици да чертаят стратегии на археолози, ботаници и психолози? Отдавна вече не сме в периода на плановата наука. Нуждите на нашия специфичен научен пазар ние познаваме многократно по-добре и ще реагираме към тях многократно по-оперативно и продуктивно.

Попаднало в положение да предприеме ограничения заради кризата, ръководството бързо намери жертви за тях. Но идеята за реформа на БАН е съвсем друга: да се направят съкращения на учени на пенсионна възраст; да се реформира и редуцира самото ръководство на академията, да се даде автономия на отделните институти, така че те директно да се изправят пред предизвикателствата, но и пред стимулите и мотивацията на пазарната среда.

Но за това са нужни хора, които да са наясно с модерния мениджмънт на научни изследвания. Наскоро разговарях с бизнесмен, който полунашега, полусериозно каза: "Не се притеснявайте за академията. Скоро ще я приватизираме." "Кое, материалните активи ли?", попитах. "Не, те не ни интересуват", ми отговори той.

* Авторът е ст.н.с. ІІ ст. в Института за философски изследвания в БАН. В неделя представители на академията ще дадат в БТА пресконференция на тема "Реформата в БАН: Алиби за административния произвол".
 

От: http://dnevnik.bg/