Ашколсун, Бойко, евалла, Борисов

Днес кажи-речи навсякъде в медиите можете да прочетете следното съобщение (вземаме го от Mediapool.bg): “Освен половината от Национално управление “Радио и телевизионни станции“ (НУРТС), което в момента е собственост на БТК (“Виваком“), кипърската офшорка “Манселорд Лимитид“ ще придобие съвместно с БТК и компанията “Тауърком България“, която ще изгражда и ползва първите два цифрови мултиплекса за разпространение на частните радиа и телевизии. Това стана ясно от обявеното в сряда от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) решение за одобрение на сделката.”

Казаното не говори нищо на обичайния читател. Той най-често не знае какво е това мултиплекс, както и каква е тази кипърска ошфорка “Манселорд Лимитид”. Разбира се – като стане дума за ошфорка, тънкият читателски нюх веднага долавя уханието на далаверата, сладникавата миризма на мърлявата сделка.

И в случая не е далеч от истината. Сделка има – и тя е доволно мърлява, е далавера. Само че съобщението описва нейния повърхностен пласт, а не същността й.

Да – с благословията на Комисията по конкуренцията – а следователно и с благословията на държавата, се продава НУРТС, дават се лицензи за частни мултиплески и се кроят планове за овладяване и на обществения такъв – а който стане негов оператор, ще разполага с разрешително за 15 години и ще обслужва 12 града в страната – Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Шумен. Добре звучи, особено когато зад всичко това стои кипърска ошфорка.

Стои обаче и още нещо. Зад тази сделка стои друга сделка – по-голяма, по-мърлява и откровено политическа. Сделка между ГЕРБ и ДПС. Защото “Манселорд Лимитид“ е представлявана от дружеството “Бромак”, притежавано от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев.

Същият този, дето финансира медийната империя на Ирен Кръстева заради черните й очи.

Същият този, дето обича да си говори с Делян Пеевски, нехайно паркирал мерцедеса си на забранената за автомобили “Витоша”.

Същият този, в чиято относително малка половината от финансовите активи на държавните предприятия. Апропо: оказаха се не от вчера. Бяха си там при Сергей Станишев. Останаха си там и при Бойко Борисов. Даже някои отбелязаха тенденция към нарастване.

Преди време главните редактори на централните медии поискаха да бъдат оповестени банките, в които държавата държи своите активи. Гузният отговор на министерството на финансиите, даден с три седмици закъснение, предизвика скандал – вероятно най-големия в иначе богата на скандали хроника от досегашното управление на Бойко Борисов. Той самият обаче с половин уста заяви, че ще бъде направено нужното – и побърза да закрие тази тема. Странно. За много по-малки корупционни прецеденти досега хвърчаха глави на министри.

Причината бе очевидна: изборът на хазна за държавните активи съвсем директно намирисваше на политическа корупция – но на ниво партийни интереси, а не на ниво конкретен корупционер. Корупция, в която залогът е кой ще владее общественото мнение и кой ще спечели президентските избори. За никого не бяха тайна както близките отношения на Цветан Василев с ДПС, така и странното поведение на създадената с негови пари медийна групировка, която за рекордно кратко време усвои цял куп вестници и телевизии. Драматично ругателския тон срещу Бойко Борисов до изборите бе внезапно сменен с апологетичен – веднага след като стана ясно кой идва на власт.

За никого не остана тайна и още нещо: нито една от лютите предизборни закани на Бойко Борисов срещу Ахмед Доган не намери покритие. Генералът бе казал, че основна негова цел е да острани ДПС от държавната трапеза и да донесе възмездие за всеизвестните корупционни практики на неговите представители. След изборите обаче гардеробите на Догановите министри бяха някак подминати при голямото вадене на скелети – а в тях имаше доста шумно тракащи такива. Самият Доган пък запази толерантно мълчание – нещо нехарактерно за него в много редките периоди, в които ДПС е била в опозиция.

Имаме впрочем доста основания да се съмняваме, че сега е такъв период. Подкрепата на ДПС за кметската кандидатура на ГЕРБ в Габрово бе достатъчно ясен и демонстративен прецедент. Сега се натъкваме на втория такъв: ДПС е отново на държавната трапеза. При това в най-апетитното и кьоше – онова, от което се манипулира общественото мнение. Както се вика в подобни случаи: ашколсун, Бойко, евалла, Борисов.