Станишев поиска политически борд

              Горе-долу по този начин може да бъде формулиран проекта, предложен от българския премиер при последното му посещение в Брюксел. Идеята е да бъде де факто прекратен мониторинга на ЕС над България, като бъде заменен с постоянно наблюдение от постоянно присъстващи представители и с пряко участие на посланиците на страните-членки и техни експерти в управлението на страната.

              Да, правилно сте прочели – става дума за реални правомощия. Предполага се те да оценяват качеството на съдебната реформа и работата на съвместните екипи на ДАНС, прокуратурата и МВР, да разглеждат знакови случаи на корупция, да участват в управлението на еврофондовете и да заемат ръководни позиции с широки правомощия в администрацията. Още – да заседават редовно в технически и политически формат под председателството на член на кабинета – и всичко това в четирите области, които до този момент попадаха в зоната на мониторинга от ЕС: правосъдие и вътрешни работи, управление на еврофондовете, административен капацитет и борба с корупцията.

                И този проект се предлага не от друг, а от самия премиер на България на председателя на ЕК Мануел Барозу. Какво е това, ако не отказ от отговорност, признание на очевадната неспособност на управляващите да се справят с положението, доброволно отстъпление на суверенитет и искане за налагане на политически борд в страната?

               Както и можеше да се предположи, този малоумен проект е бил подготвен тихомълком, без да се оповестяват намерения за такава стъпка и без публичен дебат. Предполага се, че идеята принадлежи на Меглена Плугчиева, която очевидно изпитва необходимостта да прехвърли част от отговорността, която носи като вицепремиер, отговарящ пряко за всичко свързано с еврофондовете – като и да създаде нов механизъм за оправдание на българската некадърност за сметка на европейските наблюдаващи.

                Че това е интимната цел, става видно от начина, по който външния министър Ивайло Калфин се зае да обясни пред българските граждани проекта, вече внесен от неговия министър-председател. «Има експерти, които работят у нас и чиито съвети спазваме, а в същото време техни колеги идват от други държави и подлагат на съмнение свършеното.» - каза той – «България иска от Брюксел повече да помага, отколкото да дава оценки».

                Че България не иска оценките на Брюксел – това се вижда и с просто око. В случая обаче се иска и нещо повече: Брюксел да изиграе ролята на политически настойник на страната ни – като мотивът за това искане е нейния политически инфантилизъм, ако не и нейното политическо малоумие. Ние не можем да решим проблемите си сами – казват с това искане българските управници. Вместо да ни се карате – елате тук и ги решете вместо нас.

               Моделът, който се опитва да постигне Станишев, всъщност не е нов. Той не иска да види ЕС като общност от партньори, които водят съвместен живот и спазват общи правила, които улесняват общото им живеене, но с вътрешните си работи всеки се оправя сам. Не – той някак си мъчително копнее Брюксел да бъде Големият брат, водещият пример, иституцията, която решава вместо нас какво да правим с националните си приоритети, кое е правилно и кое не е. Накратко казано – иска да види Брюксел като Политбюро на КПСС.

                Какво да се прави – семейна традиция. Вероятно баща му е следвал подобно мислене – и е виждал страната си в подобна подчинена роля. Може би пък е обща семейна традиция на сегашните управляващи, които със следването й изразяват и почитта си към своите бащи  и деди.

            Парадоксалното е, че в този проект за пръв път по време на своето управление Станишев постига пълно съгласие с мисленето и въжделенията на българските граждани. Те в никакъв случай не биха се възпротивили на налагането на политически борд у нас – напротив, те горещо желаят точно това. Впрочем идеята за политически борд в страната ни е стар проект, роден поне преди година-две в Интернет форумите – и оттогва се повтаря в тях като носталгичен рефрен.

             Лошото е, че нормалните българи си представят нещата така:  ЕС праща своите емисари тук, те издърпват ушите на когото трябва, окошарват мафията, натирват корумпираните чиновници, налагат железен ред и европейски правила. Държавната машина – макар и със скърцане и пухтене – започва да работи – и след време, но в обозримо бъдеще догонваме другите страни от бившата Източна Европа, с които уж тръгнахме от общи стартови позиции.

              Станишев и свитата му си представят нещата по друг начин. Първо: присъствието на експерти се мисли по модела, по който еврокомисарят Франко Фратини обичаше страната ни. Тоест: ще ги дундуркаме и опаковаме, ще ги водим по курорти, приеми и задушевни вечери, както някога водехме съветските другари – и нещата ще си вървят. Ще се прилепим към тях, ще им влезем под кожата, ще станем техните хора в България. А когато избухне скандал, ще свиваме неразбиращо рамене: ама какво искате, вашите хора нали са тук? Пред централата в Брюксел ще бъдем по-ниски от тревата, ще се умилкваме, ще се вайкаме, ще хленчим за тежкото си дередже. И ще искаме – отново, и отново, и отново. Изпросеното – на него все ще му намерим колая. Цялата държава с всичките там чиновници за какво е? Плъзгаме го по някой хитър проект и после делим пачките.

             Това впрочем също не е нов модел на поведение. Измислен е от самия върховен Отец на днешните управляващи – Тодор Живков. Точно така проживяваше България и вършеше индустриалните си безумици. Дупките в бюджети и разчети бяха запълвани с реекспорт на руски нефт, изпросен от дебилните старчета в съветското Политбюро. Тяхната роля в случая се очаква да бъде играна от еврочиновниците в Брюксел.

             Само дето номерът не мина. Отказът на Барозу бе кратък, еднозначен и необратим. В отговор на приказките на Калфин за този проект Марк Грей, говорител на Еврокомисията, заяви следното: "Барозу и Станишев обсъдиха как да се запази темпото на реформите. Трябва да е ясно, че това може да се случи само в рамките на съществуващите структури. Председателят на ЕК подчерта, че не може да се говори за паралелни структури." След този отговор няма място за възкресяване на Станишевия проект. Има място за поредното европейско недоумение – при което еврокомисарите се питат с кого всъщност си имат работа.

             Причината: липса на традиция в европейското мислене, което не е привикнало да се оправя с политически дебилни държавници. Валутни бордовее има къде ли не – повече или по-малко успешни. Такъв обаче вече си имаме. И добре, че го имаме, защото иначе досега да ни няма.

            Политическите бордовее обаче са друго нещо. Цивилизована Европа не смята за допустимо те да бъдат налагани над членове на общността. Когато някъде се налага външни сили да поемат отговорностите за държавното управление, това би трябвало да означава, че последното липсва. Подобна опция може да се бъде наложителна – и то само временно – единствено за страни, претърпели примерно гражданска война – както беше в Косово преди първите свободни избори.

            Само че България не е Косово. И да се надяваме, че няма и да бъде.