„Брилянтното” дело срещу крадльовците по САПАРД

Брилянтна работа. Според главният прокурор Борис Велчев това е подходящият епитет за работата на съдебния състав по делото за източването на 7.5 млн. евро от САПАРД – брилянтно я били свършили съдиите. Нека припомним: този състав начело с шефа на Софийския градски съд Георги Колев осъди Марио Николов на 12 години затвор, съпругата му на 5 и още четирима члена на неговата „организирана престъпна група” на по 10 години, като свръх това постанови и конфискация на половината от имуществото на осъдените.

Не се случва често прокурор да похвали съдебен състав за неговото решение. Особено през последните една-две години, когато кошаревските свидетели на прокуратурата се провалят с трясък, а самата тя е принудена да приглася на традиционния възглас вече меверейски възглас: ние ги хващаме, те ги пускат. Поради това определянето на работата на съда по това дело като „брилянтна” – и то от самия главен прокурор – няма как да не направи впечатление.

Не е трудно човек да си представи положителния резонанс от тази присъда. Тя е нещо като символично възмездие за дълго липсвалата справедливост – най-тежкия дефицит в цялата история на българския преход. Тя показва един положителен прецедент срещу десетките и стотици безславно приключили, забутани и забравени дела за корупция на високо и най-високо равнище – един акт, който може да бъде изваден срещу многото доказателства за вече очевадно липсващото българско правосъдие.

Тя е и доказателството, че политическите чадъри могат все пак да бъдат свити в един момент – особено когато държателите им вече не са на власт. Тъй че ето ни го примера, повода да се гордеем, че сме българи, отговора на всички, които ни виждат като най-корумпираната страна в Европа: Сергей Станишев вече не е на власт и неговият спонсор Марио Николов е едва ли не поел към затвора (ако още две съдебни инстанции си свършат също тъй „брилянтно” работата).

Високата морална стойност на присъдата над Марио Николов – и от евентуалната й консумация, възможна някъде в светлото бъдеще – това е политически капитал първо за съдебната, а сетне и за изпълнителната власт. Е капитал, който трябва да бъде осребрен и трансформиран в престиж и доверие – за външно- и вътрешнополитическа потреба.

Комплиментът към съда е част от този именно процес на осребряване – защото някак си се подразбира, че не само съдебния състав, но и прокуратурата си е свършила работата като хората – след като имаме налице близки до исканите от нея присъди. Е – ако нещо не е било съвсем наред по това дело, нека да му турим пепел – сега, след като справедливостта в крайна сметка е възтържествувала. Според Борис Велчев например сега ставало ясно, че забавянето на делото си е било в реда на нещата: по-бързо не можело, защото трябвало да бъдат събрани множество доказателства.

Има обаче един проблем с това дело, който не може да бъде разрешен с възторжено каканижене – пък било то и на главния прокурор на републиката. То е обрасло с прекалено много памет, обговаряно е твърде често и от всякакви ъгли, влачи подире си последици, кътящи като тенекии по паважа на недавнашното. Просто няма как всичките му трески за дялане да бъдат прикрити зад чаршафа на хепиенда – ако една първоинстационна присъда изобщо може да бъде смятана за  хепиенд.

Нека припомним: това дело изобщо нямаше да го има, ако зависеше от българското правораздаване. Всички отговорни за наглата Остап-Бендеровска комбинация, разиграна от групата Николов – Стойков, си правеха пас, всичките контролни служби на САПАРД и финансовото министерство бяха ни лук яли, ни лук мирисали. Ако не беше ОЛАФ, службата за борба със злоупотребите и измамите към Европейската комисия, Марио Николов сигурно и до днес щеше да си спонсорира БСП – и да черпи Станишев с гъши дроб в птицекланница „Чубра”.

Много странно е наистина с какви по-точно доказателства  си е губила времето българската прокуратура от 2007 г. досега. Необходимите за осъждането на политически протектираните бизнесмени, които не се посвениха да крадат от парите на европейските данъкоплатци, бяха вече събрани от ОЛАФ – и бяха достатъчно убедителни, за да може германския съд да осъди ефективно немските помагачи на българските комбинатори – които в хода на българското дело получиха присъди и дори излежаха наказанията си.

За сметка на това делото срещу Марио Николов се превърна в емблематичен пример за „брилянтната” работа на българския съд: то многократно бе отлагано заради неявяване на защитата, докато накрая съдът определи служебен защитник; който и от каквото можа, се разболя – и така цели две години.

Нека припомним и дребната подробност, че това бе емблематично за ЕС дело, наблюдавано под лупа в цялото му развитие, с всички му гузни подробности и абсурди. Заради него (и заради сродните по наглост дела на Баткото и Браткото в регионалното министерство) срещу България бяха предприети безпрецедентни санкции от страна на ЕК, повечето еврофондове бяха замразени и страната ни изгуби стотици милиони евро – като в добавка си спечели и славата на най-корумпираната държава в ЕС.

Би било добре все пак, ако казусът бе окончателно и справедливо решен – дори и след двегодишно бавене на топката. Уви – това не е така. Справедливостта е въздадена само наполовина. Защото ОЛАФ говореше за престъпната група Стойков-Николов, впоследствие българската прокуратура възприе тази теза и дори разшири обсега на посочените злоупотреби. Людмил Стойков – пернишки олигарх и президентски спонсор, първоначално наистистина бе подведен под отговорност заедно с Марио Николов – след което обаче такава му бе потърсена само за пране на пари, а в крайна сметка беше и оправдан. Това е наистина едно повече от странно съдебно решение, което в никакъв случай не може да получи брилянтни определения – тъй като всичките тези 7,5 милиона евро, ограбени от САПАРД, са инвестирани в неговия курорт „Дюни”.

Странно обаче – тогава главният прокурор някак си премълча случая – и не намери начин да изрази публично своето разочарование от съда. Дали пък не е защото чадърът над Марио Николов е вече надупчен като швейцарско сирене, а неговият държател е на път сам да се превърне в клиент на прокуратурата – докато този над Людмил Стойков е още държан със здрава ръка – и то от човек, в чието лице някакви леваци виждат своята политическа перспектива?