АГЕНТ ОО7, РУСКИ ШПИОНИ И КОМУНИЗЪМ

Формулата на филмите за Джеймс Бонд е проста: цуни-гуни, бум-бум. С последната шпионска афера  на дълбоко законспирирани руски шпиони в САЩ обаче руснаците на Путин определено предлагат по-голяма развлекателност от Джеймс Бонд: това са току-що заловените десетина души, изпратени преди десетина години  в САЩ с цел да проникнат на най-високо ниво в американската система на управление, за да могат да насочват американската политика в удобни за Русия насоки.

За съжаление, развитието на тоя комикс беше прекъснато по доста банален начин, когато се разбра, че всички тия путински супермени  са били следени от десетина години. Гледали са ги как си заравят парите по забутани паркове, следели са комуникациите им и накрая са ги изловили по бели гащи.

До тук нищо ново. Украинският вестник «Киев Пост», който излиза на английски, се е постарал да събере дълъг списък на руски шпионски провали по време на Студената война. Така например в 1971 Британия изритва 105 (не, няма грешка -сто и пет) служители на съветското посолство и друга внедрена агентура на острова, след като й е дошло до гуша да се занимава с такава нагла масовост.

Франция прилага подобни мерки в 1983 когато изгонва 47 руски Джеймс Бондчета, след като й е писнало да следи и да гледа наглите им напъни за индустиален шпионаж. И това става по време на правителството на Митеран, в което има и четирима комунисти. Между изгонените са третия по ранг дипломат и началника на цялата дейност на КГБ във Франция Николай Четвериков, началникът на бюрото на ТАСС Олег Широков и репортера Владимир Куликовских. По думите на французите: «Преди десет или петнадесет години Съветска Русия е учела агентите си, че Франция не е проблем. Е, сега всичко това е различно и те трябва да пращат своите най-отбрани специалисти».

 Думите на французите за раздутото самочувствие на кагебистите са твърде подобни на тези за българските им хвалипръцковци. И в двата случая човек трябва да види комичната  част на тия масови изритвания, тоест как тълпи от съветски дипломатически персонал се носят по улиците на Лондон и Париж, натоварени с  торби пълни с набързо напазарувани стоки за завличане в Москва, тъй като времето, за което е трябвало да се ометат, е обикновено ден-два. И наистина, да им влезем в положението – в Москва по онова време случайния посетител, следен отгоре, отдолу, отстрани и отвътре, е могъл да си купи най-много водка, руски колбас и българска паста за зъби.

«МОСКВА, МОСКВА, ТИ ПАК ПЛАМТИШ...»

При Сталин шпионажа на НКВД-КГБ срещу западните страни се е водел главно с идеологически цели и с огромната помощ на цели левичарски партии и движения, които са го гледали в устата. Москва е новата Мека. Русия е  примерът, бъдещето, страната на осъществения социализъм. От руските шпиони се очаква да работят за свалянето на стария буржоазен строй, да разгромяват троцкистките социалисти. За тая цел Коминтернът е идеална платформа, чиито безскрупулни цели и дейност са описани за всички в интернет.

Осъзнавайки много добре статута си на недосегаем фараон, Сталин може да си позволи  да разработва всякакви шпионски операции и да наказва почти всеки когото си иска. Неговите проблеми са почти само технически, тоест набирането и подготовката на шпионски кадри за Западния свят не е било лесна работа и е изисквало огромни средства. Колкото до средствата, фараонът разполага с неограничена робска сила, но откъснатия от живота на света руснак е трудно да бъде подготвен и изпратен в страна, която никога не е познавал. Познаването на езици и на детайлите на всекидневния живот отнема огромно време и пари, да не говорим за наложителната промяна в манталитета. Затова сред шпионските кадри  числото на евреи-болшевики и на хора от западните области, както и участието на чужденци, безпределно уверени в марксизма-ленинизма, е доста голямо, тоест при тях културното наследство и закваска са по-лесни за подготвяне на шпионски кадри. За всеки шпионин от по-висок ранг парите за операции са почти неограничени.

ПРОВАЛИТЕ   И  ПРОМЕНИТЕ

Те започват много отрано, още преди Втората Световна война, но българският читател не знае почти нищо за тях, тъй като той отдавна е сгащен в лапите на сталинската окупация и по тоя начин е лишен напълно от каквато и да е информация за следвоенния период. Освен това фараонът практикува един особено хитър метод за замитане на следи: при съмнение или след особено чувствителни операции той привиква обратно в Москва набелязания агент и за него повече нищо не се чува. Мнозина се хващат на въдицата, романтично уверени, че няма какво да крият и че ще могат да се защитят. Но много не се хващат и остават на Запад, завличайки със себе си солидни банкови сметки. С една дума, попаднали в свободна среда, тези кагебисти в един момент осъзнават възможностите, разбират смисъла на свободата и тръгват по нейния път.

Първата голяма риба е Валтер Кривицки,  резидент и директор на съветското разузнаване в Холандия, отговорен за още няколко страни. Избягал в САЩ в 1938, след като Сталин привиква неговия австрийски колега Игнас Вайс и го убива. Кривицки е човекът, разкрил 61 съветски шпиони в Европа – и този, който предрича подписването на дружески пакт между Хитлер и Сталин. Силно олевяла Америка реагира на това изявление, заклеймявайки го като  нагла провокация с подписите на 300 американски интелектуалци. Два дена след тая реакция Хитлер и Сталин подписват пакта Молотов-Рибентроп.

Втората  голяма риба, която остава на Запад е Александър Орлов, резидент на НКВД във Франция, Англия и Испания, съветник на републиканското правителство в Испания, същият, който активно организира прехвърлянето на 500 тона злато от испанския държавен резерв в Русия, за което Сталин ще каже: «Сега испанците ще си видят златото, като си видят ушите». Орлов е човека, който е отговорен за неизвестен брой убийства в Испанската гражданска война, когато КГБ под негово ръководство е използвало всяка възможност да унищожи испанските социалисти и анархисти. В един момент осъзнал престъпническата природа на Сталин, той бяга в САЩ с огромна информация за всичко, което е правело сталинското КГБ в ония жестоки години.

Третата риба, Игор Гусенко, шифровчик  в съветското посолство в Канада, за пръв път отваря очите на американци и англичани за огромната шпионска мрежа на Сталин в тези страни. Годината е 1945 и това е началото на Студената война.

И разбира се, Олег Гордиевски, КГБ полковник и двоен агент за Британската разузнавателна служба МI6 от 1974 до 1985, чийто живот се чете като сюжет за невероятен филм. Отвратен от просташката агресия на Съветска Русия срещу Чехословакия в 1968, той решава да предложи услугите си на Британското разузнаване.

 Втората Световна война донася след себе си напълно друг поглед върху света: Америка гледа на разрушена Европа като на готов икономически терен за развитие с образовани специалисти и квалифицирана работна сила, които в бъдеще ще представляват един огромен икономически пазар.

Сталин, а след него и наследниците му, продължават в духа на помпозния си болшевизъм, инжектирайки огромни пари от съсипаната си Русия в анти-колониални и освободителни движения. Първите пукнатини във вярата се появяват, когато някои западни компартии започват да оспорват идеите за революционен терор и пролетарска диктатура, шокирани първо от унгарските събития, а после от революцията в Чехословакия в 1968. За пръв път след 1917 се появява независим от Москва комунизъм – еврокомунизъм, а методите на управление в Съветския съюз се подлагат на критика.

Съветският военен комунизъм започва да буксува и една от най-наложителните му задачи става индустриалния шпионаж. Технологичното изоставане на Съветския съюз става предмет на мълчалив присмех когато в 1976 пилотът Беленко изчезва и каца със своя Миг 25 в Япония. Особено чувствителен е провалът на съветското копие на англоамериканския свръхзвуков самолет «Конкорд» - съветските шпиони, които са откраднали информацията за самолета, са били следени отдавна и са получили грешни данни. Така съветският «Конкордски» се сгромолясва пред очите на хилядите зрители на изложението в Париж.

ПРЕМЕНИЛ СЕ ИЛИЯ...

Днес идеологическият шпионаж определено отстъпва на индустриалния. Не може и да бъде другояче за страна, в която по-голямата част от населението живее без централизирана система за газ и вода, и където промишлеността едва сега започва да работи за нуждите на населението. Изоставането на Русия е такова, че дори и след Горбачов шпионската дейност на КГБ продължава на пълни обороти. Самият факт, че тази престъпна организация продължава дейността си, е свидетелство, че нищо от предишната й дейност не се е променило.

Тя обаче съчетава и нови елементи на действие – ухажването на западния бизнес за развитието на Русия и в същото време активни опити за проникване в стратегически звена на ключови западни индустрии, крадене на нови оръжейни разработки, кражби на идеи и на нови научни открития. Това на пръв поглед  днес изглежда по-възможно с огромния износ  на баснословни богатства от руснаци, замаяни от възможностите, които им се отварят на западните пазари. При тоталната липса на банково дело за цялото съществуване на комунизма, тези хора трудно могат да разберат, че капиталите, които изнасят от Русия, правят икономиката й взаимозависима. Стойността на завлечените руски капитали в западни страни днес се оценява на близо 800 милиарда долара.

Човек би казал, че с такава неграмотност Русия би трябвало да си свие опашката и да произвежда достатъчно поне тенджери и велосипеди за населението си. Путин обаче няма такива намерения и дори прави симпатиите си към старата слава на КГБ и Сталин публични. За него Русия и днес е специална, уникална и не по-малко от ... велика.

И естествено провалите продължават: от 1991 до 2001 Норвегия е изгонила 9 руски шпиони, Холандия – 4, Белгия – 4, Дания – 1, САЩ 46, а в Британия правителствени представители заявяват, че «шпионирането на руснаците е достигнало отново нивото на Студената война». Така за западната преса се появи и ново предизвикателство: какво да се прави с децата на тия семейни поколенийни шпиони, ако родителите им се окажат в затвора? Новото в новото-старо КГБ е, че руските корпорации под държавен контрол Газпром и Роснефт – и включват много повече агенти за икономически, технически и индустриален шпионаж.

Тия развития могат да бъдат обяснени и с едно странно нововъведение в управлението на тази още по-странна държава: днес тя се управлява от... двама души. Не е далеч от логиката, че единият от тях, известен като социален темерут с неизживени видения за славата на Съветския съюз, се е заел със съживяването на КГБ, а другият, известен като доброто джудже, се е заел с международната репутация на Русия. С други думи - единият лъже, другият маже.

Нищо от казаното дотук не носи добро за България. Напротив, съчетанието между руски държавани корпорации и КГБ досега роди недвусмислени намерения за влияние на Балканите и българите като членове на НАТО и ЕС би трябвало да знаят много добре къде да сложат границата. Водкаджийските мутри на руския дипломатически персонал са достатъчно убедителни да разсеят наивитета на всеки романтик за добрите им намерения. Не се съмнявайте – те са тук, като се почне от самия президент на България и се свърши с Румен Петков, чиито изявления от сорта «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е...т  майката»  така и не знаем защо той предпочита да ги прави само в нетрезво състояние.