СЛЕД АПАРТЕЙДА

Апартейдът е узаконена форма на расова сегрегация, прилагана в Южна Африка и получила повече известност, отколкото заслужава, поради обстоятелството, че се е развила в страна, принадлежаща към Запада.

Източноевропейският комунизъм, съществувал във вид на узаконен режим по същото време, е нещо съвсем друго. Можем ли да направим някаква съпоставка между двете явления?

На пръв поглед приликата между тях е само най-обща: и двете са прояви на обществена патология. По-внимателния поглед започва да открива все повече прилики.

Комунизмът, например, може да се определи като форма на идеологическа сегрегация: обществото е разделено на две основни групи – група на изповядващите комунистическата идеология и група на неприемащите я. Също както не-белите при апартейда, неизповядващите тази идеология при комунизма са изключени от държавното управление. Стремежът към запазване на това състояние води до удивително подобни явления в двете системи. Например:

-         териториално разделение: при апартейда чернокожото население е съсредоточено предимно в т.н. бантустани. То може да ги напуска само за извършване на определени видове работа. При комунистическия режим в България съществуваше т.н. жителство – хората от дискриминираната група бяха прикрепени към определено населено място и можеха да се преселят в друго само за извършване на определен вид (непрестижна)  работа.

-         ограничения в придвижването: жителите на бантустаните могат да ги напускат само с разрешение на властите. В СССР до времето на Горбачов пътуването из страната за обикновените хора беше ограничено и за това трябваше разрешение на властите. В интерес на истината, режимът в Южна Африка подхождаше джентълменски: белите също не можеха да влизат в земите на черните без разрешение, докато за управляващата класа в СССР нямаше такива ограничения.

-         сегрегация на обществените места. В Южна Африка при апартейда различните раси трябваше да ползуват различни превозни средства. В България по времето на Живков частните автомобили имаха номера с различен (черен - случайно или подсъзнателно избран) цвят, което позволяваше да се налагат избирателно ограничения само за тях.

Можем да продължаваме този списък още дълго, но ще го завършим само с някои основни прилики. И двата режима ползуваха за свое оправдание видимо благородни идеи - съхраняването и съвместното съществуване на различните раси при апартейда и постигането на равенство при комунизма. И двата имаха повод да го продължават до безкрайност – защото практически не беше възможно преминаването от една раса или класа в друга.

И накрая, и двата режима имаха своите дълбоки корени в миналото – вековното расово разделение в Африка и вековното разделение на обществото в отношението му към Запада и модернизацията в Източна Европа.