Коалицията на надеждата

Със сигурност не съм единственият гласоподавател в България, който си гледа егн-то и цъка със смесени чувства, че не може да си реши проблемите с политическата система с няколко документа и един еднопосочен самолетен билет. Канада е страхотна държава, малко е хладничко, но пък демокрацията ти е демокрация, чистят снега (който е дори е повече), рециклират боклука и въобще ти дават според заслугите. Т. е. ако си напорист и кадърен, си живееш живота.

Няма да заминавам за Канада, ако не сте вникнали в горния абзац.

„Трябва нещо да се промени. Как стигнах до тук“, вероятно размишлява прасето навръх Коледа, наблюдавайки приближаващите се колачи с лъскави ножове в ръцете и с блеснали от домашен неакцизен алкохол очи.

С натрупването на годинките, стигам до няколко важни извода. Гласуването, дори за най-малко лошата алтернатива е за предпочитане пред негласуването. Също, нищо не пречи на любимата партия да се разпилее като електорален прах, само поради човешките недостатъци на лидерите си и поради сляпата вяра на електората в непогрешимостта на ръководството. Това означава, точно така, че една човешка грешка може да доведе до дълги години страдания на големи количества хора.

Сегашното управление на държавата е абсолютно порочно. Световният икономически ръст и евтините пари му докараха такова самочувствие, че в момента комбинацията от капиталова абстиненция и евромахмурлук го карат да не усеща земята под краката си, да се носи като абстракто тяло от физиката към гибелта си, без да променя скоростта и посоката на движение.

Честно казано, не искам да катастрофирам заедно с това безмозъчно тяло, нито пък искам да катастрофира държавата ми. Няколко поколения, включително и моето, се провалиха напълно в осъществяването на мечтите България да бъде европейска държава. Никога, никога модерна София не е имала този ужасяващ, разбит, овехтял, треторазряден, третосветовен, мръсен, смрадлив, найлонов, кален и бетонен вид.

В цялата тази смрадливо-кална и разбита безнадеждност, се случи все пак нещо, което може би, може би предвещава обръщане на прилива, краят на нощта, отдръпването на зимата.

Отново се появи надеждата.

Най-голямата грешка сега ще е, да въздъхнем с облекчение, връчвайки бюлетината и волята си на новата коалиция, самоосвобождавайки се от отговорността на собственото си бъдеще с едно разхождане до урните. Огромна, чудовищна грешка.

Ако сами не помагаме, сами не се интересуваме, сами не натискаме, обясняваме, организираме, протестираме, формулираме, питаме, действаме, даряваме и изискваме, и този път слънцето ще се покаже само за малко, пролетта ще се скрие отново зад заснежените върхове и мъглата на дезориентацията и деградацията ще се върне. Това не трябва да се допуска.

Помогнете на коалицията на надеждата. Може и с критики, но за предпочитане с нещо позитивно.

Блогът “Малко мисъл, малко идеи...” - http://komitata.blogspot.com/