Всеки българин - член на МВР

• Новият химн на МВР кара човек да се чуди защо сме способни да измисляме подобни простотии, като ги вземаме на сериозно. И не си ли даваме сметка колко сериозно е това 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Големи обърквания настанаха напоследък в нашата бедна, но родна страна. То така ни се пада като не разсъждаваме правилно. Основният повод за объркване дойде от страна на Веселин Маринов, който в трио с вездесъщите Точно Русев и Евтим Евтимов изпраска в общественото пространство химн за МВР. И веднага разни гнусни интелектуалци, цял живот мотика не видели, гракнаха против. Няма да повтарям долните им инсинуации, ще кажа само, че напълно не съм съгласен с тях.

Аз харесвам Веско Маринов още откак се прегръщаше с лидерите на БСП и пееше проникновена чалга в полза на комунистите по Бузлуджа и на други места. Заради песента “Червено вино” едва не хлътнах и аз в червените редици, но се оказа, че все още носът ми не е придобил подходящия цветови нюанс. А и очите ми рано сутрин са доста бистри по техните стандарти. Нали знаете, че за еталон се ползва Румен Петков, взет около 10 преди обед…..

Но сега, като се отметна Веско от тях и зяпна в полза на МВР, същото МВР, за което другарят Станишев твърди, че министър Цветанов използва срещу същите тези комунисти, още повече го харесвам. Винаги съм се възхищавал как той пее от сърце, как песните му са така близо до народната душа, че веднага и доброволно ги запяват всички по улици и площади. Така че не са прави интелектуалците, а криви, защото са се объркали.

В интерес на истината, трябва да се признае, че и самият Веско Маринов малко се е объркал. Той пее за една полиция, която или никога не е съществувала, или отдавна вече не съществува в България – полиция, която пази гражданите от престъпниците. Ама как така, бе, Веско, нали живеем в условия на демокрация. В демокрации като нашата престъпниците също имат права – например свещеното право да извършват престъпления. А чак след това идва свещеното право на полицията да ги разкрива и арестува.

То не че тя ползва кой знае колко това си право. Както стана ясно преди дни, към 70 процента от общия брой на разкритите престъпления в България се падат на пътно-транспортните такива – кой карал с превишена скорост, кой си не сложил колан и тутакси го разкриват. Останалите, например кражба на луканки от терасата ми или убийството на сестрите Белнейски – по-трудно. А най-трудни за разкриване пък са поръчковите убийства на престъпни босове. Ама и затова си има причина – нали се знае, че престъпните босове са членове на МВР или някоя от специалните служби. Е, може и да не са действителни членове, но поне повечето си ходят с издадени такива карти в джоба.

Въпреки че всички знаят как истинските организирани престъпници родната полиция по правило не ги разкрива, а ако ги разкрие, внимава да не ги залови, че после трябва да ги доказва в съда, то в химна се пее: “ако някое престъпно братство граби от народното богатство, истината днес е само тази – родната полиция ни пази”. Подозирам, че в случая се има предвид престъпно братство от сорта на енергийната мафия. Или братството на отделни българи с руските икономически и най-вече политически интереси в България. От тях родната полиция още не ни е пазила, но почти сигурен съм, че скоро ще ни опази. Очаквам на бял свят да се появи разработката “Престъпни братства”, в която да попаднат и споменатите. Просто поради близкото си приятелство с Цветанов, Веселин Маринов явно има предварителна информация, иначе текстът на песента няма как да се обясни смислено.

Обаче съвсем смислено си обяснявам онази негова част, в която се твърди, че е гордост да служиш в редовете на България и МВР. Едновременно. И ето как си я обяснявам – всички българи сме по рождение членове на МВР, това е голямата, обединяваща и просветляваща идея на авторите. Така смятам и да се подписвам занапред – еди кой си, член на МВР.

Е, в това има известни неудобства, защото възниква въпросът – кои тогава са престъпниците. Те очевидно или не са българи, или са част от самото МВР, друга опция няма. От друга страна обаче подобно положение ще ни позволи да спестим пари откъм комисии, като ги закрием – тази за досиетата, онази на Цвета Маркова, парламентарните комисии за контрол на службите и проч. При това положение те очевидно са излишни, а спестените пари ще отидат за бензин на полицейските ни коли. Така де, и за моята лична – нали ако съм член на МВР, то и колата ми е полицейска…..

Възниква също въпрос как ние тук сме способни постоянно да измисляме подобни простотии и постоянно да се правим, че те са нещо сериозно – дали изцяло отвътре ни идва, дали обстоятелствата отвън ни провокират, дали смесено. С последното не казвам, че не харесвам химна за родната полиция. Да, той провокира към размисъл, че може би е добре към нравствения отдел в полицията да се създаде естетически сектор, който да ни пази от подобни идиотщини. Но аз все пак харесвам химна. Къде ще ходя – нали съм българин, следователно член на родната полиция, следователно няма как да не го харесвам. Или не съм българин, следователно съм престъпник, следователно полицията ще ме разкрие и с напълно демократични средства  пак ще ме накара да го харесвам.

От цялата работа обаче не става ясно едно – дали през бюджета на МВР като данъкоплатци вече платихме на Веско Маринов и аркадашите му за химна, или тепърва ще им платим през бюджета на БНТ и БНР, като отчисляваме за авторски права всеки път, когато той зазвучи в ефир? Предпочитам втория вариант, за да го чувам по-често. Така по-често ще си задавам и въпроса защо сме способни да измисляме подобни простотии, като ги взимаме на сериозно. И не си ли даваме сметка колко сериозно е това.

Последствията могат да бъдат наистина ужасяващи. Ето, например самият премиер онзи ден, по време на коктейла за празника на МВР, така се обърка като чу новия химн, че на бърза ръка после се срещна с руския вицепремиер Виктор Зубков и се договори за продължаване на работата по прочутите руски енергийни проекти. След като ГЕРБ направи поредица танцови стъпки напред-назад по темата, след колебливото, но по-скоро негативно отношение към тайните иначе, но достатъчно ясни договорки на предишното правителство с руснаците, дори след категоричната заявка от самия Борисов, че той няма да гледа интересите на Путин, а на България, сега премиерът отведнъж даде благословия на путиновия пратеник. Човек остава с впечатление, че вчера в ЕС Борисов говореше едно, днес пред московеца – друго.

И затова дрън-дрън са приказките, че във връзка с проектите ще се изработят някакви си пътни карти, според които АЕЦ “Белене” ще ни струва евтино, пък от “Южен поток” ще заработваме двойно и тройно повече транзитни такси; пътни карти, които ще включат правилните, а не грешните икономически и екологически разчети; карти, в които ще се впишат някакви митични, тръпнещи да инвестират инвеститори /освен руските, де/ и ще се избистри въпроса за пазарите, на които ще продаваме, та чак ще заливаме с продажби – т`ва ток ли не щеш, т`ва газ ли, че и петрол.

Всъщност не съм прав, такива карти наистина може би ще се изработят – но дори нещо от разчетите им да влезе в държавната хазна, какво ни грее това лично нас, данъкоплатците, които ще плащаме от джоба си веднъж за строителството на руските проекти, втори път лихвите по заемите от руснаците и трети път – скъпия ток и изобщо скъпите енергоносители, които потребяваме. Защото то и сега си е така – като държава навън изнасяме евтино, а вътре продаваме скъпо. Няма как да си представим, че по-късно ще стане обратното.

Дори само това стига, мога да не споменавам изобщо цената на националния ни суверенитет, как това е най-пряк път и занапред да си останем притиснати в икономико-политическите лапи на Русия, а ЕС да ни гледа не само със съжаление, но и с искрено презрение. Само че ще го спомена, защото искам да напомня на всички онези, които се пишат български патриоти, че енергийното обвързване с руснаците е обратното на български патриотизъм и сега му е времето да протестират, а не да се пипат по носа отвътре.  

Съвсем наскоро писах във в. “Марица”, че дали правителството ще изкара пълния си мандат, зависи от това какво ще реши по отношение на енергийните проекти. Е, вече твърдо мога да кажа, че ще изкара пълен мандат. А  може и да повтори, ако продължи в същия дух и се окаже по-удобно за руснаците дори от станишевото. На пръв поглед тук има известен парадокс. Как така, ще каже някой, ако ГЕРБ  устоява българските национални интереси и откаже проектите, ще падне от власт, а ако предаде националните ни интереси на руснаците – ще остане на власт. Е, сами разбирате, че като се изговори ясно, веднага се вижда, че вече не е парадокс, поне не по-голям от тези в песничката на Веско Маринов.

Обаче около тази песничка продължиха да се случват странни неща. Щом я чуха, от института по теория и практика на лидерството “Стефан Стамболов”, веднага наградиха президента Георги Първанов за някакъв си негов “личен принос за българската държавност”. С почетен знак “Стефан Стамболов” го наградиха, без да проявят дори момински свян. 

Така човекът, който от 20 години в политиката ратува най-пълно за руските интереси в България, получи почетен знак на името на човека, който направи всичко по силите си и плати с живота си за това, че откъсна България от руската орбита. Е, такъв чак парадокс дори в химна на Веско Маринов липсва, защото никакъв член на МВР не е достатъчно умен, че да го измисли. Камо ли талантлив, че да го изпее.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/