Липсата на българска олигархия или Сергей Станишев в Страната на чудесата

Черно на бяло: “Първо мога да кажа моето лично мнение, че олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма.” Сергей Станишев, министър-председател на България, пред Дарик-радио.

Няма и толкова. Няма Ахмед Доган, с обръчите от фирми и сараите му.

Няма Симеон Втори, бивш цар и настоящ партиен другар, чието послушание е гарантирано с червеното мълчание по повод присвоените дворци, гори и имоти на българската корона.

Няма Ирен Кръстева, която купува вестници и телевизии така, както Сергей Станишев си купува бонбонки от народната сергия (виж по въпроса рекламните брошури “Изпълнихме каквото обещахме”).

Няма Георги Гергов, приватизирал под масата Пловдивския панаир, член на ВС на БСП.

Няма Марио Николов, спонсор на БСП, домакинствал лично на премиера и черпил го с отбрани месни деликатеси по време на предизборна кампания – заради чиито далавери отидоха на кино стотици милиони евро от присъединителните фондове на ЕС.

Няма Людмил Стойков, ортак на гореспоменатия, перач на мръсни пари и спонсор на президента.

Няма такова чудо като “Баткото” Веселин Георгиев, сключил със своите “братковци” договори за 120 милиона, и изпратен от същия този Станишев с благодарности за добре свършената работа.

Нито пък има такова чудо като Мургина – най-висшия данъчен да разпъва чадър над точене на ДДС – и да отговоря с осеммесечно мълчание на искането на Парламентарната комисия за борба с корупцията да предостави данни относно палатите и сараите на Доган.

Няма го “моделът за управление” на Дупница, известен като Първи частен град, за който се застъпваха в открити писма бившите партизани и активни борци.

Няма го и Тутси с Ламборгинито за 2 милиона евро. Нито пък България е страната с най-много скъпи лимузини на глава от населението, закупени с пари, чийто произход е – меко казано – неясен.

Няма такива хора, дами и господа! Няма и такива дела – вие сънувате наяве. Или пък слушате опозиционните приказки, които заливат с гнусни хули родината ни. Нямането на олигархия е доказано, е по безспорен начин удостоверено. Не от вътрешен орган и не от родна институция – не дори от самия премиер. А от източник, в чиито думи съмнение не може да има. Източник на много, ама мнооого високо ниво. Иначе казано:

“Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един от много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен.”

Разбирате ли логиката на мисълта? Първо се казва, че в България олигархия няма – и това е лично мнение на българския премиер. После се казва, че в корупционно отношение не сме по-зле от много други европейски страни – и това вече се оказва не негово лично мнение, а мнение на високопоставен, но – кой знае защо – анонимен представител на ЕК. И тъй като Станишев тъкмо се връща от среща с Барозу, на читателя му е предоставена възможността да си представи, че това успокояващо мнение се е отронило от неговите уста.

Следователно всичко е наред. Следователно България съвсем не е “най-корумпираната държава в ЕС” – и тази недостойна квалификация е опровергана от възможно най-високата инстанция. Имаме корупция, да – но на среноевропейско равнище. И нямаме олигархия. Категорично нье!

Остава само един мъничък, несъществен открит въпрос – извън онзи, естествения: щом някой се е произнесъл тъй ласкаво за страната ни, защо в изказването на премиера е спестено неговото име, защо тъй стриктно е запазена анонимността на този висш европейски фактор? Този мъничък въпрос е – ако всичко това е вярно, ако нямаме олигархия и следователно нямаме срастване на държава и мърляви бизнес-интереси в яка корупционно мрежа – то тогава на какво се дължат безпрецедентните санкции на ЕС? И как така се стига до доклади, според които някъде между 80-90 процента от проектите, по които се дават европейски пари, страдат от нередности и явни нарушения на европейските правила?

Отговорът е за вас, уважаеми читатели. Трябва да си го намерите сами. И съвсем не е такъв, какъвто си го представяте – а именно: че управляващите страдат от неизтребима клептомания – и че ако носовете им растяха при всяка лъжа като на Пинокио, то сега върховете им щяха да опират някъде отвъд Дунава. Не, уважаеми читатели, съвсем не. Отговорът е, че ние сме добри, а тези от Брюксел са лоши. И ще чувате този отговор все по-често и по-често. Защото колкото и висок анонимен чиновник да е споделил на ушенце с другаря Станишев своите възгледи за средноевропейското равнище на българската корупция, това нищо няма да промени.

И няма нищо да промени, просто защото се е случило не в реалността, а някъде другаде. Случило се е, докато Станишев е бил в Страната на чудесата. Чул е това благоприятно за бъдещето ни мнение от Мартенския заек, Шапкаря, Червения котак или Хъмпти Дъмпти. Сега държи фламингото си под мишница и чака реда си в крикета на Царицата.