В какво се превръщат обещанията

Когато преди година Бойко Борисов спечели с неочаквано много гласове изборите, проблемите и техните решения изглеждаха прости и ясни. А надеждата за промяна на тези, които му гласуваха доверие - голяма.

Епидемията от корупция и злоупотреби, с която тройната коалиция зарази държавата за четири години беше толкова всеобхватна, че всяко друго решение изглеждаше неправилно.

Правителството на БСП, ДПС и НДСВ застина цял мандат в пасивност и пълна липса на желание за сериозни реформи. И ако през първата половина на мандата все пак направи положителни неща (да не забравяме рязкото намаляване на данъците), през последните години застоят стана пълен.

Дефектите от всичко това обаче бяха маскирани от немислимия ръст в икономиката. Големите печалби, рекордните чужди инвестиции, все по-високите доходи и лесните кредити създадоха среда болните сектори в държавата да бъдат поддържани в будна кома.

После дойде кризата

Първите вълни от нея заляха България в последните месеци от управлението на Станишев и липсата на отговор от властта даде да се разбере, че е нужно изцяло ново управление със свежи идеи, воля за промяна, смелост за реформи и почтеност към хората.

ГЕРБ обеща всичко това. Икономическият екип на Бойко Борисов казваше при всеки повод, че най-добрите мерки срещу кризата са толкова дълго отлаганите радикални реформи в съдебната система, здравеопазването, държавните разходи, администрацията, полицията...

"Корупция ли? Не, благодаря, ние сме политически джентълмени", беше посланието, което активът на ГЕРБ повтаряше винаги и навсякъде. Заедно с това Борисов и хората около него гарантираха възмездие за кражбите на публични активи. Изглеждаше, че всичко ще дойде най-накрая на мястото си – добрите момчета ще отидат във властта, а лошите – в затвора.

Година по-късно тази визия за управлението на ГЕРБ изглежда малко по-наивна. Правителството на Бойко Борисов е все още далече от провал и продължава да има обществена подкрепа, макар и не толкова безкритична. Но в много области то не е направило дори първата крачка към обещаните генерални промени.

Визията и перспективата за големите реформи – тези, които ще доведат до качествено по-добри резултати в болните сектори, продължава да е мъглява. Това е проблем не само заради поредната пропусната година.

Първите месеци на всяко управление са най-подходящите за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи. После компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно избледнява.

В същото време реакцията на кризата на правителството беше доста неуверена. Продължава да бъде такава и сега. Напълно противоречивите сигнали за това какво ще се прави оставят и днес усещане за несигурност и недоверие.

Шестица и адмирации

обаче получава правителството в борбата с престъпността според социологическите анкети. Ако си спомняте, първата заповед на Бойко Борисов като министър-председател беше дежурният по МВР всяка сутрин да му звъни в шест с доклад за регистрираните през нощта престъпления. "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай", призна премиерът няколко месеца по-късно.

Причината за това е ясна – от една страна, това беше едно от най-важните обещания на ГЕРБ, от друга, Борисов със сигурност се чувства много по-комфортно да се занимава с нещо, от което разбира в дълбочина. Резултатите се появиха веднага.

Полицията арестува заподозрени за серията отвличания, които се бяха превърнали в символ на некадърността в МВР. В пристъп на PR творчество операцията беше наречена "Наглите" и това повлече крак най-значимият арест всеки ден да получава кодово име. Последваха "Лапачите", "Мошениците", "Недосегаемите", "Медузите" ... И, разбира се, "Октопод".

Активноста на МВР се засили дотолкова, че килиите на следствения арест в София започнаха да свършват. А министър Цветан Цветанов почти всеки ден е на "пряка линия" в медиите.

Това, без съмнение, е хубаво. В същото време обаче е повърхностно и недостатъчно. Системата на МВР е една от най-нереформираните в държавата и за да има постоянни и сериозни резултати в борбата срещу престъпността (включително корупцията) трябва жестока реформа.

Нищо подобно не се случи през първата година от управлението на ГЕРБ и не личи да се обмисля. МВР има нужда от нова система за подбор и мотивация, така че компетентните, честни и работещи служители да получат възможност за изява. Полицията трябва да намери и даде път на модерни и образовани хора, които да не се оплакват, че те "ги хващат", а "съдът ги пуска". Вместо това  да събират достатъчно годни доказателства, които да дават възможност арестуваните да бъдат осъждани.

Всъщност, успехът на полицейските акции от последната година ще може да се измери чак когато задържаните получат присъди. Все пак правосъдието не се свежда само до това да снимаш как влачиш някой с белезници на пода. Или пък да го плашиш: "Казвай, че ш'те боли много".

Най-важната реформа

На пръв поглед поправянето на прогнилата съдебна система е задача извън компетентността на ГЕРБ. Правосъдието е независимо и реформирането му е наистина трудно. Всяко управляващо мнозинство обаче има възможност да променя законите, които регулират работата на системата и така да я направи по-ефективна и справедлива.

Вместо да потърси консенсус за такава реформа обаче ГЕРБ предпочете да се бори с последствията, а не с причините за проблемите. Управляващите започнаха да делят съдиите на "послушни" (тези, които задържат) и "непослушни" (тези, които не задържат), и да работят с първите, докато търсят начин как да убедят вторите в правилната линия.

Резултатът от това е, че задържаните в полицейските акции остават по-дълго в ареста, което понякога може и да е хубаво. Но в никакъв случай няма да реши системния проблем за неефективната полиция и лошо работещото правораздаване. То е като да опаковаш боклука да не мирише и да го преместиш на друго място уж за малко.

Голямото говорене

Ако трябваше да правим анализ на антикризисните мерки на правителството през пролетта, в него нямаше да има почти нищо положително. Реакциите в началото на управлението на ГЕРБ бяха доста неуверени. Правителството даваше напълно противоречащи сигнали за това какво ще прави.

Резултатът беше усещане за непредвидимост и загуба на доверие. За това допринесе и спирането на плащанията на държавата към строителните фирми. Неизпълнението на поетите задължения може и да изглеждаше по някакъв изкривен начин справедливо, но допринесе за спада в икономиката и допълнителна загуба на доверие.

"Неясният и постоянно променящ се политически курс оказа разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика", казаха през седмицата анализаторите от Виенския институт за международни икономически изследвания.

През първите месеци от управлението на ГЕРБ идеите за промяна на ДДС се сменяха по-често от нивото на река Дунав в сантиметри. Започна се от внезапно хрумналата на Бойко Борисов в Израел идея данъкът да се намалява с по половин процент на всеки шест месеца.

"Надявам се Симеон Дянков да разреши. Ако не разреши, ще го убедим", каза през януари тази година премиерът. После приходите в бюджета намаляха и влезе призракът на увеличеният ДДС. Един ден някой от властта казваше, че данъкът ще се увеличи на 24%, на следващия друг го опровергаваше, че ще е само на 21%.

Докато данъчното тото очакваше финалния си резултат, обещаните важни реформи бяха стопирани. Борисов се поддаде на натиска на различни групи и забави промените в администрацията и намаляването на държавните разходи. В същото време приходите в бюджета намаляваха ударно и дупките в него заплашваха да погълнат макроикономическата стабилност на държавата.

Последваха дълги преговори с различни организации за мерките, които трябва да бъдат приети и всеки ден раждаше нови, понякога страшни, идеи. В крайна сметка всичко на етапа завърши добре. В началото на май беше приета антикризисна програма, която премиерът видя като нещо, от което "народът ще остане доволен".

Десет месеца след началото на мандата си правителството обеща 20% съкращения в публичния сектор заедно със старт на дългоочакваните структурни реформи в здравеопазването, пенсионната система, образованието и администрацията.

Народното доволство остана гарантирано с увеличение на бюджетните разходи за здравеопазване, социални помощи и пътища, което пък наложи актуализация на бюджета и за пръв път от доста години насам той е на дефицит. В същото време, два месеца след поемането на тези ангажименти строителните фирми все още не са получили парите си от държавата, нито има някакво движение към приватизация.

Няколкото седмици от обявяването на реформите са малко, за да се прецени, дали те наистина ще бъдат направени, но посоката им със сигурност е вярна. Запазването на данъците на сегашните нива, заедно с приемливо ниския дефицит поставя България в много изгодна позиция в сравнение със сриващите се икономики на най-засегнатите от кризата държави в Европа.

На фона на гръцкия крах и болезнените мерки в Румъния, положението тук изглежда наистина добро. Това може да бъде запазено догодина (заедно с вече обещаното запазване на данъците на сегашното ниво) само ако реформите наистина бъдат направени. В противен случай ни чака още по-болезнено падане, или в най-добрия случай дълга агония.

И така от първата година на ГЕРБ преживяхме десет месеца запознаване с обстановката, опити за плоски финтове да се избегнат реформите и (вече досадни) оправдания с управлението на тройната коалиция.

Истинската работа, поне в икономиката, започна да се върши в началото на май. За първите 12 месеца може да сме сигурни в това, което знаехме и преди това – че управлението на ГЕРБ има усещане за правилната посока, в която трябва да се движи държавата. Сега остава да разберем и дали ще тръгне натам.
 

От: в. "Капитал"