Бор(и)совите акции

Каквито и комплименти да е получавал Бойко Борисов, никой не може да се сравни със Сергей Станишев, който го обожестви. От парламентарната трибуна лидерът на БСП призова ГЕРБ да мълчи, когато фактите говорели. Искаше да каже друго, но всъщност на мястото на „боговете“ в известния афоризъм сложи борисовата партия.

Това недоразумение е част от обърканата картинка на политическата борса, на която акциите на управляващите уж спадат, но при евентуални избори с днешна дата биха спечелили по-голямо мнозинство.

В пространно интервю за в. „Гласове“ Цветозар Томов ( представен само като политолог, но не и като съветник на Първанов) заклеймява властта с такива страховити констатации, че ако една десета от тях са основателни, ни чака пълен фалит по всички възможни икономически, социални и политически показатели. Единственото положително нещо като резултат от неизбежния апокалипсис, пророкуван от Томов, е, че …Първанов си чакал реда. Той щял да спечели, както излиза.

По – ясна индикация от това, на какво разчита конспиративното планиране на „бащата на нацията“ при очаквания от него махмурлук на нацията, (на)здраве му кажи!

Поводи за тревожни въпроси и констатации наистина има. Годишнината от изборния триумф на ГЕРБ логично предизвиква (опити за) анализи. Но някак си се натрапва впечатлението, че бягането от отговорност продължава да бъде любимият фитнес на анализиращите. На принципа, че успехът има много бащи, но при криза всеки се дърпа от бащинството на тежкото наследство.

Удивително е да се наблюдава един от най-големите абсурди в държаватава, който продължа да се разиграва на политическата борса. От години никой не иска или не може(?) да съобщи параметрите на енергийните договори с Русия. Формирането цената на руския газ се оказва нещо повече от държавна тайна – ако беше такава, все някой щеше да я издаде. Публичната тайна май е по – страшна: не се знае!

На политическата борса факторът „скок на цените“ вещае хаос и това не е хаосът на пазарната непредсказуемост, а типичната безстопанственост, която се създава целенасочено в угода на частни интереси. По същата схема бяха разграбени огромни активи в държавата – фалираш едно предпиятие и го купуваш евтино. Това ли чака „предпиятието България“, която е свръхзависима от руската суровина?

Шефове на агенции за контрол тъкмо на тези параметри, като Ангел Семерджиев, философстват по темата, сякаш боравят с хипотези, а не с конкретни числа. Премиерът Борисов и енергийният му министър Трайков час по час си противоречат и вкупом, без да имат явно обща позиция, коментират различно твърденията на руския вицепремиер Зубков за евтиния руски газ за България, който поскъпвал на българска територия.

В средите на бившите управляващи разнобоят също е пълен. Овчаров въвлича сред отговорните за подписането от него договори премиера Станишев. Той пък не си спомня да е участвал ( Станишев не помнел също да е предлагал на Първанов да става премиер – явно амнезията, по реален или мним повод, е сред любимите му отбранителни оръжия).

На всичко отгоре посланикът на САЩ Джеймс Уолрик публично посочи проблема с прозрачността и предизвика истински вой сред другарите Първанов и Станишев срещу „чуждата намеса“. Защо, нещо неизвестно и лошо ли каза той, като констатира същото, което знаем всички – че нищо не знаем за параметрите на основния политико-икономически проблем на страната в момента?

Борисов обича да декларира, че българите са му най- важни. Време е да го докаже. Трябва да рискува да ядоса руснаците, като направи публична информацията за ценообразуването на вносните руски суровини. В противен случай бор(и)совите акции на управлението му ще падат. Готвят се да ги придобият тъкмо онези, за които искането за прозрачност по отношение на руската енергийна хегемония означава „чужда намеса“ в техните си руско-български дела.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/