Гоце със Стамболов на ревера

Това е една дребна, вече поовехтяла, минала някак си незабелязано история. Но си заслужава да бъде припомнена – заради недопустимо скверното докосване на имена, което се осъществи чрез нея. И заради един допълнителен детайл, емблематичен за духовния упадък на институциите, които би трябвало да представляват духовния елит на нацията.

Поводът е банален: Георги Първанов, български – с извинение – президент, получил почетен знак. Този път не дал – както с щедра ръка раздаваше най-висшите български отличия на политически лумпени и икономически олигарси – а именно получил, удостоен с внимание – като покрай вниманието въздигнат като хоругва и възнесен в историята българска в този си сакрализиран вид.

На пръв поглед нищо ново: просто някой е искал да се понатегне. И дори нищо лошо: все пак е български президент – а всички помним как Великотърновския университет се канеше да обяви Путин, президент на Русия, палач на Чечня и big boss на Първанов, за доктор хонорис кауза. Проблемът обаче е в драматичната и гадна до болка несъвместимост на имената – защото почетния знак не е анонимен – има си име – и това име е свято за българската история. Почетния знак се казва “Стефан Стамболов”.

С други думи казано: българският президент, известен също тъй и с агентурното име “Гоце”, очевиден лобист в полза на Русия и отговорен за политически решенния, които не само поставят България под руска енергийна – а следователно и политическа зависимост, но които са по същество национално предателство, чиито ефекти ще изстрадват нашите синове и внуци, получава почетен знак на името на Стефан Стамболов – българският държавник, направил най-много от всички за възстановяването на целостта на България, за изграждане на националната ни идентичност и за откъсването ни от пагубното руско влияние, свързано с имперската амбиция страната ни да бъде превърната в Задунайска губерния – в плацдарм за руското влияние на Балканите и в коридор за бъдещи завоевания от подобен тип. Нещо повече – той е и единствения държавник в цялата българска история, който се осмели да застане срещу една от “великите” сили, отстоявайки българските национални интереси – и плати с живота си за това.

Това не е просто пошло и гадно – от това боли. Не стига варварското колене насред централните софийски улици, платено с руски рубли, не стига поругаването на гроба му – а сега и главния рубладжия на уж свободна България да се перчи с името му – това е вече наистина много.

Забележете само как става това удостояване – и кой връчва почетния знак. Същият е учреден от: Института по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов”, Специализираното висше училище по библиотекознание и – пак с извинение! – БАН.

Повод за връчването му е проведената на 6 юли конференция повод 115-та годишнина от убийството на Стефан Стамболов, в която Първанов участва със своя лекция. Модератор на събитието е не друг, а Димитър Иванов, известен още и като Митьо Гестапото – някогашен вицепрезидент на Мултигруп и последен шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Журито, което връчва наградата, има наистина  прелюбопитен състав: Светлана Шаренкова, председател на форум "България-Русия”; Стоян Денчев, ректор на специализираното висше училище по библиотекознание – също някогашен вицепрезидент на "Мултигруп” и главен секретар на МС при правителството на Беров, както и депутат от ДПС и – разбира се – бивш сътрудник на ДС; Валерия Фол и член кореспондент (не на Мултигруп, а поне официално на Българската академия на науките!) Атанас Атанасов.

Хвалебствена реч във възхвала на достойния носител на почетния знак произнася Светлана Шаренкова, чиито връзки с руското посолство в София са крепки и ненарушими – и за чиято позиция в руските тайни служби можем само да гадаем.

Тя определя мотива, предизвикал мулташко-кагебисткия триумвират да избере именно Първанов за носител на почетния знак, по следния начин: за “намирането на баланса и хармонията в обществените отношения”, които били – по нейните думи – основното в политическата и научната дейност на новия лауреат.

Пак според нея “опитите за неглижиране на активната и балансирана позиция на Георги Първанов по най-наболелите икономически, социални и духовни проблеми на българския народ са обречени”. На всичкото отгоре тази достойна хетера на дружбата от векове за векове намира сили дори да сравни Георги Първанов и Стефан Стамболов – при това на базата на лоялността към Русия: “Така както Стамболов в годините, в които руската империя къса дипломатически отношения, не ограничава, а стимулира културните, образователните, личните отношения с Русия, подобно на него д-р Първанов разбира смисъла да бъдем коректни и лоялни партньори на Русия, без това да влияе на отношенията ни с ЕС и САЩ”.

Това вече няма как да бъде коментирано. За него просто не достигат думи.

Прочее как ви звучи това пресичане на имената – Георги Първанов и Стефан Стамболов? На мен ми звучи скверно. Очевидно обаче не така звучи това удостояване за Българската академия на науките – една от трите институции, учредили този почтен знак. И не така звучат панегириците Шаренкови в ушите на член-кореспондент Атанас Атанасов, който е представял Академията като член на журито.

Наскоро мои колеги литератори участваха в протестно шествие против опитите на Сергей Игнатов да реформира Академията, като даде повече свобода на научните институти и ореже правата на централното й ръководство и неговата администрация. Те бяха не само с лява ориентация – част от тях бяха и нормално мислещи учени, уважаващи свободата и гражданските достойнства. Е, сега могат да видят кого и какво са защитили. Могат да си обяснят например защо Сергей Станишев определи защитата на БАН – или по-точно на академичното статукво – като първостепенна задача за БСП; също и защо президентът Първанов даваше ухо на поръчковите “млади учени” от “Когито”. Могат да видят до какво води чалгата, в която бяха използвани като масовка, за да може премиерът отново да се окаже човекът, който винаги решава проблемите в полза на всички заинтересовани. И ето ви го сега непосредствения ефект от техния протест: Георги Първанов като един нов Стефан Стамболов – чрез акт, осветен от самата академична общност.

Накрая да припомня: това е все още младо отличие. Ще мине време и с него ще се сподобят и по-колоритни личности: примерно Тошо Тошев, или Азис, или Алексей Петров – Трактора, или някой от Галевите.

В същото време това отличие вече има история – макар и много кратка. Още един от героите на днешния ден е негов носител. Можете ли да се досетите кой? Ами разбира се – Бойко Борисов. Който е редом с Първанов вече – уви – далеч не само с този почетен знак.