Суеверие - Здрав разум 3:0

Нарочно не пиша по темата за обединението на СДС и ДСБ. Имам си мнение, но няма да го коментирам. Пък и това е едно доста преходно събитие.

Ще коментирам накратко реакциите, които наблюдавам. Съвсем субективно, разбира се. Там има по-дълбоки неща.

Имам усещането, че голяма част от сънародниците ми имат отчаянa нужда да вярват в чудеса. Чудеса и чудодейни герои.

Така например, дедото от Мадрид дойде, предложи да направи чудо за 800 дни, размаха вълшебното “Вервайте!” и много хора поверваха. Не защото имаше някакви рационални основания за това - просто са имали нужда. Не мога да се въздържа да ви напомня едно от нещата, в които верваха: “царят е богат, той има и много богати приятели арабски шейхове - те ще дадат пари и ще ни вдигнат пенсиите”. Не знам откъде се взе това поверие, но с ушите си го чух в различни провинциални български градове, когато обикалях през 2001 г. Първоначално се опитвах да разубеждавам верващите, но по едно време осъзнах, че те не желаят да бъдат разубедени. Вярата им даваше душевен мир, който аз развалях.

После изгря звездата на Бойко Борисов. Може би предния път сме се объркали със спасителя: гледащият в небето бивш цар се оказа обикновен старец. Но какво виждаме до него? Ааа, май това е нашият човек. Истински мъж, пожарникар, бодигард, каратист, с колоритен изказ. Да, ама този път червейчето на съмнението взе да дълбае из главите на доста хора и да ги човерка, че може и Бойко Борисов да не излезе истинският спасител, автентичният митичен десен политик.

Само ако можеше “оригиналните десни” да се обединят! Да зарежат непримиримите си различия и да ни извадят от тинята. И о, чудо! Разбраха се изведнъж. Написали са чудесно споразумение, сега ще влязат в Парламента и ще ни спасят. Още от утре ще започне трескава работа, ще заформят щабове, ще пишат послания, програми и т.н. От нас се иска само да идем да гласуваме за тях, след което можем спокойно да се отпуснем с чувство за изпълнен граждански дълг. Те са добри хора, ще запретнат ръкави и ще ни решат проблемите, водени от безкрайния си алтруизъм.

Как ви се струва работата?

Подозирам, че причината за тази атрактивност на верването е в това, че освобождава отделния човек от отговорността за собственото му битие. Спестява осъзнаването на неприятния факт, че някъде там няма чудодеен герой, който чака удобния момент да дойде и да ти помогне. Да те спаси от лошото управление на собствената ти държава. Да разбираш, че трябват усилия - учене, информиране, мислене, гражданска активност - доста обременява съзнанието. По-лесно е да се оглеждаш наоколо и да търсиш някой, на когото да прехвърлиш големите очаквания за остатъка от живота си. Неволюуу, неволю…

P.S. Искам да попроменя резултата.

Блогът на Радо - http://radobg.wordpress.com/