Храмовете на свободата се рушат

Толкова сме свикнали със Силвио Берлускони, че едва ли нещо може да ни учуди. Какво, нов закон в Италия, който да попречи на следователите да подслушват  министър-председателя и неговите сътрудници, така ли? Защото "правото им на личен живот" е по-важно от каквото и да било от тъмната страна на обществения живот? Какво, нови драконовски разпоредби, за да спрат вестниците да публикуват в цялост компрометиращи истории, докато въпросите не бъдат решени в съда - което няма да стане, защото "правото на личен живот" няма да им позволи да стигнат до съда? Затова журналистите в Италия се надигат от гняв и отчаяние.

Ето, че най-слабият стълб на храма на демокрацията в Европа отново се пропуква. Но проблемът е по-голям.  Не е само Берлускони. Всъщност, когато започнеш да се оглеждаш из ЕС, а после и извън неговите граници, навсякъде виждаш рушащи се храмове. Допреди двайсет години се борехме, за да наложим демократичните свободи в държавите зад Желязната завеса. Преди десет години се борехме да наложим върховенството на закона в Ирак. Допреди десет минути се борехме и умирахме, за да направим същото в Афганистан. Но е време да поспрем и да си поемем дъх.

След няколко дни унгарският парламент най-накрая ще подложи на гласуване предложението за нов медиен съвет, поставяйки радиостанциите, телевизиите и телекомите под контрола на шеф, назначаван от правителството, и на съвещателно тяло, назначавано от същия този парламент (където се приема това, което каже правителството).

Американският изследователски център "Фрийдъм хаус", който оценява качеството на демокрацията по света, току-що публикува най-новия си доклад за държавите в преход. Проучени са 29 държави, откриващи, както се твърди, по-добър път след комунизма. Уви, много от тях не личи да са в преход към каквото и да било. Те буксуват или затъват - 14 от тях са се представили през 2009 г. по-лошо, отколкото предишната година, а 6 от тези провалили се държави са в границите на ЕС. Става въпрос за Унгария, Полша, Чехия, Румъния, Словения и (на дъното на групата, защото изглежда има известен дефицит на независима съдебна система) Словакия.

В първи момент не Европа привлича вниманието. А небалтийските страни, които някога бяха част от съветския блок. Според "Фрийдъм хаус" осем от тях са "твърди авторитарни режими", т.е. диктатури, и изглежда са обречени да си останат такива. Двайсет години след разпадането на Съветския съюз 221 милиона души - или 80- процента от някогашното му население, не се радват на нещо, което може да бъде наречено свобода.

През последните 10 години самата Русия затъва още повече от бившите си сателити. Корупцията расте с всяка  изминала година, така че "до голяма степен злоупотребите са душата на сегашната система". Нормален изборен процес, гражданско общество, независими медии? Тръпнете за малко и обърнете страницата. 90-те години с тяхното послание за надежда отдавна са отминали. Никой на Запад вече не изнася речи за изцеляващите чудеса на демокрацията. Британците ще се приберат у дома от Кабул през 2015 г., нали така? Да, ако Дейвид Камерън успее да направи това, което иска: но не очаквайте да оставят след себе си работеща демокрация. Това е вчерашна мечта, заблуда от времето на Буш и Блеър. Днешният кошмар е по-скоро Берлускони.

Италия е важна, защото е голяма и сравнително силна. Унгария е важна, защото се надигна тъй паметно срещу потисниците си. А другите пет страни от ЕС са от значение, най-вече защото издържаха изпита за свобода, преди да могат да се присъединят. Сега ние не правим нищо, а те буксуват и затъват. ЕС се бореше да обвърже Европа в свободата с общи стремежи и цели. След Хитлер и Мусолини, Франко и Саласар демокрацията не беше просто допълнителна възможност. Беше същността на новата Европа с нейните съдилища и събрания. А сега? Берлускони продължава небрежно да направлява нещата по своя шеговит и неприятен начин. България и Румъния все още се борят без помощ и насърчение. Чехите и поляците леко залитат.

Изглежда обаче никой не го е грижа. Все едно се отказваме от идеализма, свиваме рамене пред лицето на потисничеството и минаваме от другата страна на улицата.

От: http://mediapool.bg/