НЕЗНАНИЕТО КАТО АБСУРДНА ВЛАСТОВА ТЕХНОЛОГИЯ

     България е единствената европейска държава, в която политическото говорене не засяга действителността. Това е типичен нашенски абсурд. Тук изказванията на първите държавни фигури остават без преки политически или финансови последици. Слава Богу, че валутният борд ни държи като шамандури над водата, иначе в нормални условия нещастното ни левче щеше да сменя синусоидите си по три пъти на ден.

     В България съществува позорно политическо статукво на думите – те не участват в причинно-следствените вериги на реалния живот.    Словесната ситуация при последното правителство  обаче наистина стана страшна. Вчера намаляваме ДДС, днес го увеличаваме, утре го намаляваме... Ако бяхме Америка, щяхме да сринем световните борси за половин час.

     Абсурдните, диаметрално противоположни позиции по определен въпрос, води до трудни ситуации много несвикнали хора, каквито са инвеститорите или посланиците на западните страни например. Чакат ония хорица цяла година да чуят една сериозна и решителна позиция по някой важен за всички проблем, накрая дочакват, мрежата за предаване и приемане на информация се задейства, започват задграничните тайни бюра да анализират всяка дума, този петролопровод отпада, онзи газопровод остава под въпрос, онази централа се замразява...

     Пуска се в ход процедура за вземане на важни съответни решения (всяка политическа позиция е стока в края на краищата!), задейства се вероятно включване на тази държавица към някой по-голям защитен проект от геостратегическо значение, или пък се обмислят отстъпки в евентуална сделка по подновяване на самолетния й парк...

     Съвсем скоро обаче всичко това трябва да се задвижи отново, този път с обратна информация... Петролопроводът, ами защо не..., но газопровода ще го бъде със сигурност, при това с нова, тройна печалба, на централата пък ще й се направи пътна карта... Ще се строи път през гьола...

     Премиерът явно не си дава сметка къде се намира. Периметърът, в който неговото говорене се слуша и се чува, отдавна не е Банкя, нито София, където казаните (и извършените) неща са само за вътрешна употреба. Премиерът говори неща, които в нормална държава би трябвало да имат пряко отношение към геостратегическата й ориентация. Говори неща с геостратегически последици. Всеки човек с елементарна политическа култура разбира важността на думите в случая. Защото те означават позиция, предполагат решения от изключителна важност. В България обаче нормалните механизми не сработват. Тук привидността изцяло е изместила същността. През последните десет години политическият живот у нас е несвършващ спектакъл на провалящи се един след друг илюзионисти.

     Когато идваш на власт, претенциите за промяна не се отнасят само за смяна на министрите и областните управители със свои верни хора, а за промяна в курса на държавния кораб. Поне за това са те избрали онези, които са гласували за теб.

     Изведнъж обаче ти се оказваш по-гол от голия цар. Оказва се, че си поискал да управляваш нещо, което не познаваш. Сънувал си, че караш колело и на сутринта си се качил.

     Не си знаел финансовото състояние на държавата.

     Не си знаел , че Белене е гоьл за два милиарда.

     Не си знаел за Цанков камък.

     Не си знаел за здравеопазването.

     Не си знаел за социалното министерство.

     Не си знаел за военното министерство.

     Не си знаел за подписани големи договори със сто фирми.

     Не си знаел какъв бюджетен дефицит те очаква.

     Не си знаел нищо за образованието (тук е нормално).

     Не знаеш как да  осигуриш приходите в състояние на криза.

     Не знаеш, че в криза разходите не трябва да се увеличават.

     Ами тогава излиза, че изобщо не познаваш държавата, която искаш да управляваш. Искаш да лекуваш болния, без да познаваш епикризата му. В нашата ситуация откриването на детски градини е като предписване на аспирин за онкологично заболяване.

     Много неща може да не знае един премиер. Но това, което никъде по света не е позволено на премиерите, е да не знаят колко именно не знаят.

     Незнанието не може и не трябва да бъде управленска технология, защото постоянно поставя властника в абсурдни ситуации като газовата например.

     Премиерът може и да не помни точната цена на газа, да я сгреши с десетина,  дори (в нашия специален случай) и със стотина долара. Но ако не знае структурата на тази цена, ако не знае къде и как тя се формира, кой и на каква фаза прибавя или изважда проценти – къде е тръгнал именно този премиер да решава реализирането на енергийни мегапроекти?

     Коя е гаранцията, че ще знае структурата на цената за киловатчас атомна електроенергия? Няма никаква гаранция, че след десет години българският народ, както си е включил самодоволно климатиците към Втора атомна, няма да дочака някой друг руски вицепремиер, който да каже, че в цената на нашия киловатчас има нещо сгрешено и...

     Къде е абсурдът в случая?

     Абсурдът в случая е, че всички медии и министри повториха в хор ахването на премиера, че видите ли, наистина бе, цената вътре е два пъти по-висока от цената вън... И никой, ама никой никъде не излезе да каже:  „Добър вечер, драги зрители. Българския премиер не знае цената на газа.” Новината не е, че цената на газа е една или друга. Новината е, че премиерът не знае къде, от кого и как тя се формира.

     Но в България незнанието на премиера отдавна не влиза с критични нотки в новините. Дори напротив, всяка негова некомпетентност през деформиращата оптика на медиите придобива благовидна детска невинност. Премиерът е неизкушен. Той е чист и наивен. Незнанието на премиера е всъщност високо морално качество. Светнат от руския вицепремиер, той веднага се разпорежда за проверка... Какво има разни ми ти журналистчета да се питат какво щяло да стане, ако не бил дошъл този Зубков, или ако си бил замълчал?!

     Дойде ли? Дойде! И не мълча. С каква цел не мълча – не се знае. Но ето сега благодарение на него всички очакваме понижение на цената на газа с цели 15 процента! Каква ще е цената на понижението на цената – това е излишен въпрос. По-важното е, че у нас от Брежнево време не ни е идвал на крака такъв голям благодетел! Ето как  Русия отстранява всяка порочна несправедливост над братския славянски народ! Че как да не знае и да не разбира нашият премиер! Той ще ги надхитри всичките, както надхитри  Станишев и Костов на изборите. Не знаел той!

     А тия мърляви интелигентчета, дето  само драскат из интернета срещу руските енергийни проекти, срещу президента, че и срещу премиера, те много ли знаят? Само пригласят на Иван Костов! Той да тръгне веднъж петролопровода, да заръмоли южният поток, и да заработи Втора атомна, те ще ми станат само на интелигентчета! На гари-каспаровчета ще ми станат! Тогава ще видим кой какво знае!