Отворено писмо в защита на българската култура

Господин Министър,

Уважаеми Дами и Господа,

            По повод публикацията на в.Труд от 12.07.2010 г. “Министър Вежди Рашидов обявява в сряда арт реформата” си позволяваме да Ви обърнем внимание върху следното:

            Недопустимо е творческите гилдии  и синдикатите да научават от пресата решенията на Министъра на културата  за т.н.реформа. До този момент с тях не е обсъждано и изяснено, каква ще е тази реформа, независимо от подписаните споразумения, съгласно Кодекса на труда. Нещо повече – от цитирания текст проличава професионална несъстоятелност що се отнася до вътрешно - жанровите характеристики в музикалното изкуство и европейските традиции на музикалната практика.

            Изразяваме категорично несъгласие с реформирането на културните институти посочени в публикацията от министър Рашидов, без провеждане на социален диалог и експертно обсъждане. Това не е реформа, а ликвидация, особено в областта на музикално-сценичното изкуство, която ще доведе до социално напрежение и нови безработни.

            Явно прозира неразбиране и липса на управленски и експертен капацитет за реформиране на музикалните институции. Още на пръв поглед е ясно, че по отношение на музикално-симфоничното изкуство ще има само два обособени центъра – София /Софийска филхармония/ и Пловдив /Пловдивска филхармония/. Всички останали оркестри ще бъдат сведени до “симфониети” - малки музикални състави, които не са в състояние да поддържат симфоничен репертоар от ХVІІІ век насам. Това означава заличаване  на 90% от българското симфонично творчество!  Дори „Рапсодия Вардар”  от Панчо Владигеров и Националния химн на България няма да могат да бъдат изпълнявани в България – вероятно с изключение на София и Пловдив. 

Що се отнася до „симфониетите”, нека  експертите, работили по „реформата” посочат кои произведения от европейското наследство могат да бъдат изпълнени от състав:

2,2,2,2, - 2,2,0,0, - 0, - 10,8, 6, 5, 4. – н.нар. „Бетовенова симфониета” и в кои времена  ни връщат? Нима т.н. „политически елит” не си дава сметка, че в момента стремглаво се отдалечаваме от европейските критерии за изкуство и култура, че това, което искате да направите ни тласка  към „чалгизацията”, като безалтернативен модел на национална идентичност?

Г-н Министър,

Уважаеми Дами и Господа,

            Според Лисабонския договор, всеки европеец трябва да има гарантиран достъп до култура. Култура, която той сам да избере - опера, симфонична музика, оперета, мюзикъл и т.н. С въпросната ”реформа”, Вие искате да отнемете това право на българските граждани?! Защо?

            Позовавайки се на изказване на министър Рашидов, в.Труд твърди: ”Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани институции”?! С какви професионални аргументи планирате  това обединяване? И по какви причини бяха избрани точно цитираните центрове? Тук е умесно да попитаме, защо се закрива Пловдивска опера – театър с традиции, дал на България и света именити оперни певци. Какво налага това закриване? Само липсата на сграда ли? По този начин се цели съкращение на работни места. Каква икономия за държавата ще бъде реализирана с поредните безработни. Какво налага обединяването на институции? Коя експертна група посъветва Министъра на културата и изработи модела за това преструктуриране? Какви позитиви ще донесе това за въпросните културни институции и обществеността в Република България? Изчислени ли са финансовите разходи от мащабните съкращения, цитирани в текста? Изчислени ли са неустойките по сключени договори? Какви са очакваните резултати и в какви срокове ще бъде подобрена работата на тези институции. Какви са прогнозните предвиждания на експертите и съветниците на министър Рашидов?

Г-н Министър,

            Идеята за обединение е абсолютно несъстоятелна и доказва липса на експертен капацитет в повереното Ви министерство. Доказателство за това е наемането на външна консултантска фирма, която да изработи новия Закон за сценичните изкуства. При наличие на всички отдели и дирекции в МК, нужно ли е това?

            Вие, Г-н Министър, в публикацията заявявате, че бихте попитали: “хората съгласни ли са да плащат на 200 души ненужни заплати, когато няма продукт”. Този въпрос, дали не е по-основателен за дейността на МК. За гилдията е ясно, че в последния творчески сезон музикално-сценичните състави бяха тласкани  към изкуствен фалит т.е. оставени без минималните средства за организацията на творчески сезон – без солисти, гост-диригенти и прочие...Защо? За да може да се цитират фрапиращи цифри- колко безумно скъпо и несъстоятелно е музикалното изкуство? Защо то няма място в България? Защото чудото на българските оперни гласове е фикция? Или защото прехранващите се в Министерството на културата нямат нищо общо с наименованието на ведомството?

             Нужно ли е данъкоплатците да плащат хонорари на външни консултантски фирми, не е ли по-добре юридическият отдел на МК, който получава заплати за тази дейност, заедно с работна група от експерти от гилдиите и синдикатите да изработи този закон, както беше случаят със Закона за закрила на културата.

“По-добре да се оптимизират, да се обединят. Имаме обаче един страх, кои аджеба, ще отидат на улицата”.

            С тези Ваши думи Г-н Министър, Вие отново декларирате, че за вас Реформа е еквивалент на унищожение. ”Някой трябва да отиде на улицата” - това ли е отношението Ви към творците на България? Да ги изпратите на улицата!? Това ли е задачата на един министър на културата? В това ли е смисъла от съществуването на Министерство?

            Що се отнася до обединяването и там Вашите експерти са немощни. Националният музикален театър “Стефан Македонски” ще стане Софийски център за музика и балет, в който ще влиза и балет Арабеск, но няма да влиза името на Стефан Македонски?! Върховно управленско решение! Какви ще са полезните последствия от това. Кой и защо си позволява да заличи името на Стефан Македонски??? Нима „експертите” около министъра не са наясно, че творческото название е и търговска марка? Че „търговската марка” Държавен музикален театър „Стефан Македонски” е отдавна и трайно известна и търсена в Европа и Азия? Или може би РБългария  няма право на авторитетна търговска марка по света?

Интересно как ще решите казуса с „Пловдивска филхармония”, чийто артистично название беше приватизирано при поредната „реформа” със  „сливане, оптимизиране и реформиране...” Парадоксът е в това, че и един и същи сценарий се поставя наново, само че с различни изпълнители /министри/ Защо?....

            По същият начин стои въпросът и с балет „Арабеск” - уникална трупа с доказани успехи под това име. Неясното определение Софийски музикален и балетен център автоматично унищожава тези две търговски и имиджови марки. Явно целта е обезличаване на трупите и постепенното им закриване. За публиката, самата сграда от 60 години насам е известна като “Музикалния театър”. Огромна е опасността тази публика да загуби ориентация къде трябва да отиде, за да гледа спектакъл и кой по-точно спектакъл ще гледа? на „Арабеск” или на Музикалния театър?! Какво е това - Софийски музикален и балетен център? Билетен център ли е това... Много интересно, една “Фолкс опер” във Виена, чийто еквивалент е Музикалния театър “Стефан Македонски” как би могла да бъде преименувана във Виенски музикален и балетен център - представете си какво объркване за публиката по цял свят ще бъде това. Но хората държат на традициите си и не допускат подобна подмяна! Едва ли може да бъде измислена по-лоша PR и рекламна стратегия. Другото интересно в този случай е т.н. предмет на дейност - по търговския закон или творческите цели и задачи на тези два културни института НМТ “Ст.Македонски” и Балет “Арабеск” - коренно различни.”Арабеск” има специфично място и функция в културния живот на България като една модерна балетна трупа, боравеща със съвременни изразни средства и танцови техники. Тази дейност не се покрива с дейността и формата на Музикалния театър. Тук интерес заслужава и идеята за т.н. интендантско управление на сградата на Музикалния театър.

            Отделянето на управлението на сградата и материалната база от театралната трупа, както стана ясно - такъв модел се коментира и за Варненска опера, отново поражда въпроса какви ще са реализираните икономии – съкращение на работни места в културните институти и разкриване на нови работни места – обслужващи интенданската структура, какво ще е съотношението закрити и открити нови работни места.  Защо и кому е нужно това и как точно ще се случи? Вие, очевидно също нямате ясна визия. Ще бъде ли регистрирано ново юридическо лице и по какъв друг начин ще бъде управляван сградния фонд. Как и при какви условия трупите ще бъдат настанени във въпросните сгради. Какво ще стане с приемствеността по отношение на традициите и професионализма изграждани с десетилетия?! Категорично сме против отделянето на сградата от структурата и на НМТ “Ст.Македонски”!

            Държим НМТ “Ст.Македонски” да запази националния си статут и своето име и да бъде категоризиран в най-високата категория. За пореден път задаваме въпроса: с отделянето на сградите и обособяването на тяхната автономност  не се ли цели приватизация на изключително апетитни имоти в централните части на София, Варна и други градове на България.

            Отговорът, явно е  да!

            Настояваме за отстраняване на временно изпълняващия длъжността Директор на НМТ “Ст.Македонски” Тодор Димитров, поради липса на управленски капацитет, знания, опит в областта на музикалния театър, както и нужното образование и ценз, за да ръководи институт с национално значение. И поради причината, че е назначен от МК, за да подготви въпросното отделяне “образец открита сцена” и преструктурирането на НМТ “Ст. Македонски”.

            В писмо от 29.06. 2010 г. с вх.№ 6500026 до зам. министъра на културата Митко Тодоров, той е уведомен за позицията на Колектива и синдикалните организации на КТ „Подкрепа” и КНСБ при НМТ „Ст. Македонски”.

            Господин Министър, очаквахме да сте по-прецизен по въпроса за делегираните бюджети! По какви показатели и на какъв принцип ще бъдат определени тези делегирани бюджети. Дали това наистина ще повиши  изискванията към културните институти и социалния статус на хората работещи в тях. “Не можем да се откажем от тази идея, тъй като това е желанието на артистите” - това казвате Вие Г-н  министър на културата. Кои артисти?

            В България има лош пример за делегиран бюджет - болниците и училищата! Те не заработиха по-добре. Делегираният бюджет би могъл да доведе до прибързано ликвидиране на културните институции. Настояваме за широко обсъждане на експертно ниво с участието на Синдикатите, МК и независими организации и експерти - личности имащи отношение към Реформата в културата. Прибързани решения в тази посока ще имат фатални последствия за българската култура. А “редукцията”, с която Вие, министър Рашидов подменяте понятието съкращения ще струва много по-скъпо на държавата!

            Относно идеята менджмънтът да се отдели от творческата дейност на културните институти, смятаме че това е абсолютно неприложимо в България към този момент. Първо, няма достатъчно мениджъри с опит в управлението на културата, които да не са творчески личности. Имайки предвид броя на институтите и трупите в България е ясно, че това е абсурд. За да има адекватно управление, мениджърът трябва да е наясно с организацията, художествения продукт, работния процес, качеството на продукта и спецификата на културните институти, съобразно съставите, които работят в тях. Това автоматично води до извода, че мениджър на такъв институт няма как да е човек само с икономическо или юридическо образование, например, а трябва да е човек запознат със всичко изброено по-горе, което от своя страна води до извода, че не е възможно да не е човек от театъра, музиката, изкуството...

Г-н Министър,

Уважаеми Дами и Господа,

            Настояваме за изработване на национална културна стратегия, Закон за сценичните изкуства и провеждане на градивна реформа, обсъдена със Синдикатите и всички организации имащи отношение към културата на РБългария.

Реформа, която да е обмислена и наистина да доведе до развитие на културните институти и тяхната дейност. Ние смятаме, че не е необходимо да  се прибързва и по този начин, проблемите в културата да се задълбочават. Те трябва   да се решават с оглед запазването на българската културна идентичност и издигането на културата като необходима и неразделна част от възпитанието и духовното формиране на нацията. Тук не на последно място стои въпросът за хората работещи в тази област, подготвяни от деца за тези професии. Изпращаме ги на трудовата борса при липсата на пазар на техния труд и място където да го реализират.  Това е грижа на държавата!

            Българската култура е най-сигурният начин за интергрирането на България с културата на Европа! А Българската музикална култура от десетилетия е част от Европейската и Световна музикална култура. Каква ирония! За чудо на 20 век бяха посочени българските оперни гласове. Гордостта на родината ни, а сега се закриват оперни театри!

Г-н Министър,

Призоваваме Ви да не избързвате да представяте пред МС доклада за реформа в културата, който според сайта на МК вече е готов и ще бъде внесен в МС на 14.07 2010г. Уверяваме Ви, че културната общественост на България няма да приеме неадекватни, лишени от смисъл решения, които ще влияят на културния живот и бъдещето на България в близките и за съжаление, не само в близките години.

            Надяваме се, че не Вие ще останете в историята на България като министърът, провел унищожителна реформа  за българската култура.

Призоваваме Ви да не избързвате и поради причината, че меко казано, е некоректно в момента, в който повечето от културните институти и творци са в годишен отпуск да се решава тяхната съдба.

Предлагаме обществен дебат на тема: “Реформа под строй, ликвидация или просперитет на българската култура” с учредения дискусионен клуб “Българското музикално-сценично изкуство, накъде в ХХI век”. Надяваме се да срещнем Вашето разбиране и да вземете предвид нашето безпокойство на хора отдали живота си на изкуството и културата на България.

Уважаеми Дами и Господа,

            Изразяваме пред вас своята вяра, че няма да допуснете провеждането на “реформата” на министър Рашидов. Като национално отговорни държавни институции и личности, именно вие, можете да спрете посегателството над културните институции в България и ликвидирането на българската музикална култура!