Президентско рамо със стиснати палци за Борисов

Ако не сте забелязали още, обърнете внимание на чугунената прегръдка в центъра на София. Паметникът на съветската армия изобразява прегърнати, хванати за ръце съветски окупатори ( така се наричат официално по документи) и български посрещачи. А отдолу пише, че българският народ е благодарен.

В този стил, макар и привидно с елементи на свободна борба за пред публиката, сега се разменят потупвания по рамото и ръкостискания под формата на „преговори“ за руския газ, в които България няма преговорни позиции. Според енергийния министър Трайков, положението е безнадежно за цената на газа, защото България е изцяло зависима от Русия „както никоя друга страна“ в Европа. Премиерът Борисов пък откровено заяви от парламентарната трибуна, че имало извиване на ръце. Подразбира се „на първо четене“, че е взаимно.

Представяте ли си как един безсилен до безнадежност „преговарящ“, поставен в партер, „извива ръце“? Явно инквизицията е едностранна.

На този „преговорен процес“ президентът Първанов заяви днес, че „стиска палци“. Така той „ударил рамо“ на Борисов.

Със стиснати (в юмруци) палци Първанов удря рамо на правителството с извитите ръце и така му подлага крак. Поставяйки знак на равенство между неравните страни в разговорите, вербалната му подкрепа в стил „изберете българското“ е зле прикрито злорадство от предрешения провал на „българското“ и призив да се примирим с руската хегемония след имитация на преговори. „Ха, сега да те видя, като си толкова юнак”, подхвърля Първанов на Борисов край тепиха.

Очевидно чугунената традиция, увековечена чрез сталинисткия паметник в столицата ни, тържествува за пореден път на върха на държавата ни!