Бог да прости МВР-то

Бог да прости – защото хората трудно ще го сторят. Няма как да се забравят нито двайсетачката, безсрамно поискана от поредния дебеловрат катаджия, нито кървавите дири по жълтите павета от 14 януари, нито епидемията от скоротечни заболявания с летален изход, сполетяла по един или друг повод прибраните в родния кауш, нито срамните далавери, в които хора с полицейски пагони твърде често се оказват забъркани.

            Вероятно има нещо символично в това, че самите полицаи понесоха ковчега на МВР по софийските улици. Първоначалната им версия беше, че вътре има тиква и полицеска униформа. Алегорията е сполучлива – едното подхожда на другото -  поне по тези географски ширини.

После се оказа, че в ковчега няма нито тиква, нито униформа – за да не бъдели обвинени протестиращите в гавра с последната. След дълго шествие, което включваше и връчването на петиция в посолството на Чехия (като страна председателстваща ЕС), полицаите положиха ковчега пред НС и се изредиха пред него, хвърляйки вътре откъснати пагони. Този символичен акт на саморазжалване би трябвало да бъде разчетен от ръководството на МВР по съответния начин: искаме повече пари или си вдигаме чуковете.(И отиваме с тях от другата страна на бариерата – вероятно биха могли да добавят някои герои от полицейската гилдия. Защото други няма и защо да го добавят – те отдавна вече са там.)

Българските полицаи искат увеличение с 50% на заплатите – като сочат за пример руманските си колеги, които са получили такова от 55%. Българският министър на МВР им дава 5% - точно една десета от исканията им, определя същите като нереални, нахални и провокативни, а протестът им – като политизиран.  "Имам чувството, че някой от организаторите непрекъснато поставя нови искания, които са неизпълними, с цел да се достигне точката на кипене" – твърди Мики Маус. Това е името, с което полицаите назовават своя министър по интернет форумите, в които обговаряха своите искания и протестни акции. Чувството за хумор впрочем е доказателство, че освен тикви в МВР има и мислещи глави.

Проблемът е, че протестиращите полицаи са твърде много. Между 6000 – ако ги брои МВР, и 15000 – ако ги брои “Подкрепа”, която иначе уж няма нищо общо с митинга. Не друг, а министър Миков беше заявил, че митингът ще бъде охраняван от униформени полицаи. Нямаше такива охранители; никой не охраняваше дори самия парламент. Какъв многозначителен контраст: на 14-ти януари имаше две-три хиляди протестиращи, а сградата с надпис “Съединението прави силата” се охраняваше от около две хиляди полицаи. Сега имаше най-малко шест хиляди протестиращи – и срещу тях – никой.

Тази липса е симптоматична. Нито един униформен полицай не се унижи да “охранява” протестиращите си колеги. Което много ясно показва, че дори и тези, дето не бяха на улицата, са солидарни с протеста. Това беше не по-малко въздействаща демонстрация от самия протест. Тя практически дублира неговото послание – и след нея Мики Маус едва ли ще спи добре.

Имат ли право българските полицаи да предявяват такива искания в своя синдикален протест? Да, имат – въпреки че повечето български граждани са на противното мнение. Първо – живеем в абсурдна страна, поради което абсурдисткият акт на погребване на МВР от самите негови служители си е съвсем в реда на нещата. Второ: те наистина са зле платени – и го знаят, тъй като сравняват заплатите си с тези на колегите им в другите европейски страни и – забележете! – с тези от българската ДАНС. (Грешат обаче – ДАНС са толкова добре платени не защото се борят с престъпността, а защото вършат мръсната работа на българското правителство и персонално на неговия премиер.) И второ: добре известно е, че няма нищо по-лошо за реда и справедливостта в една страна от бедния полицай. Защото всеки го подкупва, а и той самият няма нищо против. И защото никой не го уважава, понеже струва много евтино. Гангстерският бестиариум, в който се е превърнала страната ни, се дължи в не малка степен на тези два фактора, които всъщност са двете страни на една и съща монета.

Могат ли тези искания да бъдат изпълнени? Абсурд – казва Мики Маус – няма такива пари в бюджета. Може – опонира му Минчо Спасов, шеф на комисията по вътрешен ред и сигурност в НС. Само че трябва да се съкратят половината служители в адменистрацията на МВР. На пръв поглед тези думи изглеждат като друг начин да се потвърди отказа на вътрешния министър. Да, ама не е така. Предложението е повече от сериозно и заслужава да бъде обсъдено. В момента администрацията има повече щатове от реалните полицаи. От 63 000 служители в системата на МВР 32 000 работят в администрацията. Според Минчо Спасов “това е три пъти повече от броя им на човек от населението в Чехия и два пъти повече от Румъния”. Той даде и друг пример по отношение на несъответствието, наследено още от свръхраздутия милиционерски щат на Тодор Живковска България: двайсетмилионния Истамбул се охранява от 30 хиляди полицаи. България с нейните седем и половина милиона обитатели – също.

Пита се какво всъщност правят всички тези канцеларски плъхове, които мърдат ушички под стряхата на сградата с лъвовете? Пишат доклади? Придвижват бумаги от канцелария в канцелария? Слухтят кой с кого си говори и кой с кого и за какво си пише по интернет? Много милиционер (пардон, полицай) – малко заловен престъпник. И много “взятки” от джоба на българските граждани – кога за мизерни заплати – от парите им като данъкаплатци, кога пък в буквалния смисъл на думата – пъхнати примерно в шофьорската книжка.

Така се явява омагьосания кръг: пари се дават при по-добра работа. По-добра работа няма. Има превръщане на МВР в присъдружна на мафията организация. По-добра работа е възможна само при по-добро заплащане. По-добро заплащане няма. Всеки се спасява, както може. В МВР ако не друго, то възможностите за незаконно припечелване са добре известни и практически неограничени.

Лошото е, че отвъд парите има и още нещо. Човешкото достойнство например. И за него питат протестиращите полицаи – нищо, че по закон нямат право да протестират. Питат – защото достойнството е над много неща – над закона включително. Ако законът потъпква това достойнство, той трябва да бъде сменен, а не човешките критерии за това кое е достойно и кое не е. Защото за ситуацията в МВР важи една добре известно поговорка: рибата се вмирисва откъм главата. Поставете се само на мястото на онези БОП-аджии, изпратени да дебнат около поредната мафиотска седянка, които с огромно удивление и срам виждат как към същата се присъединява... самият министър на МВР! Или пък  на мястото на онези пернишки антимафиоти, уволнени и разпофъчкани от главния секретар на МВР – защото са си позволили да работят по Куйович. Или пък на мястото на онези незнайни полицаи, които са отблъсквали оферти за това да си папкат заедно с мафиотите, и които виждат от екрана как техния министър коментира казуса с втория човек в НСБОП Иван Иванов, приел точно такава оферта: те виждат как този външен министър размахва пиянски пръст и изрича пословичната меверейска абракадабра: “Куйович, Муйович, Уйович!”

Тези, дето са на улицата и късат пагоните си, за да ги хвърлят в ковчега с надпис ВМР, не искат повече да това продължава така. Да, те искат пари, но като че ли повече от тях искат да се почувстват достойни и уважавани. Искат да не бъдат предавани от своите началници, искат да не бъдат принуждавани да разпъват чадъри над личните гангстери на висшите политици, над контрабандните канали и перачниците за пари, които се изливат после в партийните каси. Искат да бъдат наистина полицаи, а не портиери пред нечий сарай или пазители на нечий партиен обръч. Имат самочувствието на хора, които могат сами да решат проблемите си – и са прави, наистина го могат. Твърдят, че са “най-достойните хора и служители на тая земя”. Заявяват:"Днес ковем история и работим за собственото си бъдеще". Може би са прави, може би не съвсем – но поне искат да променят нещо – и в себе си, и в своята къщичка.

Имате ли уши да ги чуете, г-н Мики Маус? Те знаят какво да направят, ако никой не поиска да ги чуе.