ПРЕЗИДЕНТЪТ НА «НЕЗАВИСИМА» БЪЛГАРИЯ

Дали българите разбират вредата, което това мекотело организъмче вече е нанесло и ще им остави за поколения напред? И то само за два мандата!

Това същество превърна Москва в трамвайна спирка и с типичния  страх на всяко  комунистическо мозъче от западния свят прегърна путинската закъсняла идея за възраждане на съветската империя. А България беше едно важно звено от тая идея – вечната послушна България, тази България, където путинските имперски поданици  все още довличат измръзналите си задници за малко южно слънце; тази България, която биха искали да направят свой постоянен апендикс, да влачат помазаните си дечица на гарантиран южен курорт и да завличат всичко което могат да получат от една плодородна и благодатна природа, каквато те нямат. А най-вече от мазната и угодлива мутра на тоя президент да получават потвърждение  за  послушанието на тоя палаш пред неговия господар. Петата колона на тоя господар тихомълком вече мърсува в страната с тайната надежда да я отдели безболезнено от нейния курс към Европа.

Колко пъти това четириного президентче трябваше да ходи в Москва, за да убеди политически аморфния българин, че то принадлежи на Русия телом и духом, че пред нея не може да ходи на два крака? Неговата угодническа природа идва от партийната мая, с която е заквасен и която е основната бариера в мозъка му за връзка с останалия свят. В калъпа, в който това същество е формирано, няма място за други идеи и импровизации, освен неговите и на партията му. Затова и тайните мисли на това създание се въртят около връщане към неговия предишен господар, неговия наставник, чиито желания, като всеки палаш, той е петимен да изпълни.

Затова от първия ден на тройната коалиция те се впуснаха да въртят опашки в краката на новото-старо КГБ, да ги приеме, да ги погали, да му кажат колко са му верни до гроб.

Това шоу се разиграваше пред очите на българите за една цяла година. Парадът на хомосексуалистите бледнееше пред тая фройдистка демонстрация на мъжка любов, включваща и хормонално  омъжествените  мутри на беловласите партийни амазонки и техните кофи сълзи по стари времена пред червеноармейските изстъпления на чифутина Йосиф Кобзон.

Тоя президент натресе на българите и едно негодно подрастващо палашче - руски мелез, от който човек получава вкус на пясък в устата. Тоя президент не обели нито дума за уговорките си с новия самодържец на Русия или за начина, по който се е онождал с него при многобройните му прибежки за съвети, наставления и нареждания.

И ето сега, когато американския посланик Уорлик поиска повече публична информация за енергийната политика на сегашната власт, тоя същия президент дава акъл на чуждите дипломати «да не бъдат толкова активни в съветите си към една независима държава»!!!

Господа българи, той говори за независима държава! Да го мразим не върви – не хваща дикиш; да го пречукаме би означавало да използваме методите на неговата партия. Остава ни само да пораснем в достатъчно организирана форма, за да изритаме от живота на страната него и неговата човекоядна партия. Иначе такива като него  ще ни държат вечно в детската градина на Европа – недорасли и със забавено развитие.