Петя Владимирова"Демократи за силна България" ще питат официално премиера Бойко Борисов "какво ще направи държавата, за да си върне имотите, които "по незаконен начин са се оказали в частни ръце". От партията уточниха, че освен "Алея първа" във Варна и фрапиращите случаи на заменени държавни парцели в питането попадат и т.нар. царски имоти."
Тази политическа новина от миналата седмица, вкарваща в един кюп "Алея първа" в Морската градина на Варна (която е собственост на общината), замените на държавни парцели (за които правителството все още търси решение) и царските имоти (които могат да бъдат само юридически въпрос), може би ще затрудни премиера.
Той ще се измъчва публично в тясното пространство между това да отговори на масовото обществено очакване да покаже твърда политическа решителност за отнемане на имотите на царя, от една страна, и средствата, които законът и конституцията му дават, от друга.
И питащите политици, и отговарящият премиер добре знаят, че конституционни средства за удовлетворяване на политически желания относно имуществените въпроси на царското семейство той (а и който и да е друг министър-председател) няма.
България минава за правова държава, все още, поне за такава я броят в Брюксел. Затова и сериалът "царски имоти" се развива години наред в стил "Защо нищо не правите, за да си върне държавата имотите", пита опозицията, без значение дясна или лява; "Ами нали вие му дадохте правото", отвръщат управляващите, сочейки към СДС.
Питането на ДСБ идва в момент, когато пловдивският съд на първа инстанция отказа да признае правото на собственост на бившия цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски над чифлика Кричим. То дойде като подходящ повод за нова словесна вълна на политиците срещу имотите на царската фамилия, които ощетили държавата и народа.
Защото продължаващият седми месец мораториум на парламента върху разпореждането на Симеон Сакскобургготски с възстановената му собственост вече дори не се споменава от политиците и те добре знаят защо това тяхно творение не става за хвалба.
Мораториумът върху царските имоти е уродливият плод на болната ни демокрация
който политическите му създатели гузно се мъчат да не споменават. Техният мораториум най-напред погазва конституцията. А освен това мнозинството записа в него, че той ще действа "до приемането на специален закон" за царските имоти, а седми месец не е написана и буква от него. И няма как да бъде написана - евентуалният специален закон за царските имоти би бил точно толкова противоконституционен, колкото и мораториумът.
Как стана така, че точно при Бойко Борисов беше гласуван този мораториум?
За да не изостане от сините лидери в демонстрирането на ненавист към царя и за да се хареса и той на избирателите, лидерът на ГЕРБ изпусна депутатското си воинство да тръгне подир болшевишката идея на Яне Янев.
Така на 18 декември 2009 г. българският парламент се превърна в конвент, който роди възбраната за разпореждане с имущество на конкретен човек, в случая бивш цар и премиер. Което си е безпрецедентен произвол - според споделеното под сурдинка мнение на най-висши магистрати, историци, политолози и дори според някои от самите политици, които гласуваха мораториума.
Такъв прецедент в съвременния правов свят няма
От поне 200 години насам, откакто действа разделението на властите, конституциите на европейските държави, включително и днешната българска, не позволяват политически органи, каквито са парламентите, да решават имуществени въпроси на конкретни физически лица, тъй като това е правомощие единствено на съда.
По същата причина депутатите не могат да драснат и чертичка от обещания "специален закон" за царските имоти, тъй като пак според конституцията, а и според Закона за нормативните актове "законите трябва да регламентират правоотношения, засягащи неопределен кръг лица".
Мораториумът беше атакуван пред КС от омбудсмана Гиньо Ганев, но конституционните съдии обявиха искането за недопустимо с мотива, че обмудсманът може да оспорва само закони, а мораториумът е решение на парламента.
То може да се атакува от една четвърт от депутатите, от президента и от главния прокурор. Надали някой от тях ще го направи - да бъдеш различен се иска истински кураж и способност да носиш сериозна отговорност.
Щом такъв мораториум е възможен днес в България и никой официален фактор не се впечатлява от това, защо утре някое друго мнозинство да не гласува, че имотът на "гражданина Х" или дори къщата в Банкя на "някогашния премиер Борисов" е придобита "незаконно", както се изразяват сега партийните лидери за възстановяването на имуществото на царя? Въпреки че повтаряната напоително "незаконност" не е установена с никакъв надлежен акт, а такъв може да бъде само съдебният.
Какво следва оттук нататък?
Темата ще стои отворена
за да се говори не конкретно, принципно и с аргументи за проблема, а изобщо и "по принцип" за алчния цар, който дошъл да си вземе имотите. И ще се чака той да осъди държавата в Страсбург (за това намерение на Симеон Сакскобургготски, отнасящо се конкретно за мораториума, съобщи електронното издание "Медиапул", позовавайки се на свои източници).
Парадоксът е в това, че този единствено възможен ход на Симеон Сакскобургготски ще въоръжи същата политическа маса, която гласува мораториума, с още един аргумент срещу бившия цар и с оправдание на собственото й лицемерие: "Ами ние направихме каквото можахме, ама ей на - Страсбург реши друго."
Независимо от това ГЕРБ ще бъде притискан политически от другите партии да "реши въпроса с царските имоти", в резултат на което ресорните министри ще се видят принудени да заведат дела в съда в изпълнение на неосъществими с юридически средства политически ангажименти.
И ще се нагледаме на абсурда как държавни институции твърдят официално, че Врана или Царска Бистрица например не са били частен имот на царското семейство, а са принадлежали на държавата. Същата държава, която, въпреки че тези имоти са били нейни, държавни, ги е... национализирала през 1947.
Земеделският министър вече свърши тази работа. Като не можаха юристите на земеделското министерство да изготвят логичен иск за 4500 дка гора, за които се твърдеше (но не се доказа), че са надвзети, внесоха иск за всичките върнати 16 хил. дка гори. Папките бяха занесени в Съдебната палата пред телевизионните камери, за да се увери народът, че и министрите на ГЕРБ се борят с царя. Пък каквото сабя (съдът) покаже.
Може и да покаже, знае ли човек. Когато някой вътрешен министър например, независимо кой, започне да обявява публично, че имал предпочитани председатели на съдилища, с които МВР много добре работело, съдиите в тях стават внимателни. За да не стъпчат с някое свое решение надеждата на своя шеф да стане или председател на някой нов специализиран съд, или на нещо друго. Тогава всичко става възможно.
Имотите на Симеон Сакскобургготски трябва най-сетне да спрат да се употребяват като политически инструмент за печелене на мимолетна слава на един или друг политик, на едно или друго ведомство. Решението им не може и не бива да зависи от това какъв премиер е бил, как е управлявал, какво е свършил в тройната коалиция.
То трябва да се определя по всеки породил се казус от юридическите аргументи. За да се потвърди, че България е държава, в която законът е еднакъв за всички и всички сме равни пред него.
Независимо от актуалния политически дневен ред.
От: http://dnevnik.bg/
Вземете последните новини.png)
