СПОЛУЧЛИВАТА АВАРИЯ

При правилно разчитане на дневника на Георги Димитров разбираш че:

“ НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ МАРКСИСТ, АКО НЕ СИ ЛЕНИНИСТ

- НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЛЕНИНИСТ, АКО НЕ СИ СТАЛИНИСТ.”

Любен ЛАЧАНСКИ

 Покойният Христо Калчев, Бог да го прости, си беше въобразил, че в криминогенна  България можеш да забогатееш по относително честен начин, ако станеш “летописец” на мутрите. Написа десетина бандитски свитъка. Отиде си. Онкологичен, пиян, беден и несретен. Но талантлив.

Псевдо-мутрата Георги Стоев, за когото не съм убеден, че знаеше от коя страна се държи дърводелски молив, се самопровъзгласи за писател. Повярва си. Издиктува някому поредица недоказуеми сюжети с дъх на дрога и барут. Гръмнаха го. Не от страх… Просто за респект.

Боби Цанков – журналистическа карикатура на подлия и подкупен пост-живковистки парвеню, реши вербално да изнудва знакови катили от подземието. Изрешетиха го… Просто и хладнокръвно в името на бандитския кодекс.

Убеден съм, че няма никога да открият убийците на погиналите от суетите си графомани. Пък и защо са ни? За да има правосъдие, ще ме прекъснете…Чие правосъдие? Правосъдието на кретена? Кой не знае, че мафията изнудва и убива? Кому са нужни нескопосните опуси на  воайори, решили да надхитрят бившите си авери, а и съдбата? Нуждата била народна? Щото народа обичал да чете подобен род мерзка проза? И да съпреживява?

Така е. Сегашният народ обича да чете за изнудвания и грабежи, за изнасилвания, отвличания и за премеждията на пеещи проститутки. Защото това му е вменено от миналите му животи. Защото ние сме заченати в греха на къде по-жестоки престъпления. В скутовете на мерзавци, които десетилетия по-после трябваше да наричаме и герои, и пътеводни звезди, и знаме, и чест, и съвест на нацията и епохата. Едва ли не и богоравни?

Тези типове също оставиха Лукавото си писмено наследство във вид на дневници, спомени, мемоари. Но ние не умеем да ги четем, въпреки, че там убийствата са къде повече и по-кървави. Въпреки, че в тези опуси мерзавщината е прикрита от управленска фразеология, а кражбите, отвличанията и изнудванията са приподнесени като всенародна грижа и някаква политиканстваща доктрина.

Поколенията, родени при комунизма, се захласват от зле прикрита носталгия по собствената си младост – и крият зад нея лозунгарските и декламаторски неосъществените стремежи на късния си инфантилен пубертет. А това е пагубно. Защото зле прочетената история винаги се повтаря като фарс, както впрочем и сами се убеждаваме. И то не само в последно време.

Ето защо внимателно и безпристрастно прочетох “Дневникът на Георги Димитров”, който е впечетляващ по обем том и реших да ви предложа цитати от него от средата на 1939-та, до началото на Втората световна война. В това време Димитров е гражданин на СССР и ръководител на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал /ИККИ/. Живее в Москва и се грижи за победата на световната революция. Бои се от Сталин и е с абсолютно неясно политическо и житейско бъдеще.

Суетен, лъстив и преяждащ чревоугодник, той все още и сам не подозира, че ще бъде назначен от Джугашвили след поредната война за чорбаджия на България. Че ще бъде екзекутор на нейните автентични политици и интелектуалци и ще се превърне в зловеща фигура за няколко поколения българи. Но нека не сме голословни, а да отворим страници от дневника на Георги Димитров, които са наистина част от една зловеща лична драма. Драмата на цял народ обаче.

28 май 1939 г.

Д-р Барски дойде с професор Франщейн /уролог/.Установиха процедура за простатата.Втори “разтоварващ”ден само с извара и мляко.Първия беше на 23 май 1939 г.

31 май 1939 г.

Доклад на В.М. Молотов за международното положение и външната политика на СССР. Забележителен документ.

Първа процедура за простатата.

1 юни 1939 г.

При зъболекаря. Чисти и пломбира зъбите.

7 юни 1939 г.

Започнах да се уча да шофирам. Първият урок мина, като че ли успешно.

11 юни 1939 г.

Аз чувствам, че от това което трябва да правя, 75% не успявам да направя.

12 юни 1939 г.

Шофирах без авария.

13 юни 1939 г.

Управлявах автомобила добре. На завоя при санаториума автомобилът са удари в дърво-повреди се предната част и Роза Юлиевна си удари крака. Слава Богу, всичко мина благополучно. Повредата на автомобила е незначителна, хората не са пострадали много. Може да се каже: Сполучлива авария!

Тук ще се наложи малък коментар: Първо, коя е тази фамозна Роза Юлиевна, която е претърпяла “сполучливата авария”. Да ме прощават всички революционери по света, но да наричаш съпругата си със собствено и бащино име, някак е прекалено превзето и за шеф на Коминтерна. Другарят Димитров за себе си в онези години може да е бил и прав, защото семитската фамилия на австрийската му “другарка”  Флайшман,  е идвала в повече дори и на Сталин.

А може би най-вече нему. Въпреки, че австрийската “активна общественичка”  е благоразумна и не се намесва нито в политиката, нито в откровените конспирации на ИККИ.Доволния и сит съветски живот и е бил достатъчен. Лошото е само отношението на Героя от Лайпциг. Той първо ни съобщава, че повредата на автомобила е незначителна, а по подир, че хората не са пострадали. Много…След което ще дойде и брилянтното заключение: Сполучлива авария.

Сигурно Георги Михайлович не е имал време да отбележи по-късно в дневника си пак тази фраза, когато вече е видял, че комунизма под негово ръководство се проваля и в България. Но фразата я няма по-подир в дневника. Пък и комунистите са смели хора, едва свикнали да управляват автомобила те дават газ. Сигурно затова са искали да изсекат дърветата по пътя. По сталински.”Цепиш дърва, летят трески…” Няма съпрузи, няма приятели. Това последното да ви се струва някак особено познато напоследък? Иначе далаверите са посочени като откровена държавна политика. И това може да ви се стори познато, при това много познато. Но да разлистим по нататък:

22 юли 1939 г.

Постановление на ПБ на ЦК на ВКП/б/-20 юли 1939 г. Да се открие кредит на ИККИ в сметката на бюджета за 1939 г. в размер на 300 000 златни рубли и два милиона червонови рубли./На това му се вика двоен стандарт. По късно “червоновите” рубли, с които можеш да  купиш само хляб и сол в СССР, ще се нарекат-дървени рубли. Бел.м. Л.Л./.

Да се изпратят на майка ми 52 американски долара в България.

24 август 1939 г.

Публикуван е договорът за ненападение между СССР и Германия. Снимка в “Правда” и “Известия”. Молотов, Сталин, Рибентроп, Гаус.

30 август 1934 г.

Тревожни сведения от всички страни.

В Съветския съюз-спокойна увереност в утрешния ден.

31 август 1939 г.

Доклад на Ворошилов за законопроекта за зъдължителна военна повиност. Съобщение на Молотов за съветско-германския договор за ненападение. Ратификация на договора от Върховния съвет на СССР.

1 септември 1939 г.

Войната между Германия и Полша започна.

7 септември 1939 г.

В Кремъл. Сталин, Молотов, Жданов. Сталин подчертава: Войната се води между две групи капиталистически страни. Бедни и богати. За колонии суровини и т.н.За преразпределение на света, за господство над света.Ние не сме против те да се бият хубавичко едни срещу други и да се изтощават едни други./…/Полската държава по рано в историята е била национална държава. Поради това революционерите са я защитавали от разделяне и поробване. Сега фашистката държава подтиска украинци, белоруси и др. Унищожаването на тази държава в сегашните условия би означавало една буржоазна фашистка държава по-малко. Какво лошо би имало, ако в резултат на разгрома на Полша ние ще разпространим социалистическата система върху нови територии и население.

17 септември 1939 г.

Съобщение на Молотов по радиото за преминаване на границите на Западна Белорусия и Западна Украйна от Червената армия .

7 ноември 1939 г.

В Кремъл. Сталин каза:” Лозунгът за Съединени европейски щати беше погрешен. В.И. Ленин се сепна и свали този лозунг.”/ Сигурно ви е ясно защо и Путин толкова ненавижда ЕС?Бел.м. Л.Л./

23 декември 1939 г.

60 годишнината на Сталин в Дома на Съюзите. Доклад на Ярославски.

”Не можеш да бъдеш марксист, ако не си ленинист. Не можеш да бъдеш ленинист, ако не си сталинист!”.

/Спомняте ли си, че първия демократично избран български президент Ж.Желев със сълзи в очите вопиеше, че е марксист и пак марксист! Бел.м.Л.Л./.

24 декември 1939 г.

В “Правда” са публикувани отговорите на Сталин на поздравленията на чуждите държави.

В отговор на Хитлер:

“Моля Ви да приемете моята признателност за поздравленията и благодарност за Вашите добри пожелания към народите на Съветския съюз.”

В отговор на Рибентроп:

“Благодаря Ви, господин министре, за поздравленията. Дружбата на народите на Германия и Съветския съюз, скрепена с кръв, има основание да бъде дълга и здрава”.

Има и ред други интересни неща в този грамаден том.Разбира се, недовидяни и от автора, и от наследника му, и от услужливите редактори и съставители. Страшното е, че между кориците прозира днешния ден. И това, че и Сталин, и Димитров не са си отивали от нас. Само на Роза Юлиевна малко и пострадал крака през 1939 година. А България продължава да страда от тази “сполучлива авария”. Намерете и прочетете тези дневници  има какво да се научи от тях, най-малкото от къде са се взели мутрите и прочее мафиоти в България.