Едвин СугаревСтранно е наистина това мълчание! Колкото и да съм убеден, че то е пряко последствие от безпаметството българско – и от систематичното обезмозъчаване и видиотяване на българския народ, продължаващо вече повече от половин век – все пак ми се вижда странно.
През последните две седмици в България се случиха неща, които ни поставят съвсем директно пак там, откъдето уж поехме преди 20 години – в руската политическа орбита, в прегръдките на последната голяма сатрапия в съвременния свят. И неща, които ясно говорят, че сме управлявани не от някакъв чутовен герой и национален спасител, а от най-банален рубладжийски палячо.
В резултат: никакъв знак, че някой съзнава за какво става дума – като се изключат няколко смислени коментара в интернет-джунглата. Българските медии, тъй наречената „независима” българска журналистика, се отдаде на съвсем независимо премълчаване на темата – и на Първановско стискане на палците за успеха на енергийните преговори в Евксиноград, на които стпраната ни окончателно се прости с последните остатъци от енергийната си независимост – или по-точно с илюзиите, че някога е имала такава.
Прочее нека припомним реперите на протеклия пред очите ни политически водевил. Същият се разигра по следната хем абсурдна, хем пък и бездарна схема:
- Бойко Борисов обяви, че България се отказва от проекта „Бургас-Александропулис” и замразява АЕЦ „Белене”;
- обяди му се Путин и Бойко моментално обърна палачинката;
- дойде Зубков, вице на Путин и big boss на „Газпром”, и затвърди неговата увереност, че Путин е разбраният човек, а опонентите Бойкови са неразбраните – прочее разбраха се за „Южен поток” и Втората атомна, като веждувременно солидарно се зачудиха на високите цени на газа в България;
- българският премиер заяви, че от договореностите с Путин и Зубков ще останат щастливи и руският, и американският посланик;
- на свой ред дойде Шматко – преговаряха с Трачо Трайков до късна доба в последния уикенд, подписаха пътна карта за „Южен Поток” и обявиха, че след подписването на новите договори за газови доставки ще пропъдят посредниците;
- Бойко Борисов строго се накара на Сергей Станишев и Петър Димитров, че докато Трайков и Шматко взаимно си извиват ръцете, опозицията го кара да издаде преговорната си стратегия;
- както можеше и да се чаква, най-накрая взе думата и президента – само че този път не за да охули Бойко Борисов, а за да го похвали – като обяви, че стиска палци за успеха на преговорите с „Газпром”;
- Шматко си тръгна от България с думите, че нямал чувството, че Москва е направила големи отстъпки пред София.
То оставаше и да има. И при среща между вълк и агне вълка – кой знае защо – също няма такова чувство. Горчивата истина е, че тези преговори най-вероятно са били просто необходимия камуфлаж, който да прикрие факта, че всички отстъпки са направени от и за сметка на България.
Абракадабреният маниер, чрез който Трайчо Трайков представи резултатите от проведените преговори, е достатъчно ясно свидетелство за това. „Размисълът свърши с постигането на договореното, сега вече гледаме напред.” Напред към какво? Навярно към светлото бъдеще. При което според министъра: „Сами по себе си тези преговори не решават проблемите, а въпросът с енергийната ни независимост от Русия пък не решават въобще.”
Абсолютно точна диагноза – само че същата с има и продължение: водените от него преговори наистина не решават въпрса за енергийната ни независимост от Русия, но пък с пълна сила решават въпрса за енергийната ни зависимост от същата. Истината е, че правителството направи точно това, което всички експерти го съветваха да не прави – пристъпи към пакетно водене на преговорите: точно какъвто бе и съветът на основния лобист за руските енергийни проекти в България – българският (с извинение) президент. И никак не е случайно, че именно той – най-върлия враг на Бойко Борисов, сега му стиска палци. Редно е да стиска: българският премиер де факто осъществява неговата енергийна стратегия.
Казаното от мен е, разбира се, нонсенс. Не „неговата” – защото при хора като Първанов такива местоимения са лишени от смисъл – те просто си нямат нищо, което може да бъде пределено като плод на техния разум, воля и вяра. Руската енергийна стратегия – това е прочее нещото, което реализира „генералът на народа”. Да, разбира се – ще получи някой и друг процент отстъпка в предварително надутите до небето цени на газа – и ще може после да се бие по гърдите и да говори за тежките преговори, на които бил защитил националния интерес. Но ще ги получи не даром, а срещу съгласието за „Южен поток” и за АЕЦ „Белене” – сиреч в сделка от типа на тази в Украйна – по-ниска цена срещу оставането на руския боен флот на украинска територия.
Всъщност може и да не ги получи – защото от изявленията на Трайко Трайков става ясно, че докато има голям напредък в преговорите за „Южен поток” (казано така, това би означавало, че ние се натискаме да правим „Южен поток” – иначе не е ясно защо преговарящия министър жертва основния си коз – съгласието за този проект, без да е постигнал абсолютно нищо!), то тези за цената на газа нещо май боксуват – и единственото, което всъщност е договорено, са... принципите, по които ще се водят тези преговори.
И че – да, Русия се била съгласила с махането на посредниците, само че от 30 юни 2011 година – а дотогава те ще са фалирали „Булгаргаз” и ще вземят целия гозов пазар за себе си и респективно – за „Газпром”. Прочее пак оттогава ще влезат в сила корекциите на цените за газовите доставки, но те май няма да бъдат 15%, за колкото настява България, а ще бъдат между 3 и 7% - сиреч пак ще плащаме най-високите цени за природен газ в цяла Европа.
Което между впрочем – нека подчертая това – няма да е случайно. Защото от изследване на Европейският център за международна икономическа политика (European Centre for International Political Economy - ECIPE) става ясно, че България е най-силно зависимата от руската компания "Газпром" страна в Европа. Индексът на тази зависимост у нас е 22, малко по-назад е Латвия с 21, най-независими са Португалия и Холандия с индекс 2.Та като имате предвид този индекс, можете да си представите само как Трайчо Трайков е извивал ръцете н руския си колега Шматко. Голямо извиване на ръце е паднало, и голямо стискане на палци – също.
Като резултат е възможен един основен геополитически извод: визията за България като 16-та съветска република всъщност никога не е отменяна, а поговорката „Курица не птица, Болгария не заграница” никога не е губила смисъла си. Просто 16-тата съветска и имперската „Задунайская губерния” са интегрирани в един нов вариант, според който Болгария е газово-ядрена „подруга” от векове за векове.