Путин и Борисов обсъдили среднощно "крупни енергийни проекти"

Реализирането на крупни международни енергийни проекти са обсъдили късно снощи в телефонен разговор между руския премиер Владимир Путин и българския му колега Бойко Борисов, съобщи руската държавна агенция ИТАР-ТАСС в четвъртък.

Двамата са коментирали текущи моменти на двустранните търговско-икономически отношения, но акцентът е бил върху енергийния диалог, се казва в съобщението за разговора, за който през целия ден Министерският съвет в София не намери за нужно да информира.

Официално се съобщава още, че Путин е разговарял и с премиера на Гърция Георгиос Папандреу.

Буквално часове след разговора между Путин и Борисов генералният директор на компанията за изграждането на нефтопровода "Бургас - Александруполис" Владислав Емелянов изненадващо даде пресконференция в София.

След среща с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков той заяви, че проектът трябва да бъде реализиран, защото ще донесе бонуси не само на Русия, но и на България и Гърция.

Проектната компания за строежа на петролопровода смята да разработи такъв проект, че да не се допуска екологичен риск. “Готови сме да плащаме повече пари, но да се изключи всеки риск за околната среда“, заяви в четвъртък пред журналисти шефът на "Трансболкан Пайплайн".

Ръководството на компанията и представители на руските акционери са имали двудневни срещи с представители на българското правителство, включително и с Дянков, който пряко отговаря от българска страна за "Бургас-Александруполис". Емелянов обаче отрече те да са свързани със среднощния разговор между българския и руския премиери 

Самият Дянков до момента не е коментирал официално резултатите от срещата. В началото на седмицата руски медии съобщиха, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу, който предстои да посети София, ще убеждава Бойко Борисов да не се отказва от петролопровода.

Емелянов допълни, че досега са изхарчени 15 млн. евро. за подготовката на екооценката, което е по-малко от планираната сума.

Докладът обаче бе върнат от Министерството на околната среда и водите за преработката на проекта и замяната на буйовата технология за претоварването на танкерите към тръбопровода с по-безопасни съоръжения. По думите на шефа на проектната компания надеждите са през септември да се предадат всички необходими документи за оценката за въздействието на проекта върху околната среда в България и Гърция, през чиито територии ще минава тръбата.

Бойко Борисов преди време заяви, че очаква екооценката да е отрицателна и след февруари 2011 г. България да има повод да се откаже от проекта без да плаща компенсации за това свое решение. Миналата седмица той заяви също така, че дори да се реши реализацията на тръбата, ще се поискат гаранции за няколко милиарда, така че никой да не се хване при толкова малки количества пренос на петрол, особено след екокатастрофата в Мексиканския залив.

Емелянов коментира, че въобще не може да се сравнява ситуацията в Бургаския залив с тази в Мексиканския залив, тъй като там се добива петрол, а в България ще се транспортира.

От думите му става ясно, че “има разбиране, че можем да намерим общ език и по най-трудните проекти“. Той повтори, че “най-главният резултат от срещата е, че имаме пълно разбиране да работим и да си сътрудничим“. Надяваме се, че с тази добра работа ще има резултат, който ще задоволи всички страни, добави той.

Постигнато е било даже разбирателство относно дълговете на българския акционер в проектната компания, който държи 24.5 на сто и през миналата година и през тази не е плащал вноските си за текущата дейност на “Трансболкан Пайплайн“. Те са за 6.4 млн. евро, но руските и гръцките акционери са се договорили да внесат тази сума в проекта, за да няма прекратяване на дейностите, допълни Емелянов. Не стана ясно обаче дали ще се приложи клаузата от акционерното споразумение, според което ако някой от участниците не може да си плаща, другите поемат вноските, които после се възстановяват с лихва от над 10 процента.

Дянков обаче съобщил на срещата в четвъртък, че въпросът с финансирането ще бъде решен до три-четири месеца, добави Владислав Емелянов.

Проектът "Бургас-Александруполис" ще донесе значителни бонуси не само на Русия, както обикновено се смята, а и на тези страни, където той ще бъде реализиран. "Това е кокошка, която снася златни яйца", заяви Емелянов, без да навлиза в подробности извън намеренията да се инвестира милиард евро в строежа на тръбата.

Годишните приходи за България от изграждането на тръбата се изчисляват на 35 млн. долара от транзитни такси.

По повод публикациите в руската преса, че няма достатъчно количества петрол за “Бургас-Александруполис“ и за Москва е по-добре да се съсредоточи върху алтернативния “Самсун-Джейхан“, Емелянов коментира, че от двата проекта по-конкурентоспособен е "Бургарс-Александруполис". Неговото изпълнение може да бъде по-бързо и източниците на нефт за запълването му са ясни. Едно от местата за доставки е Казахстан, но все още не се знае под каква форма ще участва в държавната компания "КазМутайГаз", коментира руснакът.

Стана ясно също така, че има промени и в ръководството на международната проектна компания. Към българските представители Стефан Гунчев, съветник на бившия регионален министър Асен Гаагузов, Калин Рогачев, зам.-министър в кабинета на Сергей Станишев, шефа на държавната “Техноекспортстрой“ Емил Коцев, се присъединява Деница Беязова. По думите на Емелянов тя ще поеме оперативното ръководство на българския клон на проектната компания, което според справка на сайта на компанията сега е в ръцете на Пламен Русев.

От: http://mediapool.bg/