Като ми пееш, Първанке ле…

Държавната телевизия избра да ни покаже в образ и звук няколко секунди от изява на президента Георги Първанов, който е посещение в Литва. Дали е случайно подбран този откъс?

Именно понеже това няма как да се случи, беше доста интересно да видим и чуем, че той акцентира върху… важността на газопровода Набуко.

Това е проектът, за който руски големци, велможи от свитата на приетия с небивали почести тук миналия януари президент Путин, от сърце и триумфално се подиграваха, че бил просто опера от Верди. Перчеха се оперетно защото току-що бяха постигнали целта си и бяха подписали в София договора, заради който си бяха направили труда изобщо да дойдат в България, известен като Южен поток ( и като алтернатива на подкрепяния от Запада Набуко, каквито и приказки да се приказват за възможността двата газопровода да съществуват паралелно).

Първанов и преди, след като сгафи пред западните съюзници с раболепното си обслужване на руската енергийна експанзия, е правил реверанс към Запада, с надеждата да си върне поне част от неговото благоволение. След завръщането на премиера Станишев от ( едно твърде спешно организирано и по моя информация поискано от самия Станишев ) посещение в САЩ през юни 2008 г. , президентът изведнъж започна да говори за Набуко като за български приоритет.

Този път обаче реверансът изглежда различно от обичайното хитруване. Първо, защото Г.Първанов избира за трибуна една бивша съветска република на разлома на противоборството за влияние между Москва и НАТО, между Кремъл и ЕС. И второ, което е вече наистина повече от просто „интересно”, буквално по същото време руският монополист „Газпром” ( т.е. на практика руската държава) обяви категорично,че няма да участва в изграждането на Набуко- имали си газ, пари и т.н., нямало нужда…

Предстои да видим, ако това е поредният пирует на умълчалия се напоследък Г.Първанов ( буквално удавен във водопад от медийни изяви на Станишев), до какво ще доведе той. По моя скромна информация Г.Първанов страда от тежка загуба на влияние в държаната в тайна от публиката битка за надмощие с конкурента си Станишев и дава свидни жертви в „жива сила”, преминала в лагера на „младия неблагодарник”.

Битката за главна роля в Набуко намирисва на част от едно надвикване, което все по – трудно ще ни представят като хорово пеене.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/