ЗАЩО СИ ПАДАМ ПО ЛАТИНИЦАТА

Защо ли? Защо не като шут в задника на Русия?  Спомнете си само факта, че тази година руския посланик, в компания с руски и украински попчета посетиха заедно с българските представители  римската църква «Сан Клементе» за почитане на братята Кирил и Методий. Ето защо дойдох до  едно просто заключение: да минем на латиница.

Това, братчета, не е стария спор за кирилица или латиница, който се разгаря от време на време за ужас на комунистическите патриотари, а доста определено геополитическо решение на българския проблем  поради  натрапчивата и битангаджийска политика на руския  мужик в България.

Приемаме латиницата и с руските амбиции към България е почти свършено. Помислете: българите ще забравят кирилицата и пак могат да си празнуват празника на просветата, а това значи, че повече няма да учат руски език. Руснаците, от своя страна, ще трябва да учат латиницата, за да четат български. О, ужас!

Да не обсъждаме, че една от най-големите реформи в историята на Турция е въвеждането на латиницата – един гениален ход в усилията й за приобщаване към европейския свят и един от главните признаци за уникалността на Турция в останалия ислямски свят. А ако на българските анти-турски бабаити не им харесва сравнението с Турция, да си спомнят, че същата реформа днес облагодетелства и Румъния – най-добрия начин да защити своето национално самосъзнание. Да не ви казвам също и за очевидния факт, че и в бивша Югославия съжителствуваха две азбуки,  за удобство и прагматизъм. Да не ви казвам също така, че гърците са най-изолираната езикова общност в Европа, тъкмо защото и езика им, и азбуката им не пасват с общия ход на историята. Един от най-важните факти за съществуването на Полша е латиницата и в присъствието на руската царщина не се знае дали такава държава щеше изобщо да съществува, ако пишеше на кирилица.

Да не ви описвам също така жадните за повече печалба български дюкянджии, готови да проговорят и да пропишат ако трябва и на англо-украинско-датско-индонезийски, за да пълнят чекмеджетата си. Така е било винаги, така е и сега – живота определя и азбуката, и колко букви има в нея. Историците го знаят много добре. Кирилицата си е изиграла ролята когато е трябвало, и то пак с много натиск отвън, и от Запад, и от Изток, независимо кой е истинския й създател. Дошло е време да я оставим на академиците да се ровят в нейното минало и нейните постижения, така както правят днес академиците в Турция със старотурския език.

Руското присъствие в «Сан Клементе» тази година означава само нови шовинистични амбиции на джуджетата от Кремъл и невъзможността им да се откъснат от пъпната връв на комунистическото си величие. Те трудно могат да преглътнат унижението, че една Българийка в състава на византийското мисионерство е пренесла просветителския си опит на руска територия и ги боли. Ами да, боли, то без болки не може! Затова и следите от това минало в Русия подозрително изчезват.

Пред нас, драги читателю, стоят амбициите на една традиционно лакома и имперски вманиачена нация, срещу която българския инстинкт за самосъхранение би трябвало да сработи с пълна сила. С други думи, въпросът за кирилица или латиница е свързан с оживяването на нацията и недорасли сантименталщини с патриотарски изблици няма да помогнат. Те помагат на помията от евтина комунистическа пошлотия, с която досега се третираше историята, на раздуваното й чувство за величие и на голата липса на истина. Не помагат и пластелиновите фигури на цялата Бойковщина и Първановщина с техните затлачени мозъци от щампи по руски образец.

Ученето на други езици ще стане неимоверно по-лесно, така както е за почти всички източно-европейски езици и изведнъж ще отпадне нуждата да знаем и латиница, и кирилица едновременно.

Ще празнуваме 24 май така, както празнуват днес чехите, словаците, словенците и хърватите – празник не на славянската писменост, а на мисионерското дело на Кирил и Методий, но си пишат на латински и не непременно тичат за молебени в «Сан Клементе», а още по-малко за молебени заедно с руснаците и украинците.

А, и още нещо! Да оставим защитата на кирилицата и на «Сан Клементе» на македонците – уверен съм, че от тях на руснаците ще им се стъмни!