Безславният край на проекта “Станишев”

Посланиците от ЕС попариха надеждите на българския премиер да ангажира европейски експерти, които да “помагат” в управлението на страната, да се отърве от част от отговорностите си и – ако може – да прекрати главоболния европейски мониторинг над България. Деликатно, но пък пределно ясно те му дадоха да разбере, че българското управление си е българска работа – и че ако нямаме желаниоето, волята и умението да се оправим сами в нашият общ български живот, никакви експерти не биха могли да ни помогнат.

На състоялата се вчера среща Станишев е поискал помощ помощ в областта на административния капацитет, обществените поръчки, конфликта на интереси, бизнес средата и съдебната система. Заявил е, че министърът на администрецията Николай Василев вече подготвя правната база, която ще позволи европейските експерти да заемат високи постове в българската едаминистрация. Проектът предполага те да бъдат назначени като съветници в министерства и агенции, както и като чиновници, като се явят на конкурс за заемане на длъжността. В своето въодушевление от перспективата друг да поеме техните отговорности, министрите дори са обсъждали възможността в конкурсите да бъдат заложени условия, на които български кандидати не биха могли да отговорят – като така местата за пратените от посланиците експерти бъдат практически гарантирани.

Посланиците са били особено категорични в нежеланието си да изпълнят основното искане на българския премиер – да бъде подписан протокол за сътрудничество, който регламентира така формулираната “експертна помощ”. Те са посочили, че не могат да поемат такава отговорност, преди да е ясно дали ЕК ще парафира подобен протокол.

Като представител на страната, която ръководи в момента ЕС, чешкият посланик  Мартин Клепетко е изразил тяхното общо мнение.  "Подписването на такъв протокол ще означава, че се въвежда нов механизъм." – е обяснил той, аргументирайки отказа за европейско участие в управлението на политическо ниво –  "Отговорността трябва да носи българската администрация." В допълнение диплометите са изтъкнали и аргумента, че предстоят избори и не се знае дали ако сега се регламентира някакъв нов механизъм за сътрудничество, той ще бъде актуален след тях – което впрочем е и деликатен израз на тяхното подозрение, че следващият министър-председател на България най-вероятно няма да се казва Сергей Станишев.

Така безславно завърши опита на българските управляващи да се отърват предизборно от товара на натрупаните гафове в управлението, като прехвърлят неговите отговорности на външни експерти – и като въведат де факто политически борд в България. Идеята бе отхвърлена още при първия опит за пробив по време на срещата на Станишев с Барозу, но като типичен балкански тарикат българският премиер реши, че като не го пускат през вратата, може да опита през прозореца – и се опита да заобиколи политическото решение по абсурдния си проект, като кандардиса посланиците на страните от ЕС в София да го ратифицират – и по този начин постави Брюксел пред свършен факт.

Уви, номерът не мина. Колкото и затънтено място да заема София в европейските приоритети, очевидно в посолствата на европейските страни не се изпращат балъци.  Наистина, на посланиците често им се налага да общуват с тарикати, които ги смятат за такива – и да изразяват учтивото си недоумение и неразбиране към примитивизма на капаните, които властта се опитва да им заложи. Едва ли им е много приятно да поддържат дипломатическия тон, вместо директно да кажат и покажат на поредния тарикат какъв голям идиот е. Но какво да се прави – занаят.