За изкризването!

Административният център на територията-поселището София, има странно запуснат вид. Струва ти се, че всичко което виждаш се случва върху хартията на овехтяла фотография. Цветът носи специфичното печатарско-цингографско название: Сепия.

 Слава Богу, това не е шифровано или кодирано име на полицейско-оперативна акция, въпреки че пак се усеща екзотичния кулинарен привкус на ресторантско меню от морски дарове. Човеците и в града и в държавата преживяват, изживяват или доживяват поредната си криза.Сещам се, че уважаван професор-историк на репортерски въпрос по повод проточилото се изкризване отговаря:” От освобождението, до днес, българите все сме си  в криза !”. Изявлението бе в пенсионерски вестник, затова и го отбелязаха като заглавие.Във всекидневниците обаче излиза друго: Снимка на възпълен мъж с вратовръзка, който държи в ръце колбас. Текстът под фотографията е:

 “Земеделският министър Мирослав Найденов със задоволство разглежда гигантска луканка, изложена на Събора на българското земеделие, открит вчера/26.07.2010 г./ пред едноименното министерство. В изложението участват известни производители на хранителни стоки. Найденов съобщи, че от 1 август влиза в сила новият стандарт “Стара планина”, по който ще се правят девет продукта от кайма.”. Ефектна снимка. Богата работа. Само това със “Стара планината”-та не можах да го разбера? За многострадалния и популярен орден ли идеше дума или за нещо по върховете на фолклорния ни Балкан.Щото ако е за по върховете, то именно в пика на кризата комунистите отново свирят сбор на емблематичния за тях и за движението им баир “Бузлуджа”. Само ден преди да започнем да нагъваме “Стара планина”,  те ще се съберат да похапнат скара на т.н. си традиционен митинг. Преди година, когато бяха овластени лозунгът за поклонението на “Бузлуджа” беше:

 “БСП е секси”.

 Сега са по-умерени сексуално и по-революционно настроени. Лидерът им е обвинен в издаване на Държавна тайна. Не е шега работа. Или ще нажежава революционната ситуация, или ще пее декабристки песни зад решетките. Това разбира се е в идеалния вариант на житейското развитие. А в него, за жалост никой не вярва. Защо ли? За пригледност ще приложа притча:

 Змия клъвнала едного детенцето и то си отишло без време. Той пък с манарата хряс, и и отсякъл опашката./Това дето гущера си къса опашката е от друга приказка…С друг покоен разказвач./.Та, той и отсякъл опашката и така всеки с мъката си живели дълго в един разграден двор.След доста време се видели. Мършави, опарцалени и изкризили. Докога ще живеем така-запитал българинът? Докато имаме памет и тело-рекла мъдрата змия и добавила-твоя поглед е все в гроба на сина ти, а моя в опашката. Това забравя ли се?

Естествено, че нищо не се забравя. Затова и БСП-комунисти са осеяли цяла София с плакати за поредния си поход към Бузлуджа. Пълнят и весниците си с опозиционни текстове. Изживяват се…Няма лошо. Освен текстовете.

 Иначе всичко в България се повтаря, при това както се и полага по историческата наука. Фарсово…

“…Никога страната ни не е изживявала по-болни времена от днешните. Потисничество, безотговорност, бюрократизъм, корупция и незаслужено облагодетелстване-ето отличителните атрибути на днешната полицейско-чиновническа държава. Управление без идеи, без поглед, без водаческо обаяние-ето хилавата рожба на безличието, бездарността и парвенюто, които днес заемат командующите висоти на българския политически живот.

Днес страната преживява наред с икономическата и една дълбоко психологическа криза. Безидейността и безотговорността, от една страна, корупцията и фаворизацията-от друга, бедственото състояние на народа-от трета, са прострели над цялата шир на нашата земя, зловещата сянка на анархия и на пъплещия близо до повърхността бунт. Първите стъпки на анархията шумят в училищата. Първите вълни на бунта се разливат по улиците./…/Държавата днес е станала източник за препитание на инвалидизираните роднински фаланги на нашите управници, приют за непласираните в частния живот некадърности и музей за съхраняване на всички извехтели и изхабени стойности. А това е първопричината за колосалните щети, нанесени на държавното съкровище, на народното стопанство и на националните интереси, възлизащи на милиарди./…/”

Извадката е от статията “Болни времена” с констатация за психологическа криза в страната. Отпечатана е във вестник “Бич” през юли 1942 г. Минава за редакционна.Изданието е отразявало политиката на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/ с главен водач- покойния Иван Дочев, който е идеен ръководител на иначе остракираната организация. Според все още битуващата комунистическа идеология у нас, именно през този период на власт са“монархо-фашистките” правителства, които били безалтернативни, като управление на страната. А само компартията и нейните вестници и радиостанции са били рупори на истината и единствената опозиция. Досежно посоченият текст, това се оказва неистина. Но на кого му пука?

 През юли 2010-та почти същите внушения можем да прочетем в т.н.съвременен политически печат. Както се оказва, нито съвременен, нито политически. А и като печат е на доизживяване. В свещената книга за мюсулманите-“Коран”, има премъдър текст:”И това ще мине!”. Както виждате седемдесет години са никакво историческо време. Искате ли още примери за политически успоредици? Моля:

“Да не ви е чудно, ако ви кажа, че нашето управление не е управление, а една война, една същинска вътрешна и външна война: война с железничари, война с разбойници из горите, с разбойници из градовете, война с учители, война с партии, война с Военната лига, война с омраза и недоверие вън от нас, война с чиновничеството, война с благонравния Св. Синод. Кажете ми с кого в България не сме се скарали, кажете ми на кого не сме отворили война, за да отворим по-скоро”.

 И още един препрозрачен цитат:

“За 20 години България ще стане модел на земеделска държава, чиито градове и села ще се отърват и от кривите кални улици, и от народните изедници. Те ще бъдат снабдени с чиста здравословна вода за пиене, със залесени паркове, с модерни химически торове, с телеграф и телефон и с електрическо осветление. Те ще притежават високо развити кооперации, широка железопътна мрежа със складове за жито и тютюн на всяка гара. Всяко село ще има свой дом на земеделската демокрация, където ще се представят сказки и филмове и където селяните ще могат да слушат на плоча най-хубавите речи на най-добрите оратори”.

Ето такъв живот обещава уводната статия на вестник “Земеделско знаме” от 6 март 1922 г.

 А онзи първият гневен текст , апология на противопоставянето е именно на народния трибун и лидер на земеделците Александър Стамболийски. Съвременниците му не крият, че той бил харизматичен, обаятелен, велеречив, а от нелицеприятните и обидни прозвища с които наричал градските партии можело да се организира цял речников том. Любими му били квалификациите на гражданските професии като : кокалани, кръвопийци, паразити, потосмукачи, думбази и още и още…Обичал служебните задгранични воаяжи. Там се чувствал наистина като прероден Ивайло. И тъй като бил убеден, че ще управлява минимум 100 години, благодарение на аграрния си популизъм, референдуми,императивен мандат на депутатите си и административна децентрализация. След промяна на азбуката, въвеждането на оранжевото мастило, оранжеви копюри и пребоядиснатето в партиен цвят на държавния автомобилен фонд, Стамболийски решил да се оправи и с територията на страната. Ето какво рекъл при посещението си в Белград през същата 1922 година:

“Както взехте съгласно договора Македония,вземате и всички македонци, които още се намират в България! Нека са ви халал!Нам те са само пакостили. Заради тях са гинали български синове. Нам са пакостили колкото са могли. Вземете ги всичките и направете от тях хора и граждани! Аз съм бил винаги противник на македонците. Борил съм се против тях. Всички политически зверства в България са дело на македонците. Никога не бих воювал с вас заради македонците!”.

 Така поне го описва покойния Стефан Груев в “Корона от тръни”. А комунистите много я мразеха тази книга. Те и земеделците я мразят. Но нито с Мозер, нито с бившия Яне Янев съм говорил по тези въпроси на народовластието иначе. И както е известно, освен селски или аграрен популизъм има и общочовешки, площаден популизъм. Той и в 2010- та все още яко се харчи. Просто, щото вече селата ни са място екзотично, а когато се обиждаме на селяни, не знаем сега за какво говорим… Селяндурщината е друга работа!Така си е. А, че политиката ни е потуранска, това е повече от ясно. И на ЕС и на ЕК и на по-тесен кръг хора, които в света все пак отпускат парите, дивиндетите или субсидиите. И на леви и на десни. Иначе с какви мангизи Сергей ще се катери по Бузлуджа, с и без мотор. С, и вече съвсем без бившето си гадже Елена, която си падна по “човек от народа”. Господи, колко бездарно човече трябва да си, та дългогодишната ти любовница да те остави именно когато си премиер ? Това у нас е парадокс. И май, не е един. Иначе Сергей, дето се готви за пореден политически скок, просто трябва сега повече да чете, за да знае, че времето на култа, Сталин и Вълко Червенков отдавна е отминало, а с тях и фрази като знаменателната за всеки политик, сектант:”Аз няма да давам своите хора на вълците…” Иначе патриотично звучи някак и най-вече другарски. И понеже в родната ни история без да щем все се натъкваме на успоредици и от ляво и най-вече от ляво, ще си позволя да цитирам един текст на върколака Вълко Червенков, в дните, когато се е разпищолил из дебрите на посткапиталистическа тогава България, с цел да я съветизира и сталинизира. Оказа се в последствие, че го е направил много успешно и качествено много.

“Няма съмнение, бихме поговорили по другарски, бихме претеглили по партийно всичко за и против.Точно това обаче не беше направено.А, недостатъците, които сочат по адрес на др. Керезиев/Ив. Керезиев е посредствен художник със здрава компартийна закалка, който служи на Червенков, като консултант по въпросите на пластичните изкуства в някогашния: “Комитет за наука, изкуство и култура”/КНИК/,едно от многото имена на културното ведомство през годините./не са от такова естество, че да оправдават разразилата се тук буря.Какво вие искате от др. Иван Керезиев.?Да ви дадем др. Керезиев на разтерзание? Вие кръвта на Керезиев ли искате? Непоправим ли е той? Загубен човек ли е-така ли трябва да ви разбираме? От това, което тук се изнесе за него, аз не съм убеден, че Керезиев трябва да се снема. А що се отнася до художествената стойност на неговите картини-всеки според своите способности прави картини. Ние не сме събрали за да оценяваме таланта на др. Иван Керезиев като художник. Талантлив ли е , или не е един художник-по това ще си каже думата обществеността. Готов съм да обсъдим работата на др. Иван Керезиев в Комитета. Но в този момент аз не виждам никакви доказателства за неговото освобождаване от работата му в Комитета.”.

Това е положението. Малка държавица, амбициозни началници. Може би именно за това все се лутаме из светлото. Все го търсим това пусто бъдеще и все си оставаме на последно място в редицата и на оставачите. Иначе претенциите ни големи. Разбирай огромни. Така е било, така е и днес. За бъдещето не знам, и дано Бог не ме накаже и него да гледам от толкова близо. Защо ли?

Ами, защото докато ние се пъчим с Еврочленството си и се целуваме с италианския премиер Берлускони в устата, то западните ни съседи, разтерзани от десетилетие войни, бомбардировки и свиване на територии успяха да докажат, че могат да произвеждат пак автомобили. По 190 хиляди фиатчета годишно ще произвежда Сърбия.Ние и велосипеди не можем да сглобим. В далечния и уж изостанал Иран се произвеждат и мобилни телефонни апарати “Абра”. Много важно, че имали опция в която навигационната опознавателна система сочела пътя към Мека? Още по-добре. У нас пък много са  модерни тениски с образа на г-н Ахмед Доган. А под светлия му образ, Бог да продължи дните му, има надпис който гласи:”О, Боже, ти който си вътре в мен и едновременно вън от мен.Помогни ми, или ме остави на мира. Постъпи както ти е угодно ? Аз няма да те моля…”. Нали не сте забравили, че г-н Доган е шеф на парламентарно-представена опозиционна партия, а не рекламно лице на пернишкия конкурс под надслов:”Сърцето което тупти в панталона”. Да му имам и чувството за хумор и агентурното му минало? Все си задавам въпрос, абе тия туруци началниците и държавните мъже, като не женят чедата си и като не си купуват къщи, за какво ли харчат парите си ?

 За предизборна пропаганда, за да станат пак началници, ми отговаря хладния вятър, който вее напоследък в изкризила България. Териториално място спряло като върху стара фотография. С цвят на сепия. Сепията…За сепията писах в началото.Тя все още не се е наредила в прочутия именен списък на МВР. Но има време, пък и изборите не са зад девет баира. И нали видяхме заедно, че за българите няма никакво друго време, освен сегашно историческо.И доста лицемерно.