Орешарски да каже в чий джоб тупна милиардът

Не е важно дали прокуратурата разследва финансовия министър Симеон Дянков, защото прокурорите си мерят нещо с правителството, или защото премиерът търси повод да махне своя заместник, както беше в случая с бившия здравен министър.

Важното е, че е напълно и скандално неприемлив поводът: издаване на държавна тайна.

Фактите са известни. През есента на миналата година Дянков спомена, че е намерил тайно споразумение на предишното правителство, според което през 2008 г. един милиард държавни пари са преминали от Народната банка към неназована частна такава.

Предшественикът му Орешарски с апломб заяви, че в началото на кризата всички западни правителства давали публични средства на частни банки, за да не стане по-лошо. От тези факти следват два възможни извода.

Първи: Орешарски е за бой, защото е дал един милиард публични пари, без да уведоми за това техните собственици - данъкоплатците.

Втори: Дянков е за бой, че е издал играта.

Кой извод е правилен?

Отговорът зависи от това, къде се развива действието.

И в САЩ, и в Европа правителствата даваха пари на закъсали банки и компании.

Но в тези случаи това стана толкова публично, че целият свят разбра всички подробности: колко пари, кому, по какви причини, с каква лихва и с какъв срок на възстановяване.

След като всичко това се знаеше от самото начало, цялото общество контролираше по-нататъшното боравене с неговите пари: дали се ползват по предназначение, дали постигат заявените цели, дали се връщат навреме в държавната кесия.

Този именно контрол наложи например на “Дженерал мотърс” да направи онзи оздравителен план, който неговите собственици никак не искаха да правят; и доведе до законодателен натиск върху безсрамните “бонуси”, които подпомогнатите банки си раздаваха от парите на данъкоплатците.

Така става “на Запад”, където правителствата са в услуга на обществото.

На Изток, където обществото е в услуга на правителството, няма такива неща. Всичко - дори държавният бюджет - е тайна например в страни като Беларус и Бирма.

Въпреки множеството закони и европейски директиви, гарантиращи на българите правото на достъп до информация, българската държава продължава да се опитва да бъде “източна”.

Каквато и информация да поискате от който и да е държавен орган, ще бъдете уведомени, че не можете да я получите. Тайна, майна...

Именно тази плътна завеса на тайните позволява появата на магистратски хотели по морето, Красьовото назначаване на съдии, както и поставянето на цели министерства на разположение на точно определени частни интереси.

Да не говорим за последния случай във Варна, където пльосналата се по корем пред мутрите власт отказа да каже на гражданите, какви са границите на Морската градина (та да може да я разпродаде на парцели на своите дебеловрати сътрапезници).

В чий джоб е тупнал милиардът наши - мои и твои, драги - пари, разписан от Орешарски?

Кой и защо ги е получил година, преди изобщо да има криза? При какви условия?

При какъв контрол? Какви са резултатите?

Кога ще бъдат върнати в държавната хазна? И кой накрая е щипнал неизбежната за тези географски ширини комисиона?

Това са истинските въпроси, с които трябва да се занимаят контролните органи. Дянков си позволи да наруши “омертата”, която покрива държавните безобразия, и така обслужи обществения - нашия - интерес.

Ако е нарушил някакъв закон, който крие от нас как правителството пилее нашите пари - този закон незабавно трябва да бъде променен. Защото той, а не Дянков създава непосредствена опасност за обществото.

Стигне ли се до съд, отново ще можем да преценим що за държава е България. Ако е като Британия, всеки съдия ще оправдае вицепремиера, тъй като той е запазил обществения интерес, нарушавайки антиобществен закон.

Съдията ще издаде и указания всички подобни закони да бъдат незабавно променени, тъй като противоречат на интереса на гражданите. И оттук нататък всеки държавник ще знае, че няма да може да се крие зад удобни забрани, гарантиращи секретност на неговите безобразия.

Ако обаче България е по-скоро като Узбекистан, Дянков ще бъде санкциониран за издаването на държавна тайна. И оттук насетне всеки държавник ще знае, че е достатъчно да обяви нещо за държавна тайна, за да може да си върши безобразията, когато и както му е кеф.

Въпрос на цивилизационен избор, както беше казал един български президент тогава, когато съвсем за малко България да се превърне в цивилизована страна.

От: http://www.kafene.net/