Щрихи към портрета на един президент: носът му дълъг, краката му къси

Първанов пак реши да вдига скандал – и да си го изкара на изпълнителната власт, която – знайно е – не му отърва. Както по всичко личи, скандалите са основната PR-стратегия в залеза на неговото президентстване – и са неговия шанс да провирее някак си и отвъд дебелите стени на “Дондуков” 2.

Стратегията обаче не върви – и навярно стратезите Гоцеви не чинят. Президентът за пореден път изкара на показ дребнавата си злобица, склонността си да говори неистини или – да си го кажем направо – да лъже. Ефектът е приблизително същият, какъвто беше и при предишния голям междуинстуционален скандал – този със стенограмата от разговора му с министър Дянков. Вместо да донесе бонуси в полза на светлото политическо бъдеще на Първанов и неговия “проект”, с който се кани да яхне всичко ляво и де факто да затрие БСП, и този скандал донесе само конфузии, омерзения и поредни доказателства за ниския КПД на онова, което евентуално се крие под прилизания му перчем.

Има обаче нещо наистина неразбираемо в скандала с военния министър Аню Ангелов. Заявявайки публично, че е разбрал от медиите за персоналното предложение на Министерския съвет за нов шеф на служба “Военна информация”, президентът няма как да не е съзнавал, че лъже като дърт циганин – и че неговата лъжа може да бъде лесно – при това документално – опровергана. Че тя нама никакви шансове – защото крачетата й са къси – тъй къси, че една се виждат.

В същото време неговият нос е дълъг – пораснал неимоверно от цял куп предишни лъжи (спомнете си например как при предишните президентски избори излъга избирателите как не бил съзнавал, че в качеството си на Гоце работи за Държавна сигурност!). И става още по-дълъг, което пък прави фигурата на вече почти бившия президент буквално непригодна за сноване по оплетените коридори на българския политически живот.

И въпреки това президентът стовари с пълна сила поредната си лъжа – плюс воплите как не го зачитат като главнокомандващ, плюс ироничните съвети към Аню Ангелов да прочете Коанституцията. Военният министър обаче му върна тъпкано иронията – посочвайки, че предложението за назначаване на комадор Валентин Гагашев за шеф на разузнаването не само че е внесено за обсъждане по надлежния ред още на 29 юли, но и ден преди това той самият го е информирал за това предложение при лична среща в президнетството – като подчертава, че доколкото му е известно, стенограма от тази среща не е водена. Ироничният намек е повече от ясен – и е интересно как ще отговори президента, който при скандала със стенограмата от разговора с Дянков, завършил с гласуване на импийчмънт, твърдеше на всеслушание, че всички негови разговори се стенографират.

Точно това упорство да лъже на всяка цена – дори и когато няма никакъв шанс лъжата му да мине – е прецедент, който се нуждае от обяснения. Възможни са прочее две такива – или българският президент е идиот, който просто не съзнава какви ги върши, или предложението на военния министър за смяна на директора на военното разузнаване е засегнало твърде чувствително някакви негови интереси – и го е извадило от равновесие.

По-вероятно е второто. От доста време българският президент живее със самочувствието, че три от тайните служби на България са му бащиния: НРС, НСО и служба “Военна информация”. Той просто е решил – и като е решил, си е повярвал, че тяхната основна функция е да обслужват неговите политически интереси – дотолкова, че в един момент бе обвинен (от Никола Марков, офицер от НСО), че принуждава гардовете от НСО да докладват за срещите и личния живот на охраняваните от тях обекти. В неговото формирано по руски модел съзнание “службите” са нещо изключително важно – и съответно военното разузнаване има същата тежест, каквато в някогашния СССР имаше ГРУ.

Поради което упорството на Аню Ангелов да назначи нов шеф на мястото на досегашния ген. Пламен Студенков, е дошло в повече за държавния глава. Той отказа вече първото предложение на военния министър – за това този пост да бъде зает от бригаден генерал Динчо Карамунчев. Двукратните запитвания на Аню Ангелов за това как върви процедурата по съгласуване на второто такова – за комодор Валентин Гагашев, са имали като ефект единствено казването на главния секретар на президента Красимир Стоянов, че материалът е получен и се разглежда. Тъй като този пост трябва да бъде зает най-късно от първи септември, в крайна сметка военния министър обяви публично, че ще внесе предложението на заседанието на 4 август, което е последно преди ваканцията на правителството.

Точно това заявяване е вбесило Първанов – изглежда той си е представял, че военния министър просто ще назначи някоя тайничко някоя предложена от него кандидатура – и е чакал той сам да достигне до мисълта, че няма друг избор – в което е трябвало да го убедят последователните откази и тенденциозното бавене на топката. Това обаче не се е случило – и затова е прибегнал към по-традиционните си средства за въздействие: лъжата, скандала, публичното овайкване как не признават неговите правомощия и прочее такива.

Всичко това изглежда малоумно, но е факт. Българския президент лъже – при това лъже целенасочено и систематично. Разбира се, едва ли месеци преди президентските избори депутатите ще се заемат отново с тегавата и несигурна процедура за импийчмът – при все че родния Гоце заслужава тъкмо това – и при все че днес тази процедура би имала повече шансове – предвид конфликтната ситуация в собствената му (все още!) партия. Най-вероятно обаче тъй и ще си останем в поредното балканско недоумение: що за народ сме ние, българите, след като сме си избрали на два пъти такъв президент?