Николай ФлоровНейното по-правилно име е на руски: шлюха. Славата на рускинята като непобедима мъжеядка е на световно ниво и е известна на всички открай време. Да вземем за пример тая, която им е дала модела за векове напред – Екатерина Велика, истинско име София Фридерике Аугусте фон Анхалт-Зербст-Домбург от Штетин, Померания, много по-известна сред народа като «немската курва». В биографията й се казва, че е имала много любовници, че ги е издигала на високи постове поне дотогава, докато са й били интересни, а след това леко ги е шутирала в задника чрез пенсиониране в скъпи имения с роби и подаръци. След аферата си с Григорий Потьомкин в 1776 тя дори го е накарала да й избере такъв любовник, който да притежава и физическа, и умствена красота. За такъв бил избран някой си Александер Дмитриев Мамонов. От своя страна руските мъже, известни като отчайващо романтични любовни телета, в повечето случаи са я обичали и тя им се е отплащала с огромни дарения. Само една година след Потьомкин например, за една година връткане нейният любовник Завадовски получава 50,000 рубли (равни на сегашни 50 милиона долара), плюс пенсия от 5,000, плюс 4,000 роби-мужици в Украйна. Мястото в една статия за любовния й живот и дечурлигата след него е много малко, за да покрие всичко. Ще кажа само, че последният й любовник е бил 40 години по-млад от нея.
Вероятно от това велико наследство ние днес можем да говорим за «руски шлюхи», известни на българите като мъжеядки. Пословичната българска мъжественост трепери пред перспективата да се окаже в брак с рускиня. Един мой братовчед, например, изпадна в такова катастрофално състояние: по време на Тодор Живковия феодализъм той замина на едномесечен опит в Съветския съюз, където имал неблагоразумието да се оноди с една местна ударничка на социалистическия труд. После си заминал и я оставил. Какво било изумлението му, когато няколко седмици по-късно тя пристигнала в България и отишла право при партийния секретар да се оплаква, че я изоставил. А както знаем, българските партийни секретари, бидейки смирени руски мекерета, не са имали изобщо авторитет над сексуалните отношения на подвластните им субекти. Изобщо българския партиен секретар в ролята си на партийно-морален арбитър е тема, обещаваща възхитителни откровения. Та моя братовчед и досега трепери, като се сети как можеше да бъде смлян в мелницата на оная сибирска мъжеядка.
Пак от ония времена е останал и вица с въпрос: «Колко минути са нужни да се свали една рускиня?» Отговор: «32 – трийсет минути да я отделиш от групата и две минути да се съблече!» Аз лично мисля, че двете минути са доста преувеличени, като се има предвид военната подготовка на руската мужичка. За по-новите поколения, които не знаят за какви групи става въпрос ще кажа, че от време на време в София по ония времена можеше да се видят странни колони от по двадесетина рускини-туристки, по двечки-по двечки и винаги следвани от един, най-много двама мужици, като правило едноръки или еднокраки ветерани, явно за някакъв баланс между половете за успокоение на винаги подозрителните българи.
Та за тия рускини с поомачкани басмени роклички, извадени от дървените им куфарчета, идването в България беше нещо като пътуване на Запад, макар че в ресторантите за западния турист имаше меню, а за тях каквото им дадат. И все пак Западът си е Запад – някои от тях имаха късмета да ги заведат на архивното кино, от което излизаха с блеснали очи след филм на Чарли Чаплин – един от редките моменти, когато българите можеха да надуват перки от гордост.
Днес времената са други, макар че генетичната руска шлюха се проявява и по други начини: изгонената от САЩ госпожа Чапман беше последвана скоро от друга шлюха, която като фризьорка е имала и «хоби» да краде последни технологични открития. Изобщо българите просто немеят пред изключителните качества на госпожа Чапман (агент «00Секс») , така както немеят как може един руски премиер да носи името Путин. Госпожа Чапман не си поплюваше, тя беше високо летяща шлюха и дори когато я измъкнаха от отходните канали на шпионския свят, тя пак можеше да стане порно-звезда, но не стана. От тук и недоволството на нейния КаГеБист номер едно Путин, който я е изпратил да превзема американската политическа върхушка.
Традицията на «германската курва» в Русия никога не е прекъсвала и за по-обидчиви и морално докачливи читатели, за които темата на тази статия е непристойна, ще дам подробности. На тази забележителна карикатура читателят вижда, че ролята на шлюха е дадена на Сталин – за Хитлер по някакви причини тази роля явно не върви. Двамата току-що са подписали договора Молотов-Рибентроп и Полша ще бъде разделена между тях като парче пържола. Отдолу четем: «Колко дълго ще продължи медения месец?» А плановете на тия двамата са били не по-малки от тези на агент 00Секс, тоест да превземат света.
Интересното в случая е, че шлюхата Сталин току-що е завършил избиването на целия болшевишки елит на СССР, целия военен елит на СССР, почти целия състав на Коминтерна и милиони обикновени хора. Но това, което е най-интересно за българския читател, е участието на една забележителна българска шлюха в тоя процес – Георги Димитров, човекът който, както казват, е подготвял и списъци за тия, които ще изчезнат в Сибир. Никой например още не е разчепкал факта, че докато две трети от състава на Коминтерна, тоест цвета на международния комунизъм, е бил изчукан или пратен в Сибир, негов главен секретар през цялото това време е бил Георги Димитров. В тия списъци изглежда са били и неговите приятелчета Танев и Попов, негови сподвижници от годините им на сталински шлюхи на Коминтерна в Германия, за които или не си е мръднал пръста да ги спаси, или го е било страх, или Сталин му е наредил колко българи да бъдат пречукани или пратени в Сибир, като по квота.
Не сме наясно и за друго – каква е била ролята на тая сталинска шлюха при унизителното завличане в Москва на българското правителство от окупационните агенти на КГБ, на царското семейство и на държавния архив. За това можем само да гадаем, засега.